След-и

"Забравената" дама Поезия

1 октомври – Международен ден на музиката и поезията

"Забравената" дама Поезия
На сн.: Любомир Левчев, Иван Есенски и Димитър Милов. Фотография: Анжела Димчева


Странно как консуматорското свръхдинамично общество бързо пренастройва рецепторите си за актуалност на празниците си... Какво ли не прочетохме в медиите за 1 октомври: ден на възрастните хора, на архитектите, празник на закрилата на Пресвета Богородица, ден на вегетарианците, първи учен ден за студентите. Освен всичко изброено до тук, 1 октомври е още Световен ден за борба с хепатита, предаде БГНЕС.

И някак на заден план остана фактът, че преди всичко това е Празник на музиката и поезията, установен преди 40 години и празнуван от поколения творци у нас – с концерти, четения, представяния на нови книги и мултикултурни прояви.

Но българската литература свикна да е в периферията на общественото внимание, където по-важни са ексцентричните „познания“ и първични страсти на героите от ВИП Брадър.

Но поетите не се чувстват обидени – те отново се събраха в Националния музей „Земята и хората“, за да прочетат нови и позабравени стихотворения.

Водещият на тържеството – поетът Иван Есенски – беше учуден от огромния брой поети, изпълнили залата: „За 100-годишнината на Съюза на българските писатели, която започва от този момент и ще приключи след година, ние решихме да поканим 100 български поети. Не всички се отзоваха, но затова пък дойдоха други. Много отдавна не са събирали толкова значими имена на родната литература по случай 1 октомври“.

Димитър Милов – с артистичното си чувство за хумор предположи, че СБП може да кандидатства за книгата на ГИНЕС, защото едва ли в този момент на 100 кв. м някъде в света се падат 100 поети.

Домакинът на празника – директорът на Музея Михаил Малеев – говори за дългогодишната културна програма, която се осъществява тук: „Музеят се смята за неформален център на устойчивото развитие на българската култура. Светът все по-сигурно върви към физическата си гибел, защото екологичната, икономическа и социална пропаст между държавите се увеличава. Промяната трябва да стане в мозъците на хората, но това е възможно само чрез творците. Те са воини от армията на духа, които никога не отиват в пенсия. Те нямат право да умират. Помнете, че огромните кристали в тази зала запаметяват не само вашите думи, но и вашите мисли. Те са свидетели на цялата геофизична история на земята, но са попили и цялата духовна аура на милиардите хора съществували преди нас. Това, което днес ще кажете, ще се превърне в енграма вътре в кристалната структура.“

В обръщението си към присъстващите поети д-р Мюмюн Тахир напомни: „Поезията е крило и опорна точка на живия живот. Да не забравяме, че в древността тя е възникнала преди търговията, преди политиката. В безвремие като нашето поезията е единствената легитимна сила... Тя не крещи, тя не е агресивна. Нейният път е еманация на вяра, надежда и любов.“

В продължилия 3 часа рецитал последователно взеха участие поетите: Воймир Асенов, Андрей Андреев, Анибал Радичев, Атанас Звездинов, Атанас Капралов, Анжела Димчева, Петър Андасаров, Бойко Георгиев (бард), Красимир Първанов (бард), Любомир Левчев, Васил Василев, Боян Ангелов, Анелия Янковска-Сенгалевич, Иван Гранитски, Васил Златарев, Венцеслав Пейков, Георги Атанасов, Слави Георгиев (бард), Евтим Евтимов, Петя Цолова, Виктория Катранова, Виолета Станиславова, Георги Драмбозов, Иван Беловски, Здравка Шейретова, Петър Анастасов, Марина Матеева, Лозан Такев, Йордан Фурнаджиев, Светлана Йонкова, Чавдар Добрев, Камелия Кондова, Красимир Петров, Павлина Павлова, Христо Ганов, Мария Панайотова, Нико Стоянов, Нели Дечева, Орфей Петков, Панчо Панчев, Светозар Аврамов, Румяна Раднева, Петко Недялков, Трендафил Василев, Веселка Колева, Иван Есенски, Янаки Зибилянов, Димитър Милов и др.


Едва ли има случайни неща, но написаното преди 40 години от Любомир Левчев и този път взриви залата като знак, че „каменна ера“ в поезията просто няма как да настъпи:

Любомир Левчев

***
Кажи, къде е радостта, поете?
Кажи, къде са точките опорни?

Не ти оспорват вече стиховете,
макар че те са не по-малко спорни.

Не ти оспорват правото да страдаш.
Съгласни са дори да бъдеш нов...

... И в несъпротивлението падаш,
като в една целувка без любов.


 
Би ми се искало обаче организаторите да се бяха постарали да поканят поетични гласове от различни поколения. В залата определено липсваха младите таланти. Тази архаична атмосфера, която преобладава и на страниците на съюзния вестник „Словото днес“ (превърнал се последната година в малотиражка с неугледен вид, която дори членовете на Съюза не четат), беше доста потискащо празнична. Някои от присъстващите поети си припомниха, че са написали незабравими стихове през 60-те и са ги рецитирали в емблематичната 65-а аудитория...

А къде са сегашните студенти на този регламентиран поетичен празник? Къде са 30-годишните членове на СБП (автори на по 3-4 книги), къде са 40-годишните? (Отсрамиха ги само Камелия Кондова и Марина Матеева...)

През 2013 г. СБП се подготвя за вековен юбилей. Прекрасна цел. Но ако не се направи крачка към отваряне на Съюза за навлизане на нови писателски полета (имена, жанрове, проекти, естетически позиции, литературни експерименти), твърде е възможно да няма двувековен юбилей след още сто години. По обясним „отрицателен прираст“ на писатели. Да не забравяме, че „класицизмът“ се нуждае от непрекъснато взривяване: „Новаторството в изкуството не подлежи на програмиране. Живеем в непредсказуемо време. Обитаваме виртуално пространство и утопиите ни стават все по-необходими... Издържах ли самоубийствената „руска рулетка“, наречена поезия?“ (Любомир Левчев, Из „Панихида за мъртвото време“, изд. „Ентусиаст“, 2011 г.).


 

 
Автор: Анжела Димчева
02.10.2012 г. 20:19
Посетено: 2795
Етикети: Анжела Димчева, Димитър Милов, Мюмюн Тахир, Иван Есенски, Любомир Левчев, литературно четене, СБП, Международен ден на поезията, 1 октомври, Михаил Малеев, музей "Земята и хората"
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/31/news/15498-zabravenata-dama-poeziya