След-и
"Ти ме повика, Живот" – в песен и стих
Премиера на новата антологична книга на Михаил Белчев
На 26 януари 2012 г. пространството на Пиано бара на Столичната библиотека за пореден път се оказа поетичното светилище на София, като този път главният жрец беше директорът (но преди всичко поетът) Михаил Белчев. Снежно-безрадостна София не предразполагаше към разходки, затова пък феновете на най-хитовия български поет преодоляха всички зимни препятствия, за да се извисят за миг до тайнството на неговия синкретичен талант, чиито плодове не са просто врязали се в паметта заглавия от нашата попмузика, а знаци, спомени, упования, емоционално богатство за десетки поколения българи, израсли с изпълнените от него „Не остарявай, любов“, „Добри познати“, „Булевардът“, „Младостта си отива“... Както и белязалите живота ни лично негови авторски песни „Къде сте, приятели“, „От много, много отдалеч“, „Спомен“, „Рождество“ и още десетки амалгами от музика и поезия, негови творения, които са направили други изпълнители звезди.
Всички тези стихотворни образци читателите могат да прочетат в новата антологична книга на Михаил Белчев „Ти ме повика, живот“ (изд. „Дамян Яков“, 2011 г.), един истински полиграфичен образец по отношение на естетически решения и цялостно емоционално-дизайнерско излъчване, което сякаш подканя: „Прегърни ме завинаги! Аз съм поезия и наслада...“
В експозето си, откривайки премиерата, издателят Дамян Яков сподели: „В тази луксозна поетична поредица са включени Уилям Шекспир, Робърт Бърнс, Сергей Есенин, Дамян Дамянов, Омар Хайям, няколко антологии на българската лирика („Любовни тайни. Българска любовна лирика“, „Любовни знаци. Българска любовна лирика“, „Ин вино веритас“) и др. Но ми трябваше доста време да убедя М. Белчев, че мястото му е тук. Най-накрая през миналата година той даде съгласието си и ние сме много горди и щастливи, че неговите стихове са в тази поредица под емблематичното заглавие „Ти ме повика, Живот“. Представям ви и моята дъщеря – художничката на цялата поредица Рада Якова, която не прави компромис с авторите, които приема да илюстрира“.
Естествено, преди публиката да запее с Мишо Белчев неговите неостаряващи хитове, беше дадена думата и на професионалната литературна критика – като на едно истинско премиерно събитие. Благовеста Касабова каза: „Той е познат и обичан поет, композитор, певец на хора от всички възрасти и съсловия. Той е човеколюбец, единен и цялостен в творчеството си, независимо в каква област е то, тъй като в песните му звучи словото, а в словото – музика. Почти е невъзможно да отделиш единия творец от другия. Еднакво се вълнуваш и от мелодията на песента, и от словото, което одухотворява музиката... Животът е повикал поета, но и поетът е повикал живота, нещо повече – приел го е съзнателно в неизмеримата му пълнота и дълбина – със сенките и полусенките, с приятелите и брака, смъртта, утрините и залезите, истините и полуистините... И над всичко – любовта! Той има какво да ни каже, а и знае как да го каже.“
Сериозният академичен тон веднага обаче беше взривен от Хайгашод Агасян, който излезе на сцената с чаша в ръка и просто... запя! Последваха го Михаил и Кристина Белчеви и всички техни приятели. Повече от час Пиано барът беше всъщност Белчевият евъргрийнпарад, преодоляващ времето и извикващ видими и невидими сълзи, безкрайната благодарност и поклон пред Таланта от страна на колеги, приятели, почитатели...
„Ти ме повика, Живот“ не е просто литературен факт, а поетично-песенна хронология, инвариант на ословесеното изпитание любов, което ни приобщава към интимното разбиране за изкуството.
Живот
Тихо шепна на вятъра.Тихо шепна на слънцето
твоето име, ЖИВОТ.
Тихо тръгвам по пясъка.
Тихо крия следите ти
в своето тяло, ЖИВОТ.
Тихо слизам при хората.
Тихо влизам в прозорците
в твоите нощи, ЖИВОТ.
Тихо пия водата ти.
Тихо лягам в земята ти.
Ти ме повика, ЖИВОТ.
Михаил Белчев
√ Поетичната антология на Михаил Белчев може да поръчате онлайн от книжарница "Книгосвят" с 5% отстъпка -> Ти ме повика, живот