Научна конференция "135 години от рождението на чл.-кор. Йордан Захариев"

На 29 юни 2012 г. в гр. Кюстендил се събраха наши учени – езиковеди, географи и историци, за да си припомнят основните приносни тези, залегнали в научните разработки на кюстендилския учен и общественик Йордан Захариев.

Конференцията се водеше от Емил Иванчев – Председател на Българското географско дружество (Кюстендил). В различните доклади беше разгледана само малка част от огромното по обем и значимост дело на Й. Захариев, събрано в книгите му „Кюстендилското Краище“ (1918), монографичен труд в 653 страници – първи по рода си в България; „Каменица“ (1935); „Пиянец“ (1949); „Кюстендилската котловина“ (1963), „Чипровци“ (1938), „Още нещо за шопите“ (1944), „Упътване на антропогеографски изучавания в България“ (1928).

Беше подчертано, че Йордан Захариев изследва с рядко усърдие Кюстендилския край в продължение на 50 години. Проученият район обхваща 159 села, гр. Кюстендил и гр. Дупница. Още като студент той възприема чрез своя проф. А. Иширков идеите и методологията на немските географи Фердинанд Рихтхофен за единната география и на Фридрих Ратцел – за антропогеографията (човекът и създадената от него духовна и материална култура да се изследват във връзка с природната среда). Захариев обаче дава превес на етнографията, фолклора, социологията, диалектологията. Книгите му се превръщат в енциклопедии на бита, езика, нравите и обичаите на българина в този регион, като са снабдени и със стотици фотографии, които са запечатали уникални кадри от началото на 20. в.

В общо над 2500 страници в тези трудове се подчертава българският характер на населението, уникалният тип природа, наличието на златни залежи още от римско време, обилието от древни паметници, автентичен език (със запазени словоформи от славянските езици) и много други важни за народностната ни идентичност аспекти.

Проф. д-р Петър Петров (СУ „Св. Кл. Охридски“) говори за природната география в творчеството на Й. Захариев, като направи анализ на приноса му към методологията на антропогеографията.

Доц. Тони Трайков (СУ „Св. Кл. Охридски“) се спря на комплексното изучаване на Кюстендилското Краище в едноименния труд, и особено на разделите, свързани с демографското развитие, строителството, образованието, езика: „Този сборник се отличава с дълбочина, аналитичност и комплексност на краеведските изследвания“.

Доц. д-р Драгомир Лалчев (Югозападен университет "Н. Рилски"), чиято основна научна дейност е насочена към езиковата археология, предизвика интерес сред колегите и публиката с анализа на древнобългарските езикови единици (налични в кюстендилски говори), които отдавна са изчезнали от книжовния език. Той даде примери с множество думи от района на Босилеград, вкл. и за етимологията на името на града, който би трябвало да се нарича Бусилиград (по името славянския княз Бус, владетел от 12. в. с куманско име) – от антропонимен корен „бус“, с разширителна наставка „ил“ и притежателен формант „и“, които заедно оформят този композитум: „От същия корен е и топонимията „Бусманци“ (Софийско)... Но заради установената практика в езика ни, аз ще продължа да говоря за „Босилеград“, въпреки че това не е правилно... Въобще тази област е представлявала един микрокосмос на славянския мир, заради средищното му местоположение.“

Гл. ас. Емилия Патарчанова направи съвременен прочит на „Упътвания за антропогеографски изучавания в България“ на примера на Дупница. Тя проследи в исторически план промените, настъпили през 20. в. в структурата на населението, поминъка, икономиката; наблегна на миграцията и социално-икономическите характеристики, опирайки се на данни от трудовете на Захариев, съпоставяйки ги с най-новите проучвания.

Гл. ас. Иван Хаджийски говори за ролята на Й. Захариев за утвърждаване на краезнанието в българската историография, а гл. ас. Ангел Джонев (директор на Историческия музей в Кюстендил) се спря на най-важните моменти в изследването „Още нещо за шопите“, както и на съдържанието на фонд „Йордан Захариев“, намиращ се в Музея и наброяващ 2602 инвентарни единици.

Накрая на конференцията Албена Георгиева – секретар на БГД Кюстендил, говори за приноса на видния учен за развитието на учебното дело в града – дългогодишен директор на Девическата гимназия, на Мъжката гимназия и на Смесената гимназия (1922-1934 г.).

От името на Културно-информационния център в Босилеград се изказа Иван Николов. Той засегна темата за спекулациите с т.нар. "македонска" нация и опитите на сръбските власти да омаловажат делото на Й. Захариев, който в книгите си отстоява българската идентичност на Западните покрайнини, а след Първата световна война и прилагането на несправедливия Ньойски договор е Председател на Учредителния конгрес (1924 г.) на Организацията на Западните покрайнини.

Конференцията завърши със свободен дебат за езика, културната дейност и социално-икономическите проблеми на града, както и беше припомнен фактът, че вече пет години след официалното решение на Кюстендилския общински съвет за издигане паметник на учения нищо не се прави по въпроса.