Коктейл от поезия за Николай Петев

В отговор (пропускайки тежки речи и патетични слова) юбилярят хипнотизира публиката с поезия: звучаха стихове от десетки негови колеги, които през последните години са му посветили свои творби: Ива Николова, Любомир Левчев, Христина Димова, Пламен Киров, Воймир Асенов, Елка Няголова, Александър Ангелов, Иван Матанов, Максим Замшев, Димитър Милов, Анибал Радичев, Евгений Евтушенко...

Така сред поетична декорация на сцената излезе Анатолий Крим (Генерален секретар на Съюза на украинските писатели), за да връчи няколко подаръка и отличия, сред които беше и Георгиевский медал от името на Международната академическа организация „Золотая Фортуна“. Последва го и Максим Замшев (Първи секретар на Московската писателска организация), който връчи на рожденика Диплом на Академията на руската словесност.

Заключителен акорд на тържеството беше най-новото есе на Николай Петев „Многоточието“, което завършва така: „В живота и литературата то – многоточието – е най-важно.“ А преди да покани почитателите си на чаша вино, Николай Петев не пропусна да добави още една скица към автошаржовия си портрет във вид на благодарности: „Скъпи приятели, искам да ви кажа едно голямо, огромно, човешко „Благодаря, че сте тук!“ Обикновено на такива юбилеи авторът си е написал едни тежки равносметки. Аз мисля, че още съм в началото на пубертета и затова ще пиша отчети след 75 години. Животът е пред нас, ще го живеем, както трябва. Никога не съм имал спестовна книжка (което май не е добре...), но съм имал приятели. Дори ще ви кажа, че май съм държал повече на тях, отколкото на семейството си. Още веднъж благодаря на нашите приятели от Русия, Украйна, Македония... Аз отдавна предлагам да ги превземем тези страни, за да решим генерално проблема с газа... Договорились!“