След-и
Кръгла маса в Сливен на тема "Табутата в детската литература"
В рамките на XIV Национален фестивал на детската книга
В рамките на XIV Национален фестивал на детската книга (9-11 май 2012 г.) в града под Сините скали бе организирана кръгла маса по неизследвания проблем за табутата в литературата за деца. Тя бе водена от директорката на Регионална библиотека „Сава Доброплодни” Росица Петрова-Василева, а в работата й взе участие, с ракурси към темите за табутата, тотемите и цензурата в детската литература, областният управител на област Сливен, Марин Кавръков. Сред присъстващите преподаватели от университетските центрове на България, творци, учители и библиотечни работници от страната и чужбина бе и Игор Чипев – началник на сектор „Литературно наследство” в Министерството на културата.
Издаденият сборник с доклади излиза билингва, в превод на научните изложения и на английски език (пр. Петя Кънева) и е под съставителството и редакцията на Р. Петрова. В словото си по откриването на проявата тя подчерта, че Фестивалът трайно присъства в националния културен календар и привлича все повече участници от чужбина.
С оглед търсенията на форума ще приведем някои пояснения на организаторите за мотива и по избора на тематиката на кръглата маса. В предговора на редактора е посочена необходимостта от разглеждане на проблема с оглед нуждата от съобразяване на детската литература със спецификата на своите читатели, с редица възрастово обусловени ограничения, както и с определени норми, наложени в общественото съзнание - с цел да се предпази крехката детска психика от болезнени теми. В същото време „детската литература органично съдържа необходимостта от преодоляване на възрастовата дистанция и от осветляване на табутата, защото една от целите й е да подготвя децата за онова, което евентуално може да им се случи в реалния живот. Целта на настоящия форум е да се проследи в исторически аспект процеса на налагане на табута в детската литература и тяхното разрушаване и демистифициране”.
Действително, в докладите може да се видят процесите на отразяване на развитието в общественото съзнание по някои „забранени теми” в националните литератури. Някои автори на научни изложения привеждат примери за преодоляване от творците на темите-табу: тайнствата на целувката, любовта, раждането на дете, вълненията от първия физически контакт, ранната бременност и емоционалните стресови състояния от нея на младия човек; за трудния път на сирачеството и отказа от детето, за пораженията от педофилията и формите на насилие над децата, темата за секса и т.н. Други други доклади разглеждат проблемите на ксенофобията, темата за смъртта, за неготовността на обществото за прием на различието и различните и др. Съставителката на сборника заключава: „Предлага се интересен психоаналитичен прочит на българската литература за деца и се развенчават някои митове, свързани с детския психичен живот. Отделено е място на тенденциите и основните издателски политики в представянето на „забранени теми” в днешните издания за деца. Чрез „непредубеден прочит” на учебното съдържание по български език и литература в началния етап на основната образователна степен се анализира оскъдното присъствие на литературни и фолклорни произведения, в които се интерпретират теми-табу, което от своя страна противоречи на процеса на успешна социализация на учениците” (тема, развита в доклада на проф. д-р Нели Иванова, Софийски университет "Св. Климент Охридски”).
Въведението акцентира на по-смелото вече обръщане на автори и издатели към т.нар. забранени теми, „защото в крайна сметка целта на детската книга не е да затъмни чрез фалшиви очаквания представата на детето за заобикалящия го свят, а да го подготви за житейските реалности” (Табутата в детската литература, сборник доклади от кръгла маса, Сл., 9-11 май 2012 г., въведение от Росица Петрова-Василева, стр. 4). Наред с тази цел за преодоляване на трудностите от различно естество, бихме напомнили и за основното, според нас, призвание и насоченост на литературата за деца: да гради светли пориви и чувства в процеса на съзряване и изграждане на младия човек, на готовност за добри дела в полза на личността и обществото.
