Кога българите ще се гордеят с държавата си?

Случи се и една твърде неординерна премиера на книгата „Две поколения“: един нережисиран диалог между автора Боян Бенев, издателя Манол Пейков, редактора Миглена Николчина и десетки приятели и непознати на автора, които дълбаха в проблематиката на темата без стеснение.

Клуб „+Това“ се оказа тесен за многото почитатели на Боян Бенев, които искаха автографи и го заливаха с поздрави и въпроси. Авторът сам призна, че е написал една трета част от творбата си в този клуб, че се вдъхновява от позитивната среда на интелигентни свои връстници в България, въпреки че е само от три години тук и е написал книгата на английски език.

Манол Пейков (от ИК „Жанет 45“) каза: „Книгата е прогноза за това, което ще се случи през следващите 40 години. Всички идеи в нея са важни. Аз не я разглеждам като наръчник или като някакво божествено откровение, а като форма на разговор. Боян заслужава похвала за смелостта да направи тези прогнози. Българите сме доста цинични и със сигурност ще има коментари от рода на: „Кой е този 25-годишен пич, който ще ми дава акъл?“ Като негов приятел и издател аз заставам зад него. Надявам се, че книгата ще стигне до повече млади хора, защото тя е за тях.

Боян С.Бенев на няколко пъти отговаряше на въпроси както за своя избор, така и за идеите си: „Когато дойдох през 2009 г., не си представях, че ще остана в България. Нищо в тази книга не е фиксирано, тя е форма на дискусия. Трудно е, когато говорим за бъдещето на една държава, да има консенсус как да изглежда тя. За да се постигне едно голямо, дългосрочно, сериозно бъдеще, трябва да се мине през много малки крачки – някои от тях дори звучат банално, даже наивно... Но те са необходими.“

Миглена Николчина погледна на книгата и от тематична, и от комуникативна гледна точка: „Този текст се вписва в нажежената политическа ситуация у нас по един твърде смислен начин. Има сякаш някакъв знак на съдбата, защото тя е написана от човек, който не е изпълнен със зла памет. Тук няма пресантиман, няма злобно повтаряне на истински и въображаеми някогашни, настоящи и бъдещи поражения, оскърбления, нещастия и т.н. Тук те липсват и това е толкова освежаващо, въпреки някои мои несъгласия... Това е книга, която ни кара да видим нещата в перспектива – говори за конкретни неща, фини и детайлни, помислени дълбоко и развити. Тя не се занимава с това кой сега какво ще ни даде. Не се занимава с въпроса: „Аз искам, ние искаме“. А точно обратното – задава въпроса: „Какво аз мога да дам, какво всички ние можем да дадем?“ Налице е една заедност на сътворяването. В този момент на хаотични протести Боян Бенев ни кара да мислим по един концептуален начин.“

Най-искрени аплаузи предизвика импровизираната апология на България, направена от Стийв Кайл (гражданин на света, роден в Астралия, живял в 20 държави): „България е толкова по-хубаво място за живеене, колкото всичките 20 държави, където съм пребивавал. Тук има прекрасна природа, много забавления, има силно чувство за общност и обич, имам чудесни колеги, с които работя. За мен е много изненадващо, че вие (ние) нямате чувство за национална гордост, притежавайки нещо толкова прекрасно. Нека търсим нови начини да променим света, а не само да се оплакваме... Точно това се опитва да направи тази книга. Вземете я в ръце, прочетете я и се опитайте да превърнете нейните идеи в план за действие. Нека чрез новите технологии се опитаме да компресираме времето и не чак след 30-40 години, а много по-скоро се случат хубавите идеи.“

В книгата си Боян Бенев задава няколко дискусионни линии: