Нов поглед към авангардизма на Гео Милев

. Пресконференция

Пред десетки представители на медиите, събрали се в къщата-музей „Гео Милев“ в Стара Загора, Леда Милева се поклони и поднесе цветя на гроба на своя дядо Мильо Касабов. Тя разказа за детството си, за атмосферата на тази обител, за вълшебния аромат на градината, запечатан в паметта й, за историята на дърветата в двора – как още съвсем малък (в началото на 20. в.) баща й е посадил желъд и от него е израснал огромен дъб, който и досега е величествен стожер на къщата.

Иван Гранитски представи новоизлезли книги, издания на Международна фондация „Гео Милев“ и издателство „З. Стоянов“: „Искри от пламъка“ – произведения от лауреатите на Националната награда „Гео Милев“ (Бойко Ламбовски, Яна Добрева, Никола Тороманов, Валери Станков, Рашко Стойков, Георги Константинов, Иван Гранитски); „Гео Милев – нови изследвания № 6“ (доклади от научна конференция, 2009 г.); „Патарак и рибок“ (Гео Милев за деца). Иван Гранитски говори за многогодишната дейност на воденото от него издателство, което освен 5-томника на Гео Милев е публикувало още няколко крупни труда за делото на поета – книги на Георги Янев, Ружа Маринска и Анастасия Цандер, както и луксозния 4-томник на Леда Милева. В заключение той каза: „Няма друг български писател, който така методично да е изследван през последните години. Поразителното днес е, че именно създадените от него списания („Везни“ и „Пламък“) са възкресени и продължават да излизат. Аз благодаря на Леда Милева, която един ден ми каза: „Знаеш ли, през последните 15 години ние двамата сме направили повече за творчеството и образа на моя баща, отколкото през целия тоталитарен режим, разполагащ със средствата на онази силна държава.“

На вниманието на публиката беше представено и едно уникално холандско издание „Geo Milev“ (формат А3, ръчна изработка, в 80 екземпляра) с автор Йозеф Висер. Книгата съдържа графични илюстрации от автора, вдъхновени от творчеството на Гео Милев, и поемата „Септември“ в оригинал и в превод на Йозеф Висер на холандски, немски и английски. В България са изпратени само 5 екземпляра. Предстоят премиери в Холандия, Германия, САЩ и Канада – в големи университети или държавни институции, – а целта е да бъде популяризирано творчеството на нашия виден поет и да бъдат подарени по няколко екземпляра на световни библиотечни и конгресни центрове. Самата Л. Милева заяви, че не познава лично Йозеф Висер (преводач, композитор и художник), а е получила книгата от негови приятели в България и така е разбрала, че животът на един творец от Холандия е преминал под обаянието на нейния баща.

. Научна конференция с международно участие

Водената от проф. Светлозар Игов научна конференция „Гео Милев в светлината на неговата лична библиотека“ демонстрира наличието на завидни изследователски открития на участниците, висок научен стил и неканоничност на хипотезите.

Светлозар Игов: „Гео Милев е голям български и европейски поет, най-забележителната фигура на родния авангардизъм. Той става жертва на политическия садизъм. Може да се каже, че с неговата смърт секва българският авангардизъм.“

Георги Янев (уредник на къщата-музей „Гео Милев“) представи доклада си „Общо за библиотеката на Гео Милев и по-конкретно за две книги“. В анализа си той наблегна на факта, че в библиотеката, която съдържа 600 книги и списания, липсва съвременна българска литература, която явно е била пренесена на друго място. Изследователят показа и уникално издание на Манифест на футуризма („Les mots en liberte futuristes“) от Томазо Маринети с лично посвещение от автора за Гео Милев.

Анастасия Цандер (Германия) представи студията „Какво е чел Гео Милев? Впечатления от личната библиотека на поета“, в която се казва: „Любопитно е да се надникне в неговата лична библиотека днес, 100 години по-късно. Ще се опитам да направя това от гледна точка на германист, изследовател на Гео-Милевото творчество и дългогодишен сътрудник на Берлинската държавна библиотека. Прави впечатление изумителната пълнота, с която тук е застъпен европейският литературен модерн: Верхарн, Маларме, Метерлинк и Верлен, Демел, Рилке, Георге и Хофманстал, цялата плеяда немски експресионисти от Георг Хайм и Йоханес Р. Бехер до Елзе Ласкер-Шулер, Готфрид Бен и Франц Верфел, модерните скандинавски автори Якобсен, Стриндберг, Херман Банг, руската литература с Достоевски, Блок, Маяковски, Еренбург. Решително преобладават произведенията на немските експресионисти, мисля, че можем да говорим за единствена по рода си експресионистична сбирка в рамките на личната библиотека на Гео Милев, при това в повечето случаи се касае за издания на книги, които днес са библиографска рядкост. Много от тях излизат в издателство "Курт Волф" (Kurt Wolff), Лайпциг – най-престижното издателство на немския експресионизъм, чиято поредица „Der jungste Tag“ („Ден първи“) меродавно определя литературния канон на експресионизма, а името на Курт Волф става символ на модерна издателска дейност... Когато говорим за естетическото кредо на Гео Милев, не можем да не споменем алманаха на В. Кандински и Фр. Марк „Der blaue Reiter“ („Синият конник“), тази библия на модерното изкуство в началото на ХХ в. Тук намираме екземпляр от второто издание (1914). За отношението му говори не само внушителната сбирка от репродукции и оригинални графики на експресионизма, които вероятно са били показани на уредената в дома му изложба в София през 1921/1922 г., но и собствената му художествена практика, в неговите рисунки и гравюри...“

