След-и

Райският газ на облаци в София

Премиера на нова книга на Петър Краевски

Райският газ на облаци в София

На снимката: Марин Бодаков и Петър Краевски. Фото: Анжела Димчева


В столичното кафене Barista (в деня на рождението на Шекспир) се стекоха медийни люде и изкушени от сатирата писатели, за да чуят как протича една „Операция „Райски газ“ – по здравна каса или по дирите на самовнушението. Главният виновник, за да се подложат на тази операция без упойка, беше сатирикът от Пловдив Петър Краевски и новото му книжно превъплъщение, дебеличко томче с фейлетони и разкази, издание на „Жанет 45“.

С професионална лекота литературният критик Марин Бодаков разчлени и ситуира в литературното ни пространство тематичната и жанрова специфика, която е лицето на новоизлязлата книга:

„С годините осъзнавам, че преподавам Червената книга на изчезващите журналистически жанрове. Жанрове – „вкупом всички съгрешили“ и вкупом всички излишни станали. Днес освен в един ежедневник и в един седмичник читателят трудно може да срещне добър фейлетон или добър хумористичен разказ.

„Операция „Райски газ“ ми стана още по-симпатична книга, когато установих, че Краевски прави това, което аз бих искал, но нямам достатъчен талант. Той е успешен литературен трафикант, защото контрабандира превъзходни литературни похвати, за да очертае много ясно неприятни социокултурни факти, предимно журналистически. За мен книгата не трябва да се ограничава само в дебрите на ненужно привилегированата белетристика. Нежеланието ми да категоризирам тази книга било само като литература, било само като фейлетонистика е първият сигурен знак за нейното безспорно качество. Аз наистина много се смях... На места се смях на глас.

Памфлети може да напише всеки отракан автор. Лесно е да осмиваш. Трудно е да се смееш топло, кротко, незлобливо. В книгата разпознах много софийски типажи, хора, които се смятат за по-големи и значими, а същност са много по-нищожни. Краевски добродушно показва това разминаване, като съхранява целия живот в разминаването.

Във времето, когато смешното само по себе си изчезва или става медийна смешна страшка, Петър Краевски удържа границите на здравия разум, предлагайки ни убедителна критика на модерността и нейните български перипетии на всички равнища. Аз разпознавам толкова поводи за смях, смях, който самият съм пропуснал в тъгите си и в омерзението си.“

 

След това научно експозе Петър Краевски се почувства „отговорен“ да внесе някои авторски разяснения:

Защо кръстих книгата си „Операция „Раски газ“? Буквалното обяснение е свързано с въздействието на райския газ върху човека – първоначално предизвиква лека тревога, след това започва смях и накрая заспиваме. Първият разказ преднамерено не е смешен. По средата на книгата са ведри, смешни разкази, а накрая са по-дълги, „приспивни“... Така може би ще сънуваме весели разкази.

Мото на книгата е: „Хуморът не е културен спам“ – това е моето отношение към сатирата.

Опитвам се по някакъв начин да достигна по-светлите територии на сатирата. За мен хуморът е една повърхност, върху която се опитвам да изградя нещо друго –  метафорично да кажем квартали... Но понякога се получават не квартали, а ромски махали... Хуморът е една носеща вълна, опитвам се да посея нещо в тази повърхност, но често полагам мини, върху които избухвам сам.

На мен ми е интересно да търся хумора не само в леките жанрове – имам прегрешения в жанровете за радио и телевизия, там се цени друг тип хумор: скечовете, директният смях, ремарката, докато в един белетристичен текст човек трябва да навлезе в по-голяма дълбочина.“

 

Петър Краевски е автор на десетки текстове за песни, изпълнявани на фестивала „Златния кос“. Изненада за публиката беше авторското изпълнение на стиховете към тези песни, които, както се изрази авторът, „ще ги изпълня с напевен тон, за да си представяте, че ги пея“. Прозвучаха „Удавникът“, „Опак свят“ и Топ епитафия“:

Това беше един постмодернистичен хепънинг, в който публиката трябваше да си представя музиката. Ето как звучи припевът на топ епитафията:

Изправени, дори и на колене
напук на всяка логика и страх,
това сме сатириците – мишени,
отвръщащи на огъня със смях.

На въпроси от публиката Петър Краевски каза:

„Днес ми липсва в медиите по-умният смях – типът хумор с марка Станислав Стратиев. Мутренското време трябва да изгледа своите синове и може би техните внуци ще имат потребност от нещо по-пипнато – хумор от интелектуален вид.“

Петър Софрониев се включи в обсъждането в типичния за него еквилибристски стил:

„Всеки, който посегне към тази книга, трябва да започне четенето от средата – от разказа „Оперетна реформа“. Там човек като мене, който си е изкарвал хляба с хумор, съм цвилил от смях през нощта в 3 часа и всички съседи си мислеха, че девойка има при мен и тя умира от кеф... Това е един разказ, който би могъл да влезе във всяка европейска антология на хумора и сатирата, защото там смехът е изведен до страшни висини и се получава истинско удоволствие, когато го поемеш в това тъпо, скучно, предизборно време. Тази книга е наистина голямо бижу в скромната откъм количество сатирична литература.“

В последвалите дебати отново беше акцентирано върху проблема за данъка убиец – ДДС върху българската книга, който е крайно време да бъде премахнат.

 

Автор: Анжела Димчева
27.04.2013 г. 16:17
Посетено: 1182
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/31/news/16911-rayskiyat-gaz-na-oblatsi-v-sofiya