След-и
Поетът Янко Димов и гигантските кристали
Без корист давах втората си риза...
Янко Димов. Сн. Славимир Генчев
◊ ЛИЧНО ЗА ЯНКО ДИМОВ
Познавам бате Янко от студентските си години, а това ще рече отпреди близо... 40 години! Дали в редакция, дали на литературно четене, дали в кръчма (най-вероятно) сме се запознали, не помня, но оттогава го имам за свой по-голям приятел, който никога не се е изтъквал и не е наставлявал високомерно младите поети. Освен чудесен лирично-драматичен поет, той е добър човек, но добър не в лошия смисъл на думата, а човек и поет с характер, което значи преди всичко неудобен човек и творец. Затова и около името му не се е шумяло много и тогава, и днес, както се шуми около редица постни поети от същото поколение и време, които и досега биват изтъквани от клакьори с пагони и от други цивилни литератори като едва ли не най-големите поети; обаче край тях попрегърбеният не от тежестта на годините, а на времето, тревогата и дарбата бате Янко е истински поетичен великан. С тази своя добре позната на литературна България фигура той много ми наподобява на гигантските кристали, слушали стотици пъти да звучат български стихове в музея "Земята и хората" - като тях е някак неодялан, неошлайфан, немоделиран, но за сметка на това - естествен, достоен и монолитен.
В едно свое стихотворение бате Янко, обръщайки се към своите връстници, пише следното:
"Здравейте, старчета!
Сега сме вече
поетите на миналия век!"
Не, Янко Димов не е от поетите на миналия век. Той е от поетите на миналите векове, защото следва и върви по билото на една многовековна поетическа традиция, той е от поетите на днешния век - и докато има България и български език и се чете българска поезия - ще бъде и от поетите на бъдещите векове.
◊ ПОВЕЧЕ ЗА ЯНКО ДИМОВ
Янко Димов
◊ СЪБИТИЕТО
На 9 октомври 2012 г. в зала "Гигантски кристали" на Националния музей "Земята и хората" се състоя непомпозно, но много достойно честване на 75-годишнината на един от най-талантливите съвременни наши поети - Янко Димов. Водещ на вечерта бе поетът Иван Есенски, който в самото начало при откриването рецитира стихотворение на бате Янко, с което въведе публиката в неговия богат и дълголетен поетичен свят. Проф. Жени Захариева изпълни виртуозно "Лунната соната" на Бетовен, което не бе случайно - Янко Димов има едно велико стихотворение - "Пианистката", в което лирическата героиня изпълнява на пиано именно тази соната.
Христо Ганов прочете приветствие до юбиляря от Управителния съвет на Съюза на българските писатели. Думи за приятеля и поета произнесе Матей Шопкин, поздравявайки го и със свое стихотворение. Стихотворение, посветено на Янко Димов, прочете и поетът Георги Драмбозов.
На 9 октомври 2012 г. в зала "Гигантски кристали" на Националния музей "Земята и хората" се състоя непомпозно, но много достойно честване на 75-годишнината на един от най-талантливите съвременни наши поети - Янко Димов. Водещ на вечерта бе поетът Иван Есенски, който в самото начало при откриването рецитира стихотворение на бате Янко, с което въведе публиката в неговия богат и дълголетен поетичен свят. Проф. Жени Захариева изпълни виртуозно "Лунната соната" на Бетовен, което не бе случайно - Янко Димов има едно велико стихотворение - "Пианистката", в което лирическата героиня изпълнява на пиано именно тази соната.
Христо Ганов прочете приветствие до юбиляря от Управителния съвет на Съюза на българските писатели. Думи за приятеля и поета произнесе Матей Шопкин, поздравявайки го и със свое стихотворение. Стихотворение, посветено на Янко Димов, прочете и поетът Георги Драмбозов.
Директорът на НМ "Земята и хората" - проф. Михаил Малеев, също поздрави юбиляря и му подари красива пластика, изработена от опал на възраст... 35 млн. години...
Развълнуваният бате Янко бе немногословен (както винаги, впрочем); благодари на всички, които бяха уважили с присъствието и аплодисментите си неговия юбилей, и особено на Фондация "Земята и хората", издала юбилейния том "Избрани съчинения", както и на поета Георги Ралчев, оформил и отпечатал луксозното издание. Янко Димов прочете и 7-8 свои стихотворения, само по които дори човек, който за пръв път чува негови творби (едва ли имаше такива сред многолюдната публика!), би оценил по достойнство високите художествени качества на тази поезия.
