След-и
Против какво, но с любов...
Премиера на "17 есета против този свят"
На снимката: Николай Петев по време на премиерата. Фотография: Анжела Димчева
„Защото този свят не ми харесва. Не е претенциозно. Не е нахално. Естествено е...“ Така започва новата книга на Николай Петев „17 есета против този свят“ (Издателство „Български писател“), която беше представена на 15 януари в зала 7 на НДК. Повече от 300 писатели, журналисти и представители на културните среди у нас се наредиха на двучасова опашка, за да получат автограф от автора, който в типичния си автоироничен стил пародираше себе си и академичните слова на колегите си („Понеже малко ме хвалят, каня ви да се изкажете положително, ако може и по-дълго...“).
Лиляна Стефанова каза: „Да, този свят не обича човека, в него българинът е унизен, зачеркнат, надеждата му е убита. Това е книга, написана от гневен талант и непримирим дух“.
Янаки Стоилов влезе успешно в закачливия тон на вечерта и, преди да прочете приветствията на Сергей Станишев, вметна: „Заглавието на книгата разкрива и връзката на Петев с руската литература – там имаме 17 мига от пролетта, а тук – 17 есета...“
По-голямата част от творбите са познати на публиката от предишни книги, но има и няколко нови. В тях се преплитат драматична изповед, излъгани очаквания, вик срещу абсурдите на деня и упование за естествения процес на възкресение, който мечтите възсъздават.
Веселин Стоянов акцентира на философските послания, заложени в есеистичното мислене на автора:
„Тази книга е въпрос. Въпрос за всичко от живота: за децата ни, за родината, за вината, за победата, за това как ще спасим душите си и старите си домове. От нея разбираме, че животът има врата, но невинаги тази врата е изход. Разбираме, че понякога самата истина я няма, както я няма изящната статуетка на живота, строшена от неумелите ни опити да живеем. Когато чета есетата, си мисля, че авторът ни зарича да пазим душата си от грехове, защото тя е вечна, а ако пуснем в нея дима на греховете, дълго и отчетливо ще кашляме, задавени от признанието, че тялото може да прави грешки, защото тялото и без друго си отива, но душата трябва да живее чиста.“
Във финала на вечерта поетесата Елка Няголова призна, че цяла година е мечтала за този ден – да го види с нова книга, да бъде здрав и заобиколен от приятели:
„Тук, в зала 7, под това пано с разпятие е седнал Николай, който мъжествено, на бавен марш пресече болката, пресече я така, както малцина биха могли. Пресече и прошката, както се разбира от тези 17 мига издишано слово...
Приятелствата и любовите не се обясняват. Дори когато Николай Петев пише против, той не руши, а съгражда светове.“
Прегърнала приятеля и колегата, тя прочете своето посветено на него стихотворение „Преглътнати многоточия“:
Не помисляй да тръгваш! Имаш толкова работа –хвърчилата ни кой ще шие?
Кой звезди ще бере, покачен на оградата?
Кой ще казва така светло „ние“?
...
Не трохите от хляба, а ръце на приятел
чака гълъбът полуобърнат.
На прозореца вън Господ ангел е пратил
да те пази. Не помисляй да тръгваш!
Николай Петев прочете есетата „Първият траймвай“, „Двата тротоара“, „Защо се срамуваме всички?“, „Пътят“. Особено се вряза в съзнанието на присъстващите „Пътят“ – тук елементите на субективния поглед и условностите на мисловната перспектива са превърнали индивидуалната Голгота в посткатастрофичен мираж: материята се изкачва надолу, а духът и идеите постоянно се завръщат, не по одисеевски, а само за малко. Краят на пътя всъщност няма край. Finis vitae е поетиката на обратното тръгване, на възможните присъствия отвъд Пътя.
От книгата:
Този свят не ми харесва:
– защото не обича човека;
– защото българинът е унизен;
– защото не раждаме деца;
– защото подменя духовни ценности с материални;
– защото иска всичко да продадем;
– защото трябва да обичаме Русия нелегално;
– защото изстудява топлината в човешките отношения;
– защото брои само богатите за хора, а бедните – за население;
– защото иска да ни откаже да търсим и намираме справедливостта;
– защото подменя приятелства с предателства. мислиш, че говориш с Христос, а той бил Юда;
– защото мачка мечтите;
– защото изтрива свети неща;
– защото хвърля огромни пари за опростачване на изкуството, само и само да направи хората по-елементарни и по-лесно манипулируеми;
– защото се опитва да вкара в душите ни цинични лозунги;
– защото сблъсква религиите, вместо да направи Млечния път икона на цялото човечество;
– защото ни завива с нищета;
– защото се опитва да зачеркне паметта;
– защото иска да ни убие надеждата.
Този свят трябва да се промени.