Карикатура свет поправ

Няма в календара по-подходяща дата от 1 април - Деня на хумора, шегата и лъжата, за откриване на карикатурна изложба. И то в ден понеделник, както се случи тази година специално за откриването на 38-ата Национална изложба на карикатурата, организирана от Съюза на художниците в България, Секция "Карикатура" в салоните на СБХ на ул. „Шипка“ №6.

Когато на едно място са се сбрали множество творци, приятели и почитатели с чувство за хумор, за официалности не може да се говори, но все пак имаше подобен момент. (Още повече, че официални лица и гости избягват да присъстват на такива събития!) Отговорната задача да открие изложбата по стар хумористичен обичай отново се падна на председателя на Секция "Карикатура" - карикатуриста Любомир Михайлов, който бе и водещ на събитието.

След кратки приветствени думи за "добре дошли" към многобройните зрители г-н Михайлов се приготви да обяви имената на тазгодишните лауреати на съответните награди. За негова голяма изненада обаче чисто по първоаприлски му бяха връчили лист хартия, но без имената на наградените, което той чистосърдечно си призна пред видимо развеселената аудитория, вече схванала шегата. Първоаприлската суматоха премина бързо, отнякъде се появи правилният списък, но това даде повод на тазгодишния носител на Голямата награда на СБХ - Чавдар Николов, уместно и основателно да попита дали и това не е първоаприлска шега.

След като се убеди, че не е майтап, Чавдар много непринудено отиде и си взе статуетката - пластика от Ишхан Нигохосян, връчена му от председателя на СБХ - Любен Генов. Колкото и да е въоръжен човек с чувство за хумор, навръх 1 април никой не можеше да е сигурен докрай в нещата, затова и останалите лауреати леко се озъртаха, когато си чуеха имената.

И така, награди получиха още: Наградата на Секция "Карикатура" към СБХ - Диляна Николова; Награда на Дома на хумора и сатирата в Габрово - Трайко Попов; (Наградата на Дома на хумора и сатирата в Габрово предвижда още и самостоятелна изложба на Трайко Попов в дома през есента, по-точно - в края на октомври, когато и цялата Национална изложба на карикатурата ще гостува в ДХС - Габрово). Специалната награда за еротична карикатура, която се присъжда и връчва от нейния основател Георги Чалъков - на Ириен Трендафилов, а наградата на в. "Дума" - на Кирил Манов. Всички лауреати получиха освен грамоти и по един гербер - още една закачка от страна на организаторите...

Карикатурата винаги и във всяко време, но може би най-много днес, притежава силни лечебни и отрезвяващи свойства. Тя ни позволява да се изправим срещу света и себе си и да преглътнем и най-горчивата истина, подсладена или подсолена със съответната доза смях, ирония, веселие, сарказъм или гротескност. Тя, карикатурата, е лъжица за всяка уста, независимо дали се харесва или не някому, и особено на оня, който е поставен под лупата и прожекторът е насочил към него целия си сноп светлина.

Ареалът на окарикатурения свят се простира от хумористично-сатиричното "ужилване" на политици, държавници и други герои с техните геройства и пози до публично разкритите най-обикновени (общо)човешки слабости, несъвършенства, пороци и прочие добродетели тип "човещинка". Никой и нищо не е пощадено, защото българският карикатурист има рентгеново око и ако нещо от реалността е убегнало на широките или тесни народни маси, то не е останало незабелязано от Всевиждащото око, моментално е фиксирано и тутакси е изобразено с оръжието на карикатуриста - четката, перото или каквото там острие му е необходимо.

Що се отнася до включените в изложбата художници, представителността е впечатляваща: творци от всички поколения и от всички направления, каквито не може да няма! От по-непознати на широката публика имена (което е относително, разбира се) до емблематични за българската карикатура авторитети като Велин Андреев и Милко Диков и от съвсем млади до вече само талантливи творци - всичко това се предлага за повече от месец на любителите на класното майсторско изкуство.

Без да се наемам да правя някакви анализи, използвайки професионални понятия, чисто публицистично и по любителски ще кажа, че разнообразието от почерци, техники и послания е правопропорционално на броя на участниците, а те са доста. Съвременната българска карикатура като форма и съдържание "се простира" от чисто схематичната (ако може така да се каже) цветна или черно-бяла рисунка, съдържаща - кога без думи, кога с текст - един или друг виц, до направо живописно или графично платно, близо повече до картината, отколкото до карикатурата, но съдържаща основния различителен белег - хумористично-сатиричния акцент. Някои карикатуристи сякаш са повече художници и илюстратори, а карикатурното послание в творбите им е много по-философски дълбоко в сравнение с "битовата" карикатура на каквато и да е тема. Не че последните са по-малко ценни като творчество и послание, разбира се...

Във всички случаи карикатурата може да влияе върху хората и света и ако все пак не успее да ги „поправи“, то поне няма да ги остави същите.