След-и

Детонация с източник "обществено мнение"

Премиера на книгата "Глас от общественото мнение" от Мирослава Кортенска

Детонация с източник "обществено мнение"
На снимката: Леа Коен, Мирослава Кортенска, Сергей Игнатов и Аделина Филева. Фотография: Анжела Димчева


В един храм на класическото българско изкуство – галерия „Васка Емануилова“ – на 23 юли 2011 г. се състоя премиерата на антологичния публицистичен труд на доц. Мирослава КортенскаГлас от общественото мнение– 100 коментара за българския преход, за промените, абсурдите и културата на упадъка. Обемният полиграфичен продукт е дело на издателство „Ентусиаст“.

Вечерта се водеше от директорката на Софийска градска художествена галерия Аделина Филева. Последователно тя даде думата на проф. Сергей Игнатов, министър на образованието, младежта и науката, и на Леа Коен, политик, дипломат и автор на 8 книги.


Сергей Игнатов:

„Моето първо впечатление от книгата е, че г-жа Кортенска е извадила шпагата и без всякакви притеснения я забива на точното място. Това е много хубаво, защото 20 години минаха от прехода, а ние още живеем със страхове (като изключим съвсем младите, които не са им подвластни). Вътрешният диалог постоянно се усилва по всякакъв проблем, срещу който бихме искали да се изправим, а не да мълчим... Ние имаме нужда от това – един силен, форсмажорен глас от общественото мнение, за да вървим напред. Вярвам, че тази книга ще има успех, ще изиграе наистина своята роля, защото засяга големия проблем на нашето общество – трансформацията от вътрешен диалог към решаващо обществено мнение...“

 

Леа Коен:

„Прочетох книгата като един цялостен текст, въпреки че тя е фрагментарна и е писана дълго време. В същността си тя е един автопортрет на българската интелигенция.

И аз, и Мира сме част от тази художествена интелигенция, която в края на 80-те първа започна да бие камбаната за промени – повече свобода на словото, по-малко полицейщина, все неща, които за Западния свят бяха нещо обичайно, но за нас – недостижими.

Именно тази интелигенция, която през 1990 г. развяваше лозунгите за демокрация, постепенно изчезна, стана дискретна, но, както се вижда, не изчезна, не загуби своите идеали. Един от тях е идеалът за Европа. За Мира тази Европа е една парадигма, която трябва да определя общото мислене, защото това е обратното на „културата на упадъка“ (по думите на М. Кортенска). Когато тя пише за Европа, в нея винаги проблясва моралният императив за значението на това понятие, защото обича да свързва високото, философското с напълно практичното, земното. Например, когато илюстрира нашето неразбиране на европейските ценности, тя се спира на инсталацията „Ентропия“ на Давид Черни и излива своя гняв срещу неоценяването на един артефакт.

Мира Кортенска винаги назовава персонажите в културното пространство с истинските им имена: влиза в полемики с кмета на Пловдив, с министъра на културата, с директора на НДК...

Тя страда дълбоко от несъвършенствата на нашата интелигенция и на нейната неспособност да установи дистанция и да приеме нещата на европейско равнище. Затова може да си позволи да каже: „Интелигенцията ни остава затворена в домораслия ни пейзаж, без никакъв излаз и перспектива!“

Но за такъв яростен публицист като Кортенска институциите не са анонимни. Вярна на желанието си за конкретика, тя ги назовава точно и посвещава своите есета на: БАН – с неговата затлачена атмосфера, на Нов български университет – където според нея са събрани „гнилите души на българската интелигенция“, на НДК – определен от нея като „най-голямата черна каса на прехода“. Тя прави убийствен анализ на някои от софийските театри – нарича театър „Сълза и смях“ „най-комерсиалния и лошокачествен театър, белег на културата на упадъка“, а опитите за съживяване на трупа „Златен Орфей“ тя определя като „претоплен вчерашен обяд“.

Иска се изключителен кураж от един автор, за да се нарекат нещата с истинските им имена: Кортенска отправя укори и към Богдан Богданов, и към Христо Друмев, и към Вежди Рашидов (възкликвайки при избирането му „Имаме си министър-мултак“!), и към Александър Йосифов (наречен от нея „открит мерзавец“), и към Явор Димитров (определен на „феодал“)...

Мира има особена „слабост“ към семейство Живкови... По повод на едно интервю тя се обръща към бившата принцеса Жени Живкова с думите: „И така, г-жо Дизайнер, облечете се в актуалните цветове на последното си ревю, а не – в алено червено... Демоде е!“

Въобще при нея това превръщане на сериозния сюжет в комично-театрален е изпълнено съвършено.

Но най-нетърпимо е перото на Мира, когато говори за медиите, особено за манипулаторите, за създаването на организирана престъпна група в медиите, при това с благословията на СЕМ. Тя страда от разгула, завладял екрана, който функционира по законите на чалгата; от възникването на тези развратни жанрове, които обхванаха постепенно целия ни живот. В статията си „БНТ – начин на злоупотреба“ авторката бичува всички онези най-грозни страни на телевизионната журналистика, които са форми на слугинаж, без да щади някои от най-изявените имена. Тя не крие огромното си отвращение от такива телевизионни чудовища като Слави Трифонов или от „телевизионния бардак“, както тя нарича „Шоуто на Иван и Андрей“, където за пари се прави всичко.

В същото време книгата е пламенна защита на културата, това е удивителното в нея! Въпреки драматичната констатация – „живеем в условията на една криминализирана демокрация, в която публични личности са със знойни певачки в луксозни кръчми“, тя е оптимист, тя е човек, който брани ценностите.

Голяма част от тези текстове са публикувани във вестник „Уикенд“, това е изданието, което наистина събра качествени автори – Мирослава Кортенска, Люба Кулезич, Васа Ганчева – и създаде авторска журналистика с достатъчно пространство, което никой друг вестник не си е позволил.“


В заключение доц. Мирослава Кортенска благодари на издателката си Виктория Бисерова, която я е насърчила да събере тези злободневни есета в книга, за да станат документ на времето. По повод оригиналното решение на художника на корицата Чавдар Гюзелев и на издателката за буквен колаж, визиращ говоренето като фактор на общественото мнение, Кортенска каза:

„Те ме убедиха, че в тази книга няма просто думи, а има характери, страсти, сблъсъци, конфликти, съдби и още ред други неща, с които аз излязох от академичността и влязох в публицистиката. Тези, които ме познават, знаят, че нищо не е направено с лошо сърце или с отношение към някого.

Задавам въпроса: Можем ли ние да бъдем обществено мнение? Ние, интелигенцията на България.

Благодаря изключително на Мартин Радославов, издател на в. „Уикенд“, който ме спря в Народната библиотека и ми каза: „Напиши нещо конкретно, застани срещу някого...“ Тогава не вярвах, че чрез словото ще застана успешно срещу националните медии, ще направя разследване за НДК, ще разтърся управляващите... Оказа се, че е възможно и има ефект. Вярвам в новата си роля, заключена в страниците на тази книга!“


Премиерата беше уважена от десетки представители на културната общност у нас – учени, писатели, журналисти, художници, телевизионери.

Автор: Анжела Димчева
24.07.2011 г. 17:47
Посетено: 1682
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/31/news/12931-detonatsiya-s-iztochnik-obshtestveno-mnenie