След-и
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
България: стереотипи и екзотика
Николай Чернокожев сглобява българския образ
На снимката: проф. Николай Чернокожев говори на премиерата. Фотография: Анжела Димчева
Разпознаваем ли е образът на българина от нас самите, когато ни го представят западноевропейските летописци от XIX в.? Това е един от основните въпроси, който занимава проф. Николай Чернокожев в новия му изследователски труд „БЪЛГАРИЯ: стереотипи и екзотика“ (с подзаглавие „Техники на сглобяване на българския образ в немскоезичната книжнина от ХІХ век“). Новоизлезлият обемист том беше представен на 14 март 2013 г. в Конферентната зала на СУ „Св. Климент Охридски“. Да се запознаят с акцентите в книгата бяха дошли десетки преподаватели, учени, литературни критици.
Проф. Чернокожев благодари на проф. Кирил Топалов, който като председател на фонд „Научни изследвания“ преди две години е подкрепил финансово изданието. Той благодари още и на проф. Милена Цанева (с определяща роля в реализирането на неговата изследователска дейност в Германия), както и на проф. Емилия Стайчева и проф. Валери Стефанов (негови рецензенти).
В обстойния си анализ (текстови, исторически, философски, етно-психологически) проф. Георги Каприев последователно и паралелно съпостави съзнателни и несъзнателни щампи, обективни и предполагаеми варианти в българското етнокултурно пространство – вместени в чуждия коментар и преповторени или отречени от възрожденската ни литература. Тъй като проучванията на проф. Чернокожев се базират основно на няколко пътеписни текста и на романа „Хайдутинът“ от Ханс Вахенхузен, бележките на проф. Каприев бяха концентрирани върху погледа на този немски пътешественик, който в периода на 50-те-70-те години на 19. в. е бил военен кореспондент на Балканите и е кръстосвал многократно територията ни.
Проф. Каприев наблегна на използвания подход в научния труд:
„Историята на науката се прави чрез анализ на средната класа – университетски и гимназиални преподаватели, писатели, публицисти... Тогава можем да разберем какво е нивото на съответната наука. Николай прави това по един забележителен начин: той започва с една глава, посветена на образа на България в немските енциклопедии от периода 1733-1857 г. Изследва разнопосочни статии, където се среща България, българинът, българското... Какво излиза наяве? Оказва се, че в енциклопедиите статиите за нас остават второ- и третостепенни – описва се земя, народ и език, места и събития, свързани с различни военни действия. Защото тези земи в образа на авторите в енциклопедиите притежават бивши, но не и настоящи исторически дадености. Ние сме образ извън историята, разглобен образ. Чернокожев напомня, че и Паисий, и Дринов се опитват да сглобяват „разнебитените“ българи.
В текстовете на Ханс Вахенхузен българската земя е едно опустяло пространство, лишено от цивилизационни и културни опори, от човешко присъствие. Той използва клишетата на добрия, природен човек и не пропуска да отбележи как радушно е посрещнат чуждият пътешественик. В случай това е самият Вахенхузен (световнонеизвестен автор за нас, издавал брошури и популярни четива). Романът „Хайдутинът“ на Вахенхузен е една тъжна книга, заради предразсъдъците на европейците към нас. Приносът на Николай Чернокожев е в проследяването на съвпаденията и разминаванията между образа за българското във възрожденската ни литература и в западноевропейските четива. (Известно е, че нашите възрожденци са чели чужда литература и са се оглеждали в нея.) Общото е едно мощно, многоизмерно насищане с присъствие на Балкана, на розата и на тютюна – те са имената на насладата, но те са и духовните пътища на естетичното издигане. Друго съвпадение е излъчващото се робско страдание – земите ни са осезаем регион на сблъсък на Кръста и Полумесеца, на страдание и героично противопоставяне... Основната отлика се заключава в акцента: в българската литература той е върху физическата бруталност, а при Вахенхузен – върху социално-икономическото насилие. Той казва, че балканският свят е дълбоко несвободен, не само поради своеволията на властниците, но и поради своята първичност.
Тази първичност е определена от проф. Чернокожев като „балканска културна стъмненост“ – в този момент на човешката хронология България не е включена в голямата история...“
Проф. Георги Каприев говори за още ред аспекти от бита, природата, фолклорните идентичности, етническата пъстрота, ориенталското и националното в топосите град–село, личностните характеристики на възрожденския българин, които за съжаление откриваме неизменени и до днес. Особен интерес в контекста на популярността на хорър новелистиката в съвременната западна литература може би ще представлява четвъртата глава в книгата на проф. Чернокожев, засягаща феномена „вампири“: „Културно прераждане и тиражиране на екзотики. „Вампирът. Новела от България“.
Чрез тази нова книга авторът се опитва да обясни, че „твърдението колко малко са познати страната България и нейният народ на немскоезичната публика е реторически ефектно, но невинаги е коректно и ефективно.“
Книгата „БЪЛГАРИЯ: стереотипи и екзотика“ е издание на Университетското издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2012 г.
