След-и
Вечер на украинската поезия
Захари Иванов представи „Вечерен храм – Украинската поезия ХХ век“, с личното участие на Иван Драч и Петро Засенко
На 14 юли 2011 г. в пиано-бар "My Way" не просто се четоха стихове... Там се докоснаха поетични светове – една хармоничност от слово, култура, политика – междудържавен диалог, който снемаше в себе си индивидуалния творчески почерк и унифициранто на поетическото внушение, благодарение на перфектния превод на Захари Иванов.
Днес тази репрезентативна антология ни припомня златните години на българската преводаческа инвазия, когато поетите ни учеха целенасочено славянски и други редки езици (а не само „световните“) и вписваха българско присъствие в европейското познание, както и чуждоезиковите образци – в българското културно пространство.
За да се срещне и прегърне със своя политически събрат от дясното пространство на Украйна – Иван Драч, на премиерата пристигна специално експрезидентът на България Жельо Желев.
Без строг сценарий на сцената се редуваха политически факти, исторически припомняния, стихове в оригинал и превод, прегръдки и наздравици.
Захари Иванов:
„Преди повече от 20 години беше създадено СДС. Неговият пръв председател беше президентът Жельо Желев. Почти в същия исторически период в Съветския съюз се появява първата опозиционна партия – украинският РУХ. Нейният председател тогава е поетът и политикът Иван Драч. Днес президентът Желев и поетът Драч се срещнаха на стълбите, тук, пред нашия клуб, и си стиснаха ръцете с красиви пожелания един към друг. За мен, за нас това е огромно събитие. Двама души, които поведоха своите страни и своите съграждани към нещо ново, към исторически различното, са сред нас! Без да сме договаряли точно среща на вратата – единият върви отляво, другият – отдясно, и двамата влизат едновременно в залата, където ще представим украинската поезия.
Представям ви украинската поетична антология „Вечерен храм“! Тя е нещо различно от академичното понятие антология, защото в нея са включени поети, с които съм се познавал, с които съм бил приятел... Освен това представям новоизлезлите книги на Иван Драч („Последната балада“), на Петрò Засенко („Забранена книга“), на Борис Олийник („Взривено минало“) и на напусналия ни гениален поет Микола Винграновски („Анатомия на любовта“).
Сега ние сме се събрали тук, където се вее флагът на поезията, на невероятния украински дух... От 18-годишна възраст досега аз пътувам по украинските пътища на поезията. Тук с нас трябваше да бъде и Борис Олийник – историческа фигура в политиката. По същото време, когато Иван Драч оглавява РУХ, Борис Олийник е създател на Комунистическата партия на Украйна. Двамата са от двете страни на барикадата, защитават своите идеи. Обаче – когато става дума за духа и за културата – двамата са на една позиция! И аз съжалявам, че Борис го няма днес, за да покажем на нашите политици, че културата е онова, в което не може да има нищо друго освен консенсус, защото само така, особено такъв народ като нашия, може да оживее...“
Н. Пр. Микола Балтажи, посланик на Украйна в България:
„Изключително ми е приятно, че присъствам на вечер на украинската поезия! Всичко това е реалност, благодарение на труда на Захари Иванов, който направи и възможното, и невъзможното тези книги да излязат от печат. Особено ме радва, че това събитие е в навечерието на 20-годишнината от независимостта на Украйна, която се гордее точно с тези поетични имена. Сигурен съм, че в последните 20 години в България не е излизала подобна поредица с най-стойностното от украинските автори. За нас е голяма чест и присъствието на първия президент Жельо Желев, защото тогава, в началото на 90-те, съществуваха неизбежни паралели между всички демократични вълни, когато нашите народи търсеха пътя към свободата... А днешният ден – Националният празник на Франция – допринася за подсилване на тази символика.
Пожелавам на Захари Иванов да продължи тази добра традиция!“
Звучаха стиховете на Иван Драч и Петрò Засенко в техни оригинални авторски изпълнения, както и в превод на български.
Захари Иванов представи и необикновената, предизвикателна личност на Микола Винграновски, напуснал видимия свят преди осем години, но обитаващ поетическите пространства с артистичния си и чувствен индивидуализъм, наречен от З. Иванов „симфония, където всеки ред е самостоятелно стихотворение“.
