Проф. Георги Елдъров – пътуване към духовното

На снимката: Ангелина Павлова представя книгата. Фотография: Анжела Димчева

На 1 ноември 2012 г. залата на Софийската градска художествена галерия стана сцена за духовно единение на християни от православното и католическо вероизповедание, както и на съпричастните към литературно-историческото или мемоарно четиво. Обединяващата сърцевина беше новоизлязлата книга  “SURSUM CORDA”, събрала литературно-философските послания на архим. проф. Георги Елдъров (1926-2011). С този латински израз от Библейската книга „Плач Йеремиев“ – Горе сърцата! – Монсиньорът е изпращал и окуражавал приятелите си. Сега най-важното от неговия живот е събрано от близката му асистентка Ангелина Павлова в един изящно оформен, представителен том, с богат илюстративен материал, биобиблиографски справки и някои други любопитни допълнения, за които стана дума на премиерата.

Вечерта започна с прожекцията на документален филм, заснет от БТВ приживе на Георги Елдъров, в който той разказва интригуващи моменти от своя живот. Последва експозе на съставителката Ангелина Павлова, в което тя благодари на издателство „Кибея“ в лицето на Мариана Златарева за оказаната логистична и консултантска помощ.

За своята работа по книгата говориха Елизария Рускова (редактор) и Антон Стайков (дизайнер).

Ангелина Павлова (директор на фондация „Абагар – 2005“) разказа за дейността на проф. Елдъров в България и особено за неговото последно значимо дело – вестник „Абагар 1“, чийто именно статии стават основа за тази книга: „Монсиньорът е създател, главен редактор и основен автор на този вестник от 1991 до 2011 г. През целия си живот той по донкихотовски се бори за каузи и създава мостове на доверие между хора, различни по дух и култура и до края си остава верен на чистите идеали на Свети Франциск, както и на отстояването на българското в историята. Той беше един светъл ум, с изключителна рефлективна мисъл, журналист, историк, философ, духовник, един от най-дейните личности сред българската емиграция в Европа и САЩ през втората половина на 20. век.

Проф. Елдъров беше един модерен човек, ползваше компютър и до последно на десктопа му стоеше текста на книгата, която замисляше – беше посветена на Втория Ватикански събор. Но ние, от Фондацията, решихме да издадем първо неговите пътеписи, а по-късно – останалите му трудове. Редактирайки тази книга сега, аз попаднах на един откъс за Папския нунций Анджело Ронкалли (по-късно Папа Йоан ХХIII), който е прекарал в България от 1925 до 1934 г. Този текст също беше включен в “Sursum corda”, защото показва отношението на Монсиньора към родината му, дала на света „много повече, отколкото ние самите можем да си представим“.

Елизария Рускова говори за действителното и метафорично пътуване на Аз-персонажа в книгата – от заминаването на 12-годишното момче Георги през 1938 г. за Асизи, през време-пространствените координати на 5 десетилетия и 2 континента, едно личностно, творческо, духовно и космополитно странстване и израстване: „Това е пътепис с галерия от образи на безкрайно много българи, срещани по пътя, залутани по света, изпаднали в непрогледност на битието си, на които той помага... Прави впечатление изключително красивият език на мемоарите му, особено синтаксисът му – с цвят и дух от 19. век. Предава автентичната прелест и чистота на българския език. Монсиньор Елдъров владее 7 езика и това се е отразило на стила му. Полиглот и енциклопедист, бих могла да го сравня с друга идентична фигура в българската култура – Петър Увалиев, защото в статиите си Г. Елдъров успява да предаде светски характер на една духовна материя.“

Дизайнерът Антон Стайков припомни позитивизма в цялостното отношение към света на Монсиньора и каза, че точно тази негова усмивка – оптимистична, автоиронична, ведра към новите идеи и по-младите – го е държала жизнен и творчески активен 85 години. Книгата е съхранила точно тази свежест на детското възприятие, на аромата от младостта и затова се чете с лекота... „А за мен беше удоволствие да работя по оформлението й. Прочетете тази книга. Има защо!“

В презентацията на книгата взеха участие още:

· Отец Ярослав от манастира „Св. Максимилиян“ (Ордена на Миноритите францискани), дошъл специално от град Раковски, който прочете „Песен към Брата Слънце“, съчинена от Св. Франциск малко преди смъртта му.

· Актрисата Таня Дякова, която разказа за огромната организационна помощ, която проф. Елдъров е оказвал на хор „Йоан Кукузел“ при неговите турнета в Италия.

· Архим. Дионисий, началник отдел „Богослужение“ на Светия синод.

· Валентин Стамов, журналист и композитор, който изпълни на рояла своята композиция „Само за теб“.

От книгата:

„Нашето честване на 24 май (1968 г.) не се ограничи до съревнованието ни с делегацията от България. Докато сънародниците ни се разхождаха до Неапол, ние организирахме също една културна проява на високо обществено ниво. Наехме салон в известния дворец „Дория-Памфили“ на площад „Навона“, един от най-красивите в света. Главен говорител беше Роберто Салвини, изкуствовед-българист от Флоренция, но направиха изказвания също наше смирение и българистът Колучи от италианското просветно министерство, както и земеделският лидер д-р Георги М. Димитров – Гемето, тогава на посещение във Вечния град.

На същото място на 18 декември 1968 г. уредихме посрещане на Техни Величества цар Симеон II и царица Маргарита по случай въвеждането на новия календар в БПЦ. Събра се най-доброто българско общество във Вечния град.“

За автора:

Монсиньор Георги Елдъров (1926-2011) е най-високопоставеният българин католик при Ватикана.

Професор богослов, доктор по теология и доктор по източно-църковни науки, преподавател в духовната Академия на францисканския орден в Рим (1955-2008), пълномощник на Светата източна църква за българите католици по света (1966-1991), дългогодишен главен редактор на българската секция на радио Ватикана (1966-1991), консултант и вещо лице при Светия престол, първото шарже д’афер на Ватикана в България през 1991 г. Посветен в архимандритски сан при гроба на Свети Константин-Кирил Философ в църквата „Сан Клементе“ в Рим през 1966 г.

“Sursum Corda” е издание на Фондация „Абагар – 2005“, София, 2012 г.