След-и

Когато справедливостта възтържествува

От Лондон до Мацакурци през Белене

Когато справедливостта възтържествува
Николай Аретов благодари на всички, които са му съдействали при написването на книгата. Сн. Славимир Генчев


Човек неминуемо изпитва дълбоко вътрешно удовлетворение, когато един изключително голям български творец, пренебрегван и премълчаван умишлено десетилетия наред поради класово-партийни и идеологически причини (и затова останал повече или по-малко непознат на по-широка читателска аудитория), бива, макар и късно, "реабилитиран" в човешки и творчески аспект от литератори и читатели.

Такъв е случаят с писателя Асен Христофоров, на когото проф. Николай Аретов е посветил книгата си "От Лондон до Мацакурци през Белене" и която бе представена вчера (21 ноември 2011 г.) в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" от проф. Боряна Христова - директор на Библиотеката, и литераторите Бойко Пенчев и Емил Басат.

Представената снощи книга използва множество документи, станали достъпни във връзка с юбилея. Тя е продължение на усилията да се намери достойното място на Асен Христофоров в българската култура.
Представянето бе открито и водено от проф. Боряна Христова.

В своето кратко встъпително слово тя подчерта, че (а това впрочем споделиха и останалите оратори) "От Лондон до Мацакурци през Белене" е най-хубавата, най-личната, най-съкровената книга на проф. Аретов. Тя е не просто биографично-творчески портрет на писателя, а представлява сама по себе си художествена творба, написана в писателския маниер на самия Христофоров, което означава преди всичко - с чувство за хумор. Въпреки иначе тежкия житейски жребий на преследвания от "народната" власт автентичен и самобитен десен интелектуалец, което, разбира се, е непростимият му грях. Същевременно книгата представлява и плътен портрет на епохата, в която е живял и творил Христофоров, разкрива неговото отношение към литературата и литераторите и тяхното отношение към него, показва истинското лице на тогавашните писателски нрави, доминирани от марксистко-ленинската "естетика", класово-партийния "подход" и "метода" на т.нар. социалистически реализъм...

В книгата си Аретов разкрива не по-малко от 4-5 образа на Христофоров: своя личен авторов образ, своята представа за писателя; образа на самия писател чрез неговото творчество, писма, документи, материали; на съпругата му Люба, в чиито очи той е изглеждал уязвим и нараним; на неговите приятели, близки и познати, които, наопаки, са виждали в него несломим и твърд характер; на самите мацакурци, неговите герои от "Вуцидей" и т.н.

Доц. Бойко Пенчев изрази задоволството си от факта, че творбата на Аретов в същността си представя портрет на автентичния десен интелектуалец, какъвто липсва като мит и пример в нашия литературен и обществено-политически живот. Докато съществува такъв ляв пример и мит - за живота на един Вапцаров например. Пенчев не търси някакво противопоставяне между тях, но би желал да съществува и другият аспект. И точно в книгата на Аретов той вижда такова постижение. 
Според Пенчев, като стил и подход към темата, книгата на Аретов "минава" наглед в позабравената графа "живот и творчество", но именно с това е много полезна и важна; тя представя едновременно биографията на писателя от Аретов; автобиографията на самия Христофоров; и портрета му през очите на другите. Книгата изразява дълбоко почитание към един изключителен творец, както и към всички онези, които са били жертва на своето време.

Литературният критик и преводач Емил Басат припомни високите постижения на Асен Христофоров като преводач на отделни произведения на
Джек Лондон, Джеймс Джойс и Джеръм К. Джеръм. Той поздрави Аретов за положения от него къртовски издирвателски и изследователски тригодишен труд, благодарение на което е налице тази книга, която в същността си представлява пълна реабилитация на Асен Христофоров като голям български писател, чието място в литературата е редом с тези на Вазов, Алеко Константинов, Елин Пелин, Йовков, Талев, Димов...

Самият Николай Аретов разказа за някои моменти от своята работа върху книгата. Една от големите опасности, които се е опитал да избегне, е плъзването по плоскостта на идеологемата, че "щом е лежал в Белене, значи е голям писател". Христофоров е голям творец, но не само заради участта си. Всъщност неговите творби са издавани и преиздавани многократно (голяма част от тях в изд. "Медицина и физкултура"), той не е бил напълно непознато име, но критиката го е премълчавала и той не е попадал в полезрението на масовия читател.

