След-и

Смутителят на реда, който все още е "на фокус"

Документална книга за Радой Ралин

Смутителят на реда, който все още е "на фокус"


Документалната книга "
Радой - смутителят на реда и тоягата на властта" с автори Таня Стоянова и Стефан Стоянов събра на 25 април 2013 г. в Американския културен център в София множество приятели, читатели и почитатели на тази уникална и нестандартна личност, която бе и остана символ на свободомислието и волния дух през годините на комунистическия мрак. Сред присъстващите бяха бившият вътрешен министър от правителството на СДС Йордан Соколов и съпругата му Ева - съседи на Радой Ралин и негови приятели, литературният историк и критик Йордан Василев - бивш главен редактор на в. "Демокрация", поетесата Рада Александрова, режисьорът Джеки Стоев, Николай Колев-Босия - кум на семейство Стоянови, и други видни интелектуалци и творци. Прозвуча и адиозапис с автентичния глас на Радой... Водещ на събитието бе синът на Радой - Стефан, който скромно поясни, че неговата заслуга за изданието е малка и се изчерпва с написването на предговора. Повече за книгата говориха известният литературен изследовател Вихрен Чернокожев и снахата Таня Стоянова. Бяха прожектирани и няколко филмови сатирични миниатюри по идеи на Радой Ралин от известната поредица "ФОКУС", които представи един от близките приятели, съмишленици и съдейци на Радой - Джони Пенков. Стана ясно, че една от мечтите на Радой е била тези миниатюри да бъдат "реституирани", но това така и не се е случило досега. А би било добре те да се качат на компакт-диск, защото са не само важно свидетелство за времето, но и са ярко доказателство за творческата инвенция на авторите, за тяхната гражданска позиция и смелост в онези години. (Поредицата затова и бе спряна навремето.) По-възрастните си спомнят много добре тези миниатюри, в които уж "на майтап" бяха разголвани множество нелицеприятни - меко казано - истини за тогавашната социалистическа действителност. В една от миниатюрите, например, се демонстрират последна мода месомелачки; зрителят вижда как се реже и пуска месото във  фунията и после как излиза през ситото каймата. Внезапно кадрите се сменят - камерата ни показва спирка на градския транспорт, на която се тълпят и блъскат стотици хора, а после и как слизат от претъпкания автобус. Веднага става ясно за коя и каква месомелачка става дума. (Това филмче, заснето през 1965 г., предхожда с доста години филма "Стената" на великата група "Пинк Флойд", където също е показана подобна месомелачка, макар и да става дума за съвсем друг контекст...) Впрочем, Джони Пенков сподели преди прожекцията, че сам със собствени сили и средства е възстановил тези миниатюри, докато оригиналите са незнайно къде из дебрите на някогашните филмови институции. (Спомням си, че безуспешна битка за "Тримата глупаци" водеше и Доньо Донев, но те си останаха държавна собственост с мотива, че авторът им е бил на държавна работа, когато ги е създавал, и е поучавал заплата. Още едно свидетелство за експлоататорската същност на комунистическата държава...)

Таня Стоянова разказа за тригодишната си работа върху книгата, две от които са преминали за обработване на архивния материал, а една - съвместно с издателство "Изток-Запад" върху трудното организиране на огромния кадесарски масив, посветен на обекта "Козел", т.е. Радой Ралин. Г-жа Стоянова подчерта, че книгата е най-категоричното потвърждение, че през целия си живот Радой Ралин е бил следен от Държавна сигурност като важен обществено-политически враг. Пълни лъжи и инсинуации са твърденията на заинтересовани среди и кръгове (ясни впрочем), щото Родой бил "отгледан" дисидент, било му позволено да бъде такъв, за да служи като отдушник за социалното и политическо недоволство на хората, образът му на противник на режима бил изкуствено създаден. "Почеркът" на подобни внушения е твърде прозрачен: подобно на "случая" Георги Марков подлеците от службите и техните комунистически покровители се опитват да очернят и неутрализират своите противници,  като ги окалват и оклеветяват и приживе, и след смъртта им.

Всъщност комунистическата власт се е страхувала от растящата популярност и вироглавство на автора на "Люти чушки" и най-вече от това, че около Радой се събират все повече и повече хора, предимно млади, които биха могли в даден момент да го последват при евентуален опит за нейното смъкване, особено през 1968 г., след чешките събития. Всички тези и други опасения са документално представени и черно на бяло доказани в книгата.

Вихрен Чернокожев обобщи, че "Фокус"-ът на Радой все още е "на фокус". И двамата с г-жа Стоянова изразиха надежда, че истината за Радой Ралин трябва да стигне до повече хора, и най-вече до младите, защото те не знаят нищо не само за него, но и за много други творци от различни поколения, забранявани и отричани през годините на комунизма: от Димитър Подвързачов и Змей Горянин до Ивайло Петров, Борис Априлов и десетки други.

Автор: Славимир Генчев
26.04.2013 г. 15:11
Посетено: 1067
Линк към публикацията:
http://kulturni-novini.info/sections/31/news/16904-smutitelyat-na-reda-koyto-vse-oshte-e-na-fokus