Развълнуваният бате Янко бе немногословен (както винаги, впрочем); благодари на всички, които бяха уважили с присъствието и аплодисментите си неговия юбилей, и особено на Фондация "Земята и хората", издала юбилейния том "Избрани съчинения", както и на поета Георги Ралчев, оформил и отпечатал луксозното издание. Янко Димов прочете и 7-8 свои стихотворения, само по които дори човек, който за пръв път чува негови творби (едва ли имаше такива сред многолюдната публика!), би оценил по достойнство високите художествени качества на тази поезия.
◊ ЛИЧНО ЗА ЯНКО ДИМОВ
В едно свое стихотворение бате Янко, обръщайки се към своите връстници, пише следното:
"Здравейте, старчета!
Сега сме вече
поетите на миналия век!"
Не, Янко Димов не е от поетите на миналия век. Той е от поетите на миналите векове, защото следва и върви по билото на една многовековна поетическа традиция, той е от поетите на днешния век - и докато има България и български език и се чете българска поезия - ще бъде и от поетите на бъдещите векове.
◊ ПОВЕЧЕ ЗА ЯНКО ДИМОВ
Янко Димов е роден на 6 септември 1937 г. в с. Горски извор, Хасковско. Гимназия завършва в Стара Загора, а висше образование (българска филология) в Софийския университет “Св. Климент Охридски”.
Бил е учител, журналист, драматург на театър, редактор. Основател и пръв главен редактор на литературния алманах “Хоризонт” в Стара Загора. Работил е и в Съюза на българските писатели.
За пръв път публикува стихотворение в старозагорския вестник “Септември” през 1953 г. Първата му книга излиза през 1961 г. Издал е 14 книги, три от които с избрани стихотворения – в “Народна младеж” (1984), в “Български писател” (1987) и "Избрани стихотворения (1957-2007)" в “Жанет 45” (2007).
Носител е на редица национални литературни награди. Занимава се активно с превод на поезия от руски, украински и белоруски.
Бил е учител, журналист, драматург на театър, редактор. Основател и пръв главен редактор на литературния алманах “Хоризонт” в Стара Загора. Работил е и в Съюза на българските писатели.
За пръв път публикува стихотворение в старозагорския вестник “Септември” през 1953 г. Първата му книга излиза през 1961 г. Издал е 14 книги, три от които с избрани стихотворения – в “Народна младеж” (1984), в “Български писател” (1987) и "Избрани стихотворения (1957-2007)" в “Жанет 45” (2007).
Носител е на редица национални литературни награди. Занимава се активно с превод на поезия от руски, украински и белоруски.
* * *
Кога измина, мой живот, кога измина?
Бях млад пройдоха - горд и безпаричен.
С приятели на чаша русо вино
отричах лесно, лесно бях отричан.
Живеех по софийските тавани
с утехата, звездите че са близо.
Нехайно ближех честните си рани,
без корист давах втората си риза.
И мислех си, че времето е спряло
в сърцето ми, че винаги така
ще бъде искрометното начало,
а не позаблатената река.
Кога измина, мой живот, кога измина?
Остана изворът високо.
Долу - бит е.
Апартамент. Директен хол. Камина.
И в нея вече - пепел от звездите.
Кога измина, мой живот, кога измина?
Бях млад пройдоха - горд и безпаричен.
С приятели на чаша русо вино
отричах лесно, лесно бях отричан.
Живеех по софийските тавани
с утехата, звездите че са близо.
Нехайно ближех честните си рани,
без корист давах втората си риза.
И мислех си, че времето е спряло
в сърцето ми, че винаги така
ще бъде искрометното начало,
а не позаблатената река.
Кога измина, мой живот, кога измина?
Остана изворът високо.
Долу - бит е.
Апартамент. Директен хол. Камина.
И в нея вече - пепел от звездите.
Янко Димов
Автор:
Славимир Генчев
Публикация:
10.10.2012 г. 16:15
Етикети:
Посетено:
2327
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/31/news/15552-poetat-yanko-dimov-i-gigantskite-kristali