Любовта, която разпиляваме

„Вече 48 години се боря със словото – къде по-успешно, къде по-малко... Питат ме приятели какво ме движи напред. Отговарям: Любовта, която ни завещаха Христос, Мохамед, Буда и всички други богове, но ние така и не следваме техните послания“ – така проф. Златимир Коларов аргументира страстта и упорството си да напише и издаде шестата си поред белетристична книга пред събралите се близо 200 негови приятели и читатели в Софийска градска художествена галерия на 31 януари 2013 г.

Но това беше финалът на вечерта, предшестван от близо двучасов белетристично-музикален маратон, осъществен от актьора Иван Налбантов (който прочете 4 откъса от книгата), пианистката проф. Елка Русева (изпълнила Етюд и Фантазия импромптю от Фр. Шопен) и евъргрийни в изпълнение на Светослав Стойчев.

По време на премиерата многократно прозвуча лайтмотивът, изведен като същност, мото и откровение в книгата: „All we are is dust in the wind…“ (Стийв Уолш, група „Канзас“).

Вечерта се водеше от Албена Александрова, която съчета компетентност и артистичност при представянето на автора и участниците в премиерата. След рецитала тя даде думата на литературния критик Никола Иванов, осъществил подробен анализ на 15-те разказа в книгата. Ето някои от акцентите в изложението му:

„Златимир Коларов е утвърден белетрист от средното поколение. Казвам това, защото го познавам от 30 години и съм чел професионално всичко от него – не само белетристиката му, но и някои от медицинските му книги. Особеното е, че той и в тях успокоява, а не плаши... В този смисъл е удоволствие да се четат медицинските му книги, защото човек намира опора в тях и разбира, че нещата в живота никога не са толкова страшни.

Златимир Коларов успешно съчетава лекарската професия с писателството. Той създава привлекателна, четивна проза, без да вдига много шум около себе си. Общото в книгите му е хуманистичната струя... Златимир Коларов е предимно градски човек, но не прекъсва контактите си с провинцията. Урбанистичните му разкази са населени с герои от крайните софийски квартали. Не го интересува т.нар. хайлайф, животът на съмнително забогателите българи, нито силиконовите блондинки, още по-малко пък – мутрите. Този автор се вълнува от същностното, дълбинното, духовното. Няма разкази, в които той да описва лъскавото, агресивното, парвенюшкото, снобското. В центъра на неговия писателски интерес са унизените, оскърбените, смачканите от живота хора, на които той отдава писателското си съчувствие. Той се интересува от духовните хора. Стреми се да открие вярата в човека и постига това без морализаторстване. Но никъде не се пропуква тънкият лед на мярката, затова сюжетите му не звучат сълзливо... Всички разкази са с отворени финали, защото авторът не е призван да дава отговори, а да задава въпроси.“

За особеностите на стила, визията и личното авторско присъствие на Златимир Коларов говори и критичката Олга Маркова, която многократно е писала за предходните му творби.

С артистично чувство за хумор авторът разказа как действа в съзнанието и душата му неговото „Второ Аз“, на какви вътрешни борби, преоценки и завръщания е подложил всеки ред от поредния си текст... Но освен любовта, напред го движи и „страстта да надниква в незримото, да разнищва неуловимото и да извади на бял свят това, което се таи някъде дълбоко в душата му“. В откровените си изповеди Златимир Коларов казва още: „Не знам какво е точно то, но го чувствам като вълна, трепет, топлина. И се надявам тази топлина да стопли и някой друг. Не понасям насилието, догмата, войните, каквито и да са. С всеки литературен текст се опитвам да постигна четири ефекта: интелектуална провокация, последействие, сълза в окото и усмивка на лицето. Ако успея да съчетая поне три ефекта, значи съм успял.“

В края на премиерата проф. Златимир Коларов благодари на Петър Караангов, Кольо Георгиев, Никола Иванов и на редактора на новата книга „Прах във вятъра“ (издание на „Сиела“, 2012 г.) – известния български писател Деян Енев, за перфектната селекция и редакция на разказите.

***