Владимир Колязин (Русия) говори на тема „Херварт Валден. Русия като идея и Русия като ешафод“, неизбежно внушавайки на публиката паралела за трагичната съдба на Валден (основоположник на немския експресионизъм, създател на списание „Щурм”, 1910 г.) и злокобния край на нашия поет.

Ружа Маринска представи едно изключително любопитно изследване – „Гео Милев в света на поетическите образи в „Quasi una Fantasia“ на Боян Дановски“. Тя  показа на видеостена оригиналните илюстрации на Гео Милев, съобщавайки факти от сложното „пътуване“ през времето на този екземпляр, принадлежал на аристократа Джулио Константини, който е бил близък приятел на Боян Дановски.

Младен Влашки изнесе лекция на тема: „От футуризма към „Електра“ от Хофманстал, постановка на Гео Милев“: „За тази постановка се пише още от 1964 г. и през десет години излизат нови хипотези. Много от бележките на Гео Милев по сценографията тогава не са публикувани. Самата постановка се вплита в една изключителна битка на българския модерн срещу българската посредственост. Тази битка (може би много от вас не знаят) завършва на страниците на тогавашните вестници (адекватни на сегашните „Шок“ или „Уикенд“) с един подставен, еротичен скандал от една актриса и нейния съпруг срещу Сирак Скитник, който е наречен „един футурист“... Тази постановка и днес не се изследва в литературно-исторически контекст. Истината е друга: фигурата на Гео Милев е проблемна, още от 1920 г. актьорите от Народния театър пишат срещу него, срещу неговата категоричност, срещу неразбрания му кубистичен стил...“

Светлозар Игов в заключителното си слово се спря върху „варваризациите“ у Гео Милев и култа към масите в европейския авангардизъм, обобщавайки, че тази научна конференция дава изключителен принос към литературната история на 20. в.

. Национална награда „Гео Милев“

На тържествена вечер в залата на Драматичен театър „Гео Милев“ наградата беше връчена на изкуствоведката Ружа Маринска, която, получавайки статуетката от ръцете на Леда Милева, каза: „Да се пише за Гео Милев, е трудно, защото става дума за една невероятна фигура с колосално творчество. В един толкова кратък живот се е вместила такава творческа енергия, с неподражаеми инвенции... Искам да завърша с апел към младите – да преоткрият Гео Милев!“

В словото си председателят на Международната фондация, присъдила наградата, Никола Инджов отбеляза: „Ако живееше сега, какво би писал Гео Милев? Какво би било поведението му като гражданин в прословутия преход от една обществена система към друга... Отговорът на този въпрос ще дойде, ако се запитаме какво се случва с един народ, който забравя своите върховни личности или ги заменя с восъчните фигури на политическия паноптикум. Защото отказът от историческата личност е всъщност отказ от историческото минало... Не виждате ли, че неудържимо настъпва деградация на обществото по отношение на класическите идеали на личността като братството, равенството, свободата? За какво братство да говорим при днешното поразително социално разделение? За какво равенство, когато не само здравеопазването и образованието, но и правосъдието с непосилните си такси стана недостъпно за изпадналите в бедност? И за каква свобода, щом като гражданското поведение се регулира от законодателство, зависимо от преходни парламентарни надмощия? Не може политическата конюнктура да измества здравия народен разум, вековния житейски опит и нравствена традиция...

Тук е мястото да изразя нашата признателност към Община Стара Загора, която почти изцяло поема разходите по организацията и провеждането на вече традиционните Гео-Милеви дни. Към Община Раднево, която поддържа идеята и същността на националната награда... Боя се, че гибелта на Гео Милев може да се повтори в безсмисленото противопоставяне на българи и българи. Той бе роден от българи и убит от българи – не забравяйте! Но помнете, че той бе възроден и е възраждан от българи, че във всяко българско поколение има непреклонни следовници!"

. Срещи в Раднево

В Раднево участниците поднесоха венец пред паметника на Гео Милев, поставен пред родната му къща, която е в реставрация. В обръщението си Леда Милева каза: „Благодаря на кмета и на общинските съветници на Раднево, че направиха всичко възможно да запазят къщата, в която се е родил моят баща. Благодаря ви, че пазите името на Гео Милев, че приехте гостите от София и Стара Загора, че вашият град става все по-хубав, че кипи културен живот...“