Научният форум бе открит с доклада на доц. д-р Петър Стефанов от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” - с темата за „тотем” и „табу” в детската литература или кратка биография по чл. 3. Докладът на доц. д-р Вихрен Чернокожев (Институт за литература, БАН) изследва - с примери от личностни преживявания, социалния живот и намерили интерпретация в художественото творчество - някои особени форми на цензура в литературата за деца и юноши. Поредица от доклади представя различни аспекти на претворяване на темата за табутата в родната и чуждите детски литератури (Рожа Вилани, библиотекар в гр. Печ, Унгария, Шимо Ешич, Тузла, Босна и Херцеговина, видял табу-темите като „страшилищата” в родната му литература за деца). Друга група докади разглежда темата за смъртта и преживяването й от детето, възприятието й през детските очи и съзнание, художественото й претворяване от авторите: в доклада на доц. д-р Младен Енчев от Шуменския университет „Еп. Константин Преславски”, от д-р Радостина Нейкова, Институт по изкуствознание - БАН, НАТФИЗ „Кр. Сарафов”, поради чието отсъствие идеите в изложението й бяха показани с нагледни „вещеви средства” от Весела Фламбурари, сама автор на доклад за темата на изоставянето и сирачеството в детската литература. Мила Васов (гр. Ниш, Сърбия) разглежда канибализма като тема-табу в литературата за деца.
Росица Чернокожева (Институт за литература - БАН) формулира риторичния въпрос за психоаналитичния прочит на българската литература за деца като тема-табу. Премълчаваните по различни причини – личностни и социални, или пренебрегваните теми са интерпретирани в някои от докладите на гостите от чужбина: за секса и еротиката в сръбската поезия за деца (Душан Джорджев, гр. Нови Сад, Сърбия), по някои рядко застъпени теми в детската литература, каквато е тази за традиционните и съвременните форми на изключеност на децата от действителния живот (Мира Тасич, гр. Ниш, Сърбия), за интерпретацията на историите табу в творбите на авторката за деца Бианка Пицорино (Сузана Барсоти, Университет в Каляри, Италия) и др.
Завлaдява личностният поглед към ценностите в живота и по темата на писателя Младен Сърбиновски, Скопие, Македония, който в есето си, участващо на научния форум в Сливен, твърди: „Пиша такива книги, каквито искам да чета” - и продължава: „За табутата в детската литература говорят онези писатели, в които детското отдавна е умъртвено. Няма неудобни теми–табу, които не са разработени успешно в литературата за деца, станала вече класика, и която се чете от хора от всички възрасти. От моя дългогодишен писателски опит, покрай несъзнателното, със свежестта и възбудата на първичната неопитност от срещата и сблъсъка с недосегаемата многообразност на света, която помня и за която съзнателно в себе си се грижа и поддържам, се старая и по-нататък, също така изчистено и по детски възбуждащо, да гледам на света!”
Призивът на писателя е да се върнем към нашите собствени европейски извори.
Издаденият сборник с доклади излиза билингва, в превод на научните изложения и на английски език (пр. Петя Кънева) и е под съставителството и редакцията на Р. Петрова. В словото си по откриването на проявата тя подчерта, че Фестивалът трайно присъства в националния културен календар и привлича все повече участници от чужбина.
С оглед търсенията на форума ще приведем някои пояснения на организаторите за мотива и по избора на тематиката на кръглата маса. В предговора на редактора е посочена необходимостта от разглеждане на проблема с оглед нуждата от съобразяване на детската литература със спецификата на своите читатели, с редица възрастово обусловени ограничения, както и с определени норми, наложени в общественото съзнание - с цел да се предпази крехката детска психика от болезнени теми. В същото време „детската литература органично съдържа необходимостта от преодоляване на възрастовата дистанция и от осветляване на табутата, защото една от целите й е да подготвя децата за онова, което евентуално може да им се случи в реалния живот. Целта на настоящия форум е да се проследи в исторически аспект процеса на налагане на табута в детската литература и тяхното разрушаване и демистифициране”.
Действително, в докладите може да се видят процесите на отразяване на развитието в общественото съзнание по някои „забранени теми” в националните литератури. Някои автори на научни изложения привеждат примери за преодоляване от творците на темите-табу: тайнствата на целувката, любовта, раждането на дете, вълненията от първия физически контакт, ранната бременност и емоционалните стресови състояния от нея на младия човек; за трудния път на сирачеството и отказа от детето, за пораженията от педофилията и формите на насилие над децата, темата за секса и т.н. Други други доклади разглеждат проблемите на ксенофобията, темата за смъртта, за неготовността на обществото за прием на различието и различните и др. Съставителката на сборника заключава: „Предлага се интересен психоаналитичен прочит на българската литература за деца и се развенчават някои митове, свързани с детския психичен живот. Отделено е място на тенденциите и основните издателски политики в представянето на „забранени теми” в днешните издания за деца. Чрез „непредубеден прочит” на учебното съдържание по български език и литература в началния етап на основната образователна степен се анализира оскъдното присъствие на литературни и фолклорни произведения, в които се интерпретират теми-табу, което от своя страна противоречи на процеса на успешна социализация на учениците” (тема, развита в доклада на проф. д-р Нели Иванова, Софийски университет "Св. Климент Охридски”).
