След-и

Цифровизация и медийна компетентност

Подготвени ли са журналистите и потребителите за комуникацията в цифровата епоха?

Цифровизация и медийна компетентност


С настъпването на цифровата епоха и с умножаването на новите услуги и платформи неимоверно нарастват и възможностите за създаване и разпространение на съдържание. Това широко известно заключение се отнася както за традиционните, така и за новите медии, чието призвание е да обслужват професионално свободата на изразяване и информация в съвременното общество, така и за всеки друг, който ползва Интернет и може да бъде не само потребител, но и да твори и да разпространява информация, мнения и коментари, като се възползва от свободния обмен онлайн. Цифровите технологии подпомагат активното общуване в мрежата и допринасят в изключително висока степен за създаването на условия, в които разнообразни канали и платформи служат на различни социални каузи и цели.

Многофунционалната медийна среда, в която сме потопени обаче, има не само технологично измерение. Всички усещаме социалните и културните последици на разгръщането на технологиите най-вече във всекидневието ни. В този смисъл напълно закономерен е изводът на някои изследователи, че днес имат значение не толкова материалните носители на съдържание, колкото самото съдържание, обективирано в “сложни системи за познание и социален смисъл”.

За да можем да си служим пълноценно със съвременните технологии и да черпим от възможностите, предлагани от Интернет, е необходимо да имаме знания за новата обстановка, в която живеем и умения да събираме информация и да общуваме в цифровата среда. Проектът „Нова медийна грамотност за медийни работници, по който фондация „Медии 21” ще работи в продължение на две години със сродни организации от Словакия, Румъния и Малта, цели да помогне на медийните специалисти да упражняват професионално своите задължения в условията на цифровизация, както и на всеки заинтересован да се ползва от обществената ценност на Интернет като фактор за комуникация, творчество и мобилизация. Проектът се финансира от Европейската комисия по  сектор „Партньорства” на програма „Леонардо да Винчи - Учене през целия живот”.

Проектът и свързани с изпълнението му теми, които разглеждат ролята на новите медийни канали и главно на обществените медии в новия медиен пейзаж, бяха представени пред българската публика в град Русе. „Медии 21” в сътрудничество ВУАРР - Русе и от РТЦ – Русе организира семинар „Цифровизация и нова медийна компетентност: ролята на обществените медии”, който се състоя на 22 март 2013 г. Основни участници бяха членовете и съмишлениците на фондацията, представители на МТИТС и на СУ „Св. Климент Охридски”. Със свои разработки се включиха и гостите от Румъния: д-р Александру Матей от Университета „Спиру Харет” – Факултет по литература и Центъра за усъвършенстване в областта на проучването на образите, Букурещ и доц. Александра Крачун от Университета в Букурещ. На събитието присъстваха журналисти, студенти и преподаватели, които се интересуват от процесите на преход и усвояване на новите цифрови технологии като средство за интерактивност, засилена комуникация и поднасяне на информацията.

Срещата бе открита от Веселин Митев, административен директор и помощник-ректор на ВУАРР – Русе и от д-р Бисера Занкова, медиен експерт и управител на фондация „Медии 21”. Въвеждаща презентация за българската проекция на програмата на ЕС „Европа 2020” на тема „Политиката на България за изграждане на информационно общество – Програмата „Цифрова България 2015” – цели и задачи” изнесе инж. Анелия Димова, главен експерт в МТИТС.

Трите доклада в първата сесия се фокусираха върху проблемите на мрежата и на нейното въздействие върху човека и обществото. Димитър Сотиров се спря на особеностите на мрежата като фактор за изграждане на публичен образ или как можем да прилагаме ПР стратегии като използваме възможностите, предлагани от Интернет. Чрез атрактивен подход с множество примери и илюстрации от румънския опит, доц. Александра Крачун насочи вниманието към друг аспект на социалните мрежи в цифровата среда: създаването на брандове, чрез които да се разпознават отделните държави. Разследващата журналистика, нейното развитие онлайн заедно с произтичащите от това възможности за събиране и обобщаване на информация, както и съответните рискове бяха в центъра на изследването, поднесено от доц. Светлозар Кирилов от ФЖМК на СУ „Св. Климент Охридски”.

Втората сесия беше посветена на проблемите на обществената телевизия и на нейното укрепване в условията на динамично развитие на технологиите и новите предизвикателства на медийния пазар. Анна Арнаудова запозна присъстващите с характерните черти на интерактивността на телевизията като медия и как по-специално обществените медии да се доближат максимално до публиката и да я въвлекат в предаванията си чрез една по-ангажираща комуникация. Тя обърна внимание и на обстоятелството, че чрез интерактивността се постига и по-голяма прозрачност на действията на управляващите и се улеснява тяхната връзка с гражданите. Принципите и подходите за реформи в управлението и във вътрешния мениджмънт на обществените медии в цифровата епоха, както и новите изисквания към журналистите, които работят в тях, бяха анализирани от д-р Бисера Занкова въз основа на декларация и препоръка на Съвета на Европа от 2012 г. относно управлението на обществените медии. Александру Матей се спря на историята на телевизията в Румъния, като показа уникални снимки и видео кадри, илюстриращи неспирната пропаганда и нейното въздействие върху младежта по времето на Чаушеску. Много от видеоматериалите, доказващи манипулацията и натиска на медиите върху големи групи от хора, според автора, могат да се отнесат и към настоящия момент.

Третата сесия се съсредоточи върху мрежата като източник на информация и върху новите подходи за събиране, обработване и поднасяне на данни в информационното общество. Д-р Радослав Спасов от Историческия факултет на Софийския университет говори за Интернет като основа на новия информационен подход и за новите техники за получаване, анализ, обработка и запазване на информацията в медиите, базирани в глобалната мрежа. Презентацията на Силвия Къдрева за новата система за организиране и поднасяне на знания в мрежата – Prezi – запозна присъстващите с уникалния дизайн и богатите иновативни характеристики на софтуера, който от 2009 г. привлече 18 млн. регистрирани потребители на услугата. Prezi е революционна форма за презентации, която творчески използва модерните технологии, за да представи информацията по триизмерен и завладяващ начин.

Срещата, организирана от фондация „Медии 21”, беше значимо събитие, което поставя основите на едно обещаващо сътрудничество между експерти от различни области, медийни работници и изследователи. Представянето на проекта пред широката публика с участието на международни специалисти разширява основата за проучване и за обмен на практики и подходи, които да усъвършенстват медийната компетентност в новата многоизмерна цифрова среда.

Бел. авт. Изнесените презентации на български и английски език в техния оригинален формат са достъпни на сайта на списание „Черно и бяло”, партньор на СБЖ на: http://blackandwhitemag.bg/?p=3037




Автор:
Д-р Бисера Занкова, медиен експерт, председател на фондация „Медии 21”
Публикация:
20.04.2013 г. 16:52
Етикети:
Русесеминар
Учене през целия живот
програма Леонардо да Винчи
фондация Медии 21
Проект Нова медийна грамотност за медийни работници
Цифровизация и медийна компетентност
Посетено:
2031
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/31/news/16856-tsifrovizatsiya-i-mediyna-kompetentnost