След-и
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
Иван Переверзин на български език
Премиера на "Път към сърцето"
Иван Переверзин чете своите стихове на премиерата. Фотография: Анжела Димчева
На 25 октомври в Клуба на руската книга (в Културно-информационния център на Руската федерация, София) беше представено луксозно преводно издание, подборка от поезията на Иван Переверзин. Книгата носи заглавието „Път към сърцето“ и се издава от „Български писател“.
Вечерта се водеше от председателя на СБП Николай Петев, който представи автора само с няколко щрихи, за да остави достатъчно време и пространство за действителното обаяние на поезията.
Николай Петев: „Иван Переверзин е много добър поет и ние се радваме, че у нас се превеждат добри руски поети. Той е председател на Международното съобщество на писателските съюзи, което е първоприемник на Съюза на съветските писатели. Иван Иванович замести на този пост една легенда в руската литературна история – Сергей Михалков, чието име заслужава да бъде споменато... Скъпи приятели, всички приказки от рода на „поети много, но малко са поетите“ се разбират дали са точни, когато чуем стиховете. Затова сега Иван Переверзин ще чете стихове в оригинал, а след него Иван Есенски, Никола Инджов, Надя Попова, Андрей Андреев, Галина Ганова, Илко Капелев и Цветан Илиев ще четат своите преводи.“
В краткото си слово Иван Переверзин благодари на българските си колеги-преводачи и, видимо развълнуван от многобройната публика от писатели и почитатели на руската литература, отправи поглед към така дискутираната в последно време тема за отмирането на печатните произведения: „Много съм щастлив, че в България се осъществи такъв грандиозен за мен план – издаването на стиховете ми. С инвазията на технологиите много от съвременниците ни се страхуват, че книгите ще изчезнат, че поезията вече няма да съществува. На тях аз искам да им кажа, че именно печатното слово подхранва културата. Ако не е то, ние би трябвало да закрием театрите, кината, музеите и въобще да закрием Министерство на културата. Защото те не могат да съществуват без нашите книги... Благодаря ви, че дойдохте на моята вечер! Най-главното е не да се слушаме един друг, а да се разбираме...“
Поетът и преводачът Никола Инджов прочете предговора си към книгата, в който се казва: „Въобще поезията на Иван Переверзин е олицетворение предимно на мимолетните превъплъщения на околния свят в трайни състояния на духа. Навярно руският север – безкрайна степ, загадъчна тайга, неизбродна тундра – култивира душевност, чувствителна дори към най-притулените отблясъци на пейзажа. И ако сме свикнали да възприемаме суровите земни простори като място на съжителство с всемогъщи стихии, да предполагаме, че северните хора са със загрубял от природните изпитания нрав, то в творчеството на Иван Переверзин долавяме лирика, просветнала под дълбоки зими и могъщи виелици, усещаме преображенията на всемира в необичайно нежна душевност.“
От името на Съюза на българските писатели Николай Петев връчи на госта орден "Иван Вазов".
Рециталът на поета продължи часове. Стиховете му звучаха изненадващо в индивидуалните интерпретации на толкова разнолики преводачи, но това придаваше още по-запомнящо се очарование на неговия поетичен почерк.
Иван Переверзин
* * *
Пак водка, водка... На брега
ръбат на горската стихия,
озона вдишвам, но сега
като носталгия го пия.
И пак възкръсват в паметта
отечествените икони,
с които тръгвам към смъртта
и възкресения изконни.
Път дълъг ми е отреден,
защото в мъки предусетих
светлик един, струил от мен,
и мрак един, във който светих.
Дойдох на края на света,
за да съзра от разстояние
и да премисля същността
на преживянато страдание.
Живея като че ли мра,
умирам – сякаш че живея,
дорде най-сетне разбера,
че в чудо сатанинско тлея.
А водка... Заради сърцето
аз пия, то се облекчи.
И алена зора в небето
почти се позлати, почти.
Превод от руски език: Никола Инджов
Иван Переверзин е роден на 10 март 1953 г. в село Жатай на левия бряг на река Лена в Якутска АССР, сега Република Саха (Якутия). Родителите му се установяват там вследствие на известните дореволюционни Столипиновски реформи. Както е известно, тогава десетки хиляди православни семейства от Средна Русия се отправят доброволно към рядко заселени земи, за да усвоят и култивират ново руско поле. На млади години Иван Переверзин живее в Ленския улус. Завършва Нюйската гимназия, учи задочно в Хабаровския лесотехнически техникум и в Братския технологичен институт. Последователно работи като тракторист, дърводелец, строителен майстор, началник на горски участък, ръководител на бригада, председател на на районното управление на селскостопанската химия, директор на Нюйското държавно стопанство, заместник-председател на администрацията на Ленския улус. Заема различни постове в Правителството на Република Саха. Той е автор на две публицистични книги – „За да ражда земята повече“ и „Слово за руското поле“, на шест поетични сборника, както и на „Стихотворения“ – избрани творби. По негови текстове са написани над 200 песни, балади и романси от композиторите А. Морозов, Р. Хасанов и др. Удостоен е със званията „Заслужил деятел на културата“ на Република Саха, „Заслужил деятел на културата“ на Руската федерация, лауреат на десетки награди за поезия.