Въведението акцентира на по-смелото вече обръщане на автори и издатели към т.нар. забранени теми, „защото в крайна сметка целта на детската книга не е да затъмни чрез фалшиви очаквания представата на детето за заобикалящия го свят, а да го подготви за житейските реалности” (Табутата в детската литература, сборник доклади от кръгла маса, Сл., 9-11 май 2012 г., въведение от Росица Петрова-Василева, стр. 4). Наред с тази цел за преодоляване на трудностите от различно естество, бихме напомнили и за основното, според нас, призвание и насоченост на литературата за деца: да гради светли пориви и чувства в процеса на съзряване и изграждане на младия човек, на готовност за добри дела в полза на личността и обществото.
Научният форум бе открит с доклада на доц. д-р Петър Стефанов от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” - с темата за „тотем” и „табу” в детската литература или кратка биография по чл. 3. Докладът на доц. д-р Вихрен Чернокожев (Институт за литература, БАН) изследва - с примери от личностни преживявания, социалния живот и намерили интерпретация в художественото творчество - някои особени форми на цензура в литературата за деца и юноши. Поредица от доклади представя различни аспекти на претворяване на темата за табутата в родната и чуждите детски литератури (Рожа Вилани, библиотекар в гр. Печ, Унгария, Шимо Ешич, Тузла, Босна и Херцеговина, видял табу-темите като „страшилищата” в родната му литература за деца). Друга група докади разглежда темата за смъртта и преживяването й от детето, възприятието й през детските очи и съзнание, художественото й претворяване от авторите: в доклада на доц. д-р Младен Енчев от Шуменския университет „Еп. Константин Преславски”, от д-р Радостина Нейкова, Институт по изкуствознание - БАН, НАТФИЗ „Кр. Сарафов”, поради чието отсъствие идеите в изложението й бяха показани с нагледни „вещеви средства” от Весела Фламбурари, сама автор на доклад за темата на изоставянето и сирачеството в детската литература. Мила Васов (гр. Ниш, Сърбия) разглежда канибализма като тема-табу в литературата за деца.
Росица Чернокожева (Институт за литература - БАН) формулира риторичния въпрос за психоаналитичния прочит на българската литература за деца като тема-табу. Премълчаваните по различни причини – личностни и социални, или пренебрегваните теми са интерпретирани в някои от докладите на гостите от чужбина: за секса и еротиката в сръбската поезия за деца (Душан Джорджев, гр. Нови Сад, Сърбия), по някои рядко застъпени теми в детската литература, каквато е тази за традиционните и съвременните форми на изключеност на децата от действителния живот (Мира Тасич, гр. Ниш, Сърбия), за интерпретацията на историите табу в творбите на авторката за деца Бианка Пицорино (Сузана Барсоти, Университет в Каляри, Италия) и др.
Завлaдява личностният поглед към ценностите в живота и по темата на писателя Младен Сърбиновски, Скопие, Македония, който в есето си, участващо на научния форум в Сливен, твърди: „Пиша такива книги, каквито искам да чета” - и продължава: „За табутата в детската литература говорят онези писатели, в които детското отдавна е умъртвено. Няма неудобни теми–табу, които не са разработени успешно в литературата за деца, станала вече класика, и която се чете от хора от всички възрасти. От моя дългогодишен писателски опит, покрай несъзнателното, със свежестта и възбудата на първичната неопитност от срещата и сблъсъка с недосегаемата многообразност на света, която помня и за която съзнателно в себе си се грижа и поддържам, се старая и по-нататък, също така изчистено и по детски възбуждащо, да гледам на света!”
Призивът на писателя е да се върнем към нашите собствени европейски извори.
Автор:
Иванка Денева
Публикация:
10.05.2012 г. 14:53
Етикети:
Посетено:
2011
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/31/news/14714-kragla-masa-v-sliven-na-tema-tabutata-v-detskata-literatura