Същевременно в определени кръгове и среди е бил достатъчно добре известен и четен; неговите книги са предавани от ръка на ръка и видът им в частните и обществените библиотеки говори за многократната им "употреба".

Същото така е интересно, че около името на Асен Христофоров, освен официалната, витае и една неофициална митология, за която обаче рядко се намират документирани доказателства. Смъртта му е настъпила при все още неизяснени обстоятелства и сред местните хора, където той е живял през последните години от живота си, упорито се говори, че е бил убит от верните тайни слуги на тогавашните явни господари.

Аретов благодари на всички, които са му съдействали в работата върху книгата (основните източници се съхраняват в Националния литературен музей и в Централния държавен архив, както и в обемистото досие на писателя, съхранявано в архива на ДС) и сподели мечтата си да бъдат издадени отново художествените и пътеписните творби на Асен Христофоров, сред които са емблематичните "Скици из Лондон", "Вуцидей", "Трима с магаре из Рила", "Иманяри", "Ангария", "Скици из Рила" и др.

Вечерта бе наистина вълнуваща и емоционална, превърна се в незабравим книжовен празник, по думите на проф. Христова.



Още за "казуса" Асен Христофоров:

Животът и творчеството на Асен Христофоров са нещо много повече от самите себе си, защото показват силата и волята на един преследван от комунистическия режим талантлив и свободомислещ човек. Като икономист той е виждал много добре безумието на т.нар. планова икономика на социализма, срещу която остро се опълчва и поради тази причина е уволнен от Софийския университет.

Принуден е да си изкарва хляба с преводи и дребни хонорари от редакциите, както и от издаваните от него книги. Защото е писал книги, които са се продавали по времето на комунизма.

Тогава, когато селски момчета тарикатчета, самообявили се за поети и писатели (вместо да си останат на село, за да правят онова, което им иде отръки), са се надпреварвали да славят социалистическото строителство, пращани са в "творчески" командировки у нас и по света, вземали са "творчески" отпуски (както и до днес се хвалят, горките), за да си "пишат книгите" в "творческите" домове на писателите! Каква жалка ирония - днес техните книжлета будят присмех и съжаление, докато книгите на Христофоров ще бъдат (защото вече са) гръбнак на истинската българска литература на 20. век.

_________

Какво е историята на комунизма, другари, в живота дори само на един човек?

Заради несъгласието си с режима, талантът е уволнен и изхвърлен от структурите на обществото; от София се скрива в дебрите на Рила, но дори и там е опасен за властта, та по скалъпено обвинение е хвърлен в Белене; след затвора - отново в дебрите на Рила. И през цялото време, дори в затвора, не пада духом, а твори, създава, не се предава. И, както вероятно се досещате, накрая бива ликвидиран и физически, за да им олекне на всички малки и големи червени гаулайтери в политиката и литературата на комунистическа Бездария.

Обратен е пътят на бездарника.

Видял, че може да се спаси от селската работа чрез оди за социализЪма, той бяга от село; и тръгва да "превземе" София, където известно време прескача трамвайните релси, за да не го хване ток; но тъй като него селски тарикатчета има много, а клонът не стига, той се жени за софиянка, за да вземе софийско жителство; после, бързайки да се "издигне" в литературната и обществената йерархия, започва да сътрудничи на ДС - и веднага му се "дават" жилище, "работа", позиция; после следват хвалби, отличия, венцехваления... Известност дори.

А истинските таланти като Асен Христофоров остават в сянка...

Но колелото се завърта един ден - и местата на героите се разменят. Тарикатът се вижда в цялата си жалкост, колкото и да се боричка срещу това, докато над него се извисява ръстът на истинския български писател, който ще влезе в учебните програми и ще отсрами безвремието на 45-годишния комунистически тарикатлък.
Автор: Славимир Генчев
22.11.2011 г. 11:47
Посетено: 1351
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/31/news/13618-kogato-spravedlivostta-vaztarzhestvuva