Райският газ на облаци в София

На снимката: Марин Бодаков и Петър Краевски. Фото: Анжела Димчева

В столичното кафене Barista (в деня на рождението на Шекспир) се стекоха медийни люде и изкушени от сатирата писатели, за да чуят как протича една „Операция „Райски газ“ – по здравна каса или по дирите на самовнушението. Главният виновник, за да се подложат на тази операция без упойка, беше сатирикът от Пловдив Петър Краевски и новото му книжно превъплъщение, дебеличко томче с фейлетони и разкази, издание на „Жанет 45“.

С професионална лекота литературният критик Марин Бодаков разчлени и ситуира в литературното ни пространство тематичната и жанрова специфика, която е лицето на новоизлязлата книга:

„С годините осъзнавам, че преподавам Червената книга на изчезващите журналистически жанрове. Жанрове – „вкупом всички съгрешили“ и вкупом всички излишни станали. Днес освен в един ежедневник и в един седмичник читателят трудно може да срещне добър фейлетон или добър хумористичен разказ.

„Операция „Райски газ“ ми стана още по-симпатична книга, когато установих, че Краевски прави това, което аз бих искал, но нямам достатъчен талант. Той е успешен литературен трафикант, защото контрабандира превъзходни литературни похвати, за да очертае много ясно неприятни социокултурни факти, предимно журналистически. За мен книгата не трябва да се ограничава само в дебрите на ненужно привилегированата белетристика. Нежеланието ми да категоризирам тази книга било само като литература, било само като фейлетонистика е първият сигурен знак за нейното безспорно качество. Аз наистина много се смях... На места се смях на глас.

Памфлети може да напише всеки отракан автор. Лесно е да осмиваш. Трудно е да се смееш топло, кротко, незлобливо. В книгата разпознах много софийски типажи, хора, които се смятат за по-големи и значими, а същност са много по-нищожни. Краевски добродушно показва това разминаване, като съхранява целия живот в разминаването.

Във времето, когато смешното само по себе си изчезва или става медийна смешна страшка, Петър Краевски удържа границите на здравия разум, предлагайки ни убедителна критика на модерността и нейните български перипетии на всички равнища. Аз разпознавам толкова поводи за смях, смях, който самият съм пропуснал в тъгите си и в омерзението си.“

След това научно експозе Петър Краевски се почувства „отговорен“ да внесе някои авторски разяснения:

Защо кръстих книгата си „Операция „Раски газ“? Буквалното обяснение е свързано с въздействието на райския газ върху човека – първоначално предизвиква лека тревога, след това започва смях и накрая заспиваме. Първият разказ преднамерено не е смешен. По средата на книгата са ведри, смешни разкази, а накрая са по-дълги, „приспивни“... Така може би ще сънуваме весели разкази.

Мото на книгата е: „Хуморът не е културен спам“ – това е моето отношение към сатирата.

Опитвам се по някакъв начин да достигна по-светлите територии на сатирата. За мен хуморът е една повърхност, върху която се опитвам да изградя нещо друго –  метафорично да кажем квартали... Но понякога се получават не квартали, а ромски махали... Хуморът е една носеща вълна, опитвам се да посея нещо в тази повърхност, но често полагам мини, върху които избухвам сам.

На мен ми е интересно да търся хумора не само в леките жанрове – имам прегрешения в жанровете за радио и телевизия, там се цени друг тип хумор: скечовете, директният смях, ремарката, докато в един белетристичен текст човек трябва да навлезе в по-голяма дълбочина.“