Поезията се ражда от любов

Почти всеки голям град на Балканите се гордее със свой поетичен фестивал. Тази година в Смедерево (древната престолнина на Сърбия, на река Дунав) от 17 до 21 октомври за 42-ри път се проведе Смедеревска поетична есен. Участваха поети от 20 държави: Сърбия (десетки поети), България (Е. Няголова, А. Димчева, Р. Полякова), Румъния (Любица Райкич, Дан Мирча Чипариу), Гърция (Лиана Сакелиу), Австрия (Герхард Блабол), Италия (Анджела де Лео, Джузепе Наполитано), Русия (Елена Иванова-Верховская, Елена Исаева), Индия (Асис Аниал), Полша (Гжейош Валчак), Бангладеш (Парас Дута), Испания (Антонио Порпета), Япония (Хинако Абе), Франция (Антоан Симон), Унгария (Моника Местерхази), Ирландия (Джон Ф. Дийн) и други.

Програмата на този традиционен есенен фестивал беше така наситена с изложби, четения, концерти, срещи с читатели и културни дейци, че се превърна почти в маратонско бягане. Поетите спокойно могат да кажат, че тук са участвали в най-дългото литературно четене в кариерата си, продължило пет часа без никакво прекъсване и аплодирано от най-търпеливата публика в света...

Като всеки международен конкурс и Смедеревската поетична есен имаше своите лауреати. Тържеството по тяхното награждаване беше уважено от министъра на културата на Сърбия Предраг Маркович. При връчването на наградата „Златен ключ на Смедерево“ той каза: „Поезията е божествен дар, светът се променя, а с него – и поезията. Този фестивал продължава достатъчно дълго, за да се усети нейният покоряващ вихър, за да се представят 10-те издадени двуезични книги на участниците, за да се чуе мултинационалният поетичен хор от сцените на града ни“. В отговор лауреатът на голямата награда – Джон Ф. Дийн, чиято книга-билингва (в превод на Драган Драгойлович) беше възможно най-луксозното издание – говори точно за символа като упование, за Балканите като естествен дом на творците: „Роден съм на най-западния бряг на най-западния остров на Ирландия. Много пъти съм бил в Сърбия, тук се чувствам у дома си, а и поезията ми се чувства у дома си. Аз съм горд и невероятно щастлив да се срещам с поети по света – бил съм на Международната писателска среща в София и Варна, бил съм на форуми в Белград, Бостън, Кеймбридж и много други. За поетите светът няма граници...“ Неговата книга „Poems“ („Песме“) е 26-тата в поредицата „Златен ключ“. Всички победители досега са големи световни поети. Между тях е и Николай Кънчев, за когото на форума с уважение говориха Джон Ф. Дийн, Антонио Порпета, Антоан Симон... Всички участници усетиха вниманието на културната общественост на Смедерево, както и освободената, артистична атмосфера на проявите, придружени от дегустация на традиционни за региона вина и плодове.

В поредицата „Меридиани“ бяха издадени и представени 10 книги билингва, сред които беше и стихосбирката с избрани стихове на Елка Няголова „И пак нулева група“ („Опет нулта група“) в превод на акад. Ристо Василевски.

Специалната вечер (на 18 октомври), посветена на Славянска литературна и артистична академия, беше открита от Горан Джорджевич – директор на фестивала „Смедеревска поетична есен”, и от Елка Няголова – председател на Академията. Поетът-домакин подчерта пилотната роля на международния фестивал на поезията „Славянска прегръдка“ (стартирал преди 5 години) във Варна за обединяването на поетите от целия славянски свят и за осмислянето на общия ни корен в голямото културно пространство на Европа. Горан Джорджевич припомни, че след този български форум се провеждат такива славянски фестивали в Русия, Полша, Сърбия, Латвия и др., взаимно се превеждат и издават книги – нови духовни знаци на обичта ни. Елка Няголова говори за сближението на културите, за приноса на славянската духовност в цивилизацията ни, за това, че „и ний сме дали нещо на света“... Тя изтъкна традиционно добрите контакти между писателите от България и Сърбия, говори за книгите, излезли на български език в поредицата „Славянска прегръдка“, като призова на сцената за участие поетите акад. Ристо Василевски (координатор на Академията за Сърбия), Сърба Игнатович, Мичо Цвйетич и Радомир Андрич. Бяха връчени официално картите на новоприети членове на Академията.

Българското участие обаче беше белязано и от едно изключително събитие. По инициатива на ръководството на Славянската академия на 19 октомври българска делегация, придружена от председателя на Съюза на сръбските писатели Радомир Андрич, беше приета в Белград от Негово Светейшество Ириней – Патриарх на цяла Сърбия. По време на аудиенцията Елка Няголова му благодари за подкрепата, която той е оказал на сръбските колеги от филиала на Славянска академия при честването за първи път тази година в Белград на Празника на светите братя Кирил и Методий – 24 май. Патриархът припомни, че от 2006 г. Сърбия въведе текст в новата си конституцията, с която обяви кирилицата за официална азбука. Още по времето на своето интронизиране (преди година) той беше заявил, че „сърбите нямат причини да се срамуват от кирилицата и да се оправдават, че не я използват в ежедневното си общуване“. По време на 40-минутната среща Патриарх Ириней говори разпалено за съдбата на 120-те манастири и черкви в Косово, които в момента се разграбват.

Обсъдени бяха и някои идеи за славянското духовно единение, в което да участват и висши църковни дейци от България и Сърбия. Духовният глава на сръбската църква получи от Славянска академия подарък – авторско копие на икона на светите братя Кирил и Методий, дело на зографката Румяна Николова. 

През това време Международният фестивал „Смедеревска поетична есен“ продължаваше на открити и закрити сцени, поетите подаряваха своите книги на обществени организации и библиотеки, читателите ги обграждаха с внимание и молби за автографи. Беше видима финансовата грижа на държавните институции за поощряване и на утвърдените сръбски творци, и на младите таланти, и на вече традиционни форуми като този. Нещо, което определено липсва в България. Горан Джорджевич неуморимо водеше всички прояви, като намери сили и време да обърне внимание на всеки участник. След 5 дни на нестихващ поетичен водопад в съзнанието ми остават неговите думи към аудиторията:

„Поезията е най-висшата форма на изкуството. Не случайно по времето на романтизма се е казвало, че поетите са некоронованите крале на своите народи...“ И Елка Няголова към всички сръбски почитатели на поезията: „Дошли сме на този свят да се обичаме и да се прегръщаме!“