След-и
Как да "откраднем" и "намерим" сюжети
Емил Кало – премиера на новата му книга
В потайностите на литературните клопки попадна още един икономист, философ и политик. Емил Кало издаде „Откраднати разкази и намерени сюжети“ (изд. „Български писател“, 2012), книга, която миксира жанрове – къс криминален разказ, философски парафрази, публицистично-политически анализи на действителността с препратка към „Декамерон“ и още... ежедневно-еротични сюжети със сатиричен аромат, който е по-скоро носталгичен, отколкото агресивен.
На 27 септември премиерата на книгата събра в Пиано бара на Столичната библиотека културния и политически елит на София.
В словото си председателят на СБП Николай Петев каза:
„С Емил Кало се запознах в началото на 2008 г. покрай една негова великолепна идея за книга. Имал съм удоволствието и задължението в продължение на не малко години да издавам книги. Сигурно между тях е имало и умни, и глупави, посредствени и талантливи, дебюти и последни завещания, със зрънце талант и с буци от такъв, романи с малко думи и стихосбирки с много думи...
Нямам никаква причина да венцехваля Емил Кало. Когато слушах великолепните му устни разкази и анализи (впоследствие разбрах, че е доктор по философия и двадесет години се е занимавал с наука в БАН), все си мислех как да му кажа да спре да говори, а да пише... После, при един разговор стана дума, че хората все по-малко четат и не познават азбучни световни образци на словото, Емил ми сподели идеята си да „открадне“ герои, сюжети и стилове и да ги пренесе в наше време... Но очевидно „кражбата“ не задоволи Емил Кало, защото едновременно с това той продължи да търси сюжети и герои в „своето“ време. Интересно ми беше да усетя как всепризнатото тънко и неспирно чувство за хумор на този човек може да доведе до тъга в края на разказите му „Муза“ и „Странна птица“. Може би това е тъгата на „неговото“ време и времето на цялата наша интелигенция?“
Актьорът Славчо Пеев с мощния си глас овладя публиката, която притихна пред драматичния сюжет на разказа „Йосиф“. Самият автор, който съвсем искрено не си представя, че е издал шедьовър, успя да разсмее публиката с автоироничните си коментари, извинения и пожелания:
„Няколко пъти в живота си съм се притеснявал пред публика: единият беше на сватбата ми (но тогава бях 20-годишен), вторият път беше, когато защитавах дисертация, третият път беше на отчетно-изборното събрание на „Шалом“ и четвъртият път е сега...“
С интелигентно чувство за хумор Емил Кало се почуди защо толкова негови почитатели са препълнили залата и накрая заключи, че явно доста хора са му повярвали, тъй като той самият все още не си вярва: „Правил съм много анализи през живота си – анализирал съм ситуации, бизнес планове и какво ли още не, но човешката душа не съм анализирал. Аз съм добър текстописец, но все в това русло – на докладите, програмите, проектите. Но текстописането все още не е литература. И аз не съм убеден, че съм овладял този преход към литературата. Тук не мога да не подчертая, че има един човек, който непрекъснато ми повтаряше, че мога да направя литературен текст – това е Кольо Петев. Това е така. Без него аз просто нямаше да започна да пиша тези текстове. Дали те са литература – това е съвсем друг въпрос, вие ще прецените... Определено ме е страх от бъдещите оценки на маститите критици, които са тук.“
Премиерата уважиха президентът Георги Първанов, посланикът на Израел в България Н. Пр. Шаул Камиса Раз, Любомир Левчев, Иван Гранитски и много писатели, художници, музиканти и дейци на културата от еврейски произход.