На 25 октомври в Клуба на руската книга (в Културно-информационния център на Руската федерация, София) беше представено луксозно преводно издание, подборка от поезията на Иван Переверзин. Книгата носи заглавието „Път към сърцето“ и се издава от „Български писател“.
Вечерта се водеше от председателя на СБП Николай Петев, който представи автора само с няколко щрихи, за да остави достатъчно време и пространство за действителното обаяние на поезията.
Николай Петев: „Иван Переверзин е много добър поет и ние се радваме, че у нас се превеждат добри руски поети. Той е председател на Международното съобщество на писателските съюзи, което е първоприемник на Съюза на съветските писатели. Иван Иванович замести на този пост една легенда в руската литературна история – Сергей Михалков, чието име заслужава да бъде споменато... Скъпи приятели, всички приказки от рода на „поети много, но малко са поетите“ се разбират дали са точни, когато чуем стиховете. Затова сега Иван Переверзин ще чете стихове в оригинал, а след него Иван Есенски, Никола Инджов, Надя Попова, Андрей Андреев, Галина Ганова, Илко Капелев и Цветан Илиев ще четат своите преводи.“
В краткото си слово Иван Переверзин благодари на българските си колеги-преводачи и, видимо развълнуван от многобройната публика от писатели и почитатели на руската литература, отправи поглед към така дискутираната в последно време тема за отмирането на печатните произведения: „Много съм щастлив, че в България се осъществи такъв грандиозен за мен план – издаването на стиховете ми. С инвазията на технологиите много от съвременниците ни се страхуват, че книгите ще изчезнат, че поезията вече няма да съществува. На тях аз искам да им кажа, че именно печатното слово подхранва културата. Ако не е то, ние би трябвало да закрием театрите, кината, музеите и въобще да закрием Министерство на културата. Защото те не могат да съществуват без нашите книги... Благодаря ви, че дойдохте на моята вечер! Най-главното е не да се слушаме един друг, а да се разбираме...“
Поетът и преводачът Никола Инджов прочете предговора си към книгата, в който се казва: „Въобще поезията на Иван Переверзин е олицетворение предимно на мимолетните превъплъщения на околния свят в трайни състояния на духа. Навярно руският север – безкрайна степ, загадъчна тайга, неизбродна тундра – култивира душевност, чувствителна дори към най-притулените отблясъци на пейзажа. И ако сме свикнали да възприемаме суровите земни простори като място на съжителство с всемогъщи стихии, да предполагаме, че северните хора са със загрубял от природните изпитания нрав, то в творчеството на Иван Переверзин долавяме лирика, просветнала под дълбоки зими и могъщи виелици, усещаме преображенията на всемира в необичайно нежна душевност.“
От името на Съюза на българските писатели Николай Петев връчи на госта орден "Иван Вазов".
Рециталът на поета продължи часове. Стиховете му звучаха изненадващо в индивидуалните интерпретации на толкова разнолики преводачи, но това придаваше още по-запомнящо се очарование на неговия поетичен почерк.
Иван Переверзин
* * *
Пак водка, водка... На брега
ръбат на горската стихия,
озона вдишвам, но сега
като носталгия го пия.
И пак възкръсват в паметта
отечествените икони,
с които тръгвам към смъртта
и възкресения изконни.
Път дълъг ми е отреден,
защото в мъки предусетих
светлик един, струил от мен,
и мрак един, във който светих.
Дойдох на края на света,
за да съзра от разстояние
и да премисля същността
на преживянато страдание.
Живея като че ли мра,
умирам – сякаш че живея,
дорде най-сетне разбера,
че в чудо сатанинско тлея.
А водка... Заради сърцето
аз пия, то се облекчи.
И алена зора в небето
почти се позлати, почти.
Превод от руски език: Никола Инджов
Иван Переверзин е роден на 10 март 1953 г. в село Жатай на левия бряг на река Лена в Якутска АССР, сега Република Саха (Якутия). Родителите му се установяват там вследствие на известните дореволюционни Столипиновски реформи. Както е известно, тогава десетки хиляди православни семейства от Средна Русия се отправят доброволно към рядко заселени земи, за да усвоят и култивират ново руско поле. На млади години Иван Переверзин живее в Ленския улус. Завършва Нюйската гимназия, учи задочно в Хабаровския лесотехнически техникум и в Братския технологичен институт. Последователно работи като тракторист, дърводелец, строителен майстор, началник на горски участък, ръководител на бригада, председател на на районното управление на селскостопанската химия, директор на Нюйското държавно стопанство, заместник-председател на администрацията на Ленския улус. Заема различни постове в Правителството на Република Саха. Той е автор на две публицистични книги – „За да ражда земята повече“ и „Слово за руското поле“, на шест поетични сборника, както и на „Стихотворения“ – избрани творби. По негови текстове са написани над 200 песни, балади и романси от композиторите А. Морозов, Р. Хасанов и др. Удостоен е със званията „Заслужил деятел на културата“ на Република Саха, „Заслужил деятел на културата“ на Руската федерация, лауреат на десетки награди за поезия.
Автор:
Анжела Димчева
Публикация:
27.10.2012 г. 14:50
Етикети:
Посетено:
1397
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/31/news/15659-ivan-pereverzin-na-balgarski-ezik