Цветята поезия, думите палитра

На сн.: Генка Петрова и Николай Милчев. Фотография: Анжела Димчева

Вали дъжд, но и вдъхновението не спира да вали... На 2 април 2013 г. най-искрените почитатели на поетесата Генка Петрова се събраха в галерия-книжарница „София-прес” за премиерата на най-новата й стихосбирка „Пазачът на зимното вдъхновение” (Издателско ателие „Аб”, София, 2012).

За книгата говори поетесата Виолета Христова (автор на предговора в книгата), която разказа как са се запознали в интернет пространството и е била впечатлена от високите обороти, на които се движи нейният живот и дейност: „Генка умее да направи поезия от всяко нещо, което вижда покрай себе си. Това никак не е лесно и на повечето от нас не се отдава. Ние сякаш седим и чакаме вдъхновението да ни осени. А то е по някакъв начин през цялото време в нея. Тя е един интелигентен, духовен човек, притежаващ умна интелигентност.“

Със завидна артистичност Генка Петрова прочете най-ярките творби в книгата си.

Поетът Николай Милчев импровизирано ситуира темите, мотивите и стилистиката на поетесата в съвременното българско културно пространство: „Поезията на Генка предполага да се пише по-отворено за нея. Откакто се помня, пиша за поезия, а от 25 години преподавам поезия. В книгата на Генка има нещо от началото на поезията – в началото поезията се интересува от всичко. За нея светът е единен, тя го възприема като единен и не го разчленява на важен и по-малко важен. Стиховете й изпълват целите страници – от край до край. Нейната поезия говори с естествения език, който по-късно поезията изоставя. Ако човек наблюдава една градина и си харесва отделни цветя, той си прави определен букет. Така е и с думите – поетът си прави стихотворенията от определени думи. При Генка думите са от различни градини, от различни лавици, но те се спояват по особен начин и по един особен начин въздействат. При нея се наблюдава едно стоене пред стихотворението и едно изведнъж поглъщане навътре в творбата. Това ме връща към традициите на народното творчество, към традицията на Багряна, веществеността на Далчев, понякога носталгията на Фотев. Всичко това прави книгата на Генка Петрова и стойностна, и особена... Понякога тя съжалява, че живее в провинцията, но нека не забравя, че литературната стълба в столицата ни прави равни и затова поетът винаги е интересен, когато носи нещо регионално – от своя кръг и родно място.”

Николай Милчев открои и приноса на Генка Петрова за младите дарования – литературната школа, която тя създаде и поддържа вече много години в Добрич. Учениците, насърчавани и обучавани от нея, са лауреати да всички ежегодни средношколски конкурси за поезия.