Разпознаваем ли е образът на българина от нас самите, когато ни го представят западноевропейските летописци от XIX в.? Това е един от основните въпроси, който занимава проф. Николай Чернокожев в новия му изследователски труд „БЪЛГАРИЯ: стереотипи и екзотика“ (с подзаглавие „Техники на сглобяване на българския образ в немскоезичната книжнина от ХІХ век“). Новоизлезлият обемист том беше представен на 14 март 2013 г. в Конферентната зала на СУ „Св. Климент Охридски“. Да се запознаят с акцентите в книгата бяха дошли десетки преподаватели, учени, литературни критици.
Проф. Чернокожев благодари на проф. Кирил Топалов, който като председател на фонд „Научни изследвания“ преди две години е подкрепил финансово изданието. Той благодари още и на проф. Милена Цанева (с определяща роля в реализирането на неговата изследователска дейност в Германия), както и на проф. Емилия Стайчева и проф. Валери Стефанов (негови рецензенти).
В обстойния си анализ (текстови, исторически, философски, етно-психологически) проф. Георги Каприев последователно и паралелно съпостави съзнателни и несъзнателни щампи, обективни и предполагаеми варианти в българското етнокултурно пространство – вместени в чуждия коментар и преповторени или отречени от възрожденската ни литература. Тъй като проучванията на проф. Чернокожев се базират основно на няколко пътеписни текста и на романа „Хайдутинът“ от Ханс Вахенхузен, бележките на проф. Каприев бяха концентрирани върху погледа на този немски пътешественик, който в периода на 50-те-70-те години на 19. в. е бил военен кореспондент на Балканите и е кръстосвал многократно територията ни.
Проф. Каприев наблегна на използвания подход в научния труд:
„Историята на науката се прави чрез анализ на средната класа – университетски и гимназиални преподаватели, писатели, публицисти... Тогава можем да разберем какво е нивото на съответната наука. Николай прави това по един забележителен начин: той започва с една глава, посветена на образа на България в немските енциклопедии от периода 1733-1857 г. Изследва разнопосочни статии, където се среща България, българинът, българското... Какво излиза наяве? Оказва се, че в енциклопедиите статиите за нас остават второ- и третостепенни – описва се земя, народ и език, места и събития, свързани с различни военни действия. Защото тези земи в образа на авторите в енциклопедиите притежават бивши, но не и настоящи исторически дадености. Ние сме образ извън историята, разглобен образ. Чернокожев напомня, че и Паисий, и Дринов се опитват да сглобяват „разнебитените“ българи.
В текстовете на Ханс Вахенхузен българската земя е едно опустяло пространство, лишено от цивилизационни и културни опори, от човешко присъствие. Той използва клишетата на добрия, природен човек и не пропуска да отбележи как радушно е посрещнат чуждият пътешественик. В случай това е самият Вахенхузен (световнонеизвестен автор за нас, издавал брошури и популярни четива). Романът „Хайдутинът“ на Вахенхузен е една тъжна книга, заради предразсъдъците на европейците към нас. Приносът на Николай Чернокожев е в проследяването на съвпаденията и разминаванията между образа за българското във възрожденската ни литература и в западноевропейските четива. (Известно е, че нашите възрожденци са чели чужда литература и са се оглеждали в нея.) Общото е едно мощно, многоизмерно насищане с присъствие на Балкана, на розата и на тютюна – те са имената на насладата, но те са и духовните пътища на естетичното издигане. Друго съвпадение е излъчващото се робско страдание – земите ни са осезаем регион на сблъсък на Кръста и Полумесеца, на страдание и героично противопоставяне... Основната отлика се заключава в акцента: в българската литература той е върху физическата бруталност, а при Вахенхузен – върху социално-икономическото насилие. Той казва, че балканският свят е дълбоко несвободен, не само поради своеволията на властниците, но и поради своята първичност.
Тази първичност е определена от проф. Чернокожев като „балканска културна стъмненост“ – в този момент на човешката хронология България не е включена в голямата история...“
Проф. Георги Каприев говори за още ред аспекти от бита, природата, фолклорните идентичности, етническата пъстрота, ориенталското и националното в топосите град–село, личностните характеристики на възрожденския българин, които за съжаление откриваме неизменени и до днес. Особен интерес в контекста на популярността на хорър новелистиката в съвременната западна литература може би ще представлява четвъртата глава в книгата на проф. Чернокожев, засягаща феномена „вампири“: „Културно прераждане и тиражиране на екзотики. „Вампирът. Новела от България“.
Чрез тази нова книга авторът се опитва да обясни, че „твърдението колко малко са познати страната България и нейният народ на немскоезичната публика е реторически ефектно, но невинаги е коректно и ефективно.“
Книгата „БЪЛГАРИЯ: стереотипи и екзотика“ е издание на Университетското издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2012 г.
Автор:
Анжела Димчева
Публикация:
15.03.2013 г. 19:42
Етикети:
Анжела ДимчеваВалери СтефановМилена ЦаневаГеорги Каприевпремиеранова книга
Ханс Вахенхузен
Емилия Стайчева
Кирил Топалов
БЪЛГАРИЯ: стереотипи и екзотика
Николай Чернокожев
Посетено:
3591
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/31/news/16568-balgariya-stereotipi-i-ekzotika