В заключение председателят на СБП Николай Петев внесе онази терапевтична доза хумор, абсолютно необходима за освободеността на всеки поетически взрив:
„Господин Президент, Ваше Превъзходителство, скъпи украински колеги, българо-украинските литературни връзки са много стари: Леся Украинка е живяла във Владая (дали е съвпадение, че сега Захари живее на половин километър от нейния дом?). През тези сто години – до излизането на тази книга – задължително трябва да споменем няколко имена като почит, като поклон: към Дмитрò Павличко, който преведе поезията на Христо Ботев на украински, към Димитър Методиев, който преведе Тарас Шевченко на български, към Иван Давидков и Андрей Германов, които преведоха много украински поети. Обаче, г-н посланик, ние, българите (по природа сме си малко завистливи!), ви завиждаме, че имате Захари Иванов в България! Такава книга – антология на чуждестранна поезия не е излизала у нас!
Тези четири стихосбирки към нея – това е нещо, което не съм виждал... (а аз се занимавам с книгоиздаване от 104 години!). Това е един изключителен творчески подвиг! И аз мечтая един ден България да има своя Захари Иванов в Киев... Да се надяваме, че нашият посланик там ще свърши нещо по този въпрос...“
Вечерта завърши с наздравици в чест на двете взаимнопроникващи и обичащи се култури и, разбира се, с автографи от поетите за Жельо Желев и десетките съпричастни с този изключителен литературен празник.
Още за поетите-гости от Украйна:
Иван Драч е роден през 1936 г. в село Телиженци, Киевска област. Учи в Киевския държавен университет „Тарас Шевченко”, а после в Москва – висши киносценарни курсове. Написал е и е издал десетки книги, сред които са „Слънчоглед”, „Протуберанси на сърцето”, „Балада за делника”, „Към изворите”, „Корен и корона”, „Американска тетрадка”, „Чернобилска мадона”. Автор е и на сценариите „Венчавка със смъртта”, „И в звуците остава паметта”, „Извор за жадните” и др.
Почти всички езици в Европа са „озвучени” от поезията на Иван Драч. Превеждан е в САЩ и Бразилия. В България има една преводна книга, както и значимо участие в антологиите на украинската поезия „Усмивката на Днепър” и „Вечерен храм”.
Из „Последната балада”
Балада за земята
Асфалтът е разкъсан.
И като вълна земята
полека след булдозера пълзи,
облъхва с черноземен дъх листата,
от сън събужда спящите брези.
Асфалтът е разбит.
И бучките кафяви
набъбват и победно се кълбят.
А корени ръцете си подават
и сплитат се над рухналия път.
Асфалтът е строшен.
Булдозерът го мачка,
парчетата летят като трески,
гъсениците крачка подир крачка
вървят напред, моторът все трещи.
Асфалтът е презвет. Земята,
нашата земица
празнува жадно свойта свобода.
Тя хитра е като лисица,
преминала е не една беда...
Покрила е могилите казашки
и носи скръб на свойте рамене.
Но никога тя, слаба, не заплака,
не падна никога на колене.
Като врабчета малките хлапета,
изцапани дивачета, със смях
в пръстта тупуркат радостно с крачета
и ризите модерни тънат в прах.
О, тия гражданчета чистокръвни
се гонят по земята и крещят,
премятат се във нея, с радост пълни,
а тя им слага своя сив печат.
Разкъсал своята статичност куца,
като за свят обряд към тая пръст
вървя, в ръцете вземам прясна буца
и се изправям гордо в пълен ръст.
Превод: Захари ИВанов
Петрò Засенко е роден през 1936 г. в с. Любарци, Киевска област. Завършва филологическия факултет на Киевския държавен университет „Тарас Шевченко”. Автор е на книгите „Зорница”, „Панаира на ветровете”, „Княжеството на тревите”, „Розите на Памир” и др.
Носител е на всички престижни литературни награди в Украйна.
Обикновено
В къщи върнах се аз при последния сняг.Спрях на прага студен и погледнах назад –
от вратата дотук само мойте следи
бледи тичаха в мрака.
А ръцете й, черни като хляб прегорял,
редом с нея лежаха излишни.
„Скоро аз ще умра” – тихо казваше тя –
Просто, делнично, мъдро като:
„Скоро аз ще копая лехите”.
„Вече чакам онази, която мълчи.”
И това беше просто и мъдро като:
„Скоро пенсията трябва да дават.”
„А дали ще се сбере народ, щом умра,
че отдавна съм вече самотна.”
И това беше зряло и мъдро като:
„Трябва още кюмюр със кола да докарам,
че се свърши кюмюра в мазето...”
Пак се върнах след сетния пролетен сняг.
А във празната къща няма никого, ни.....
Боговете повяхват без нея от прах,
от портрети очи ме поглеждат.
И не диша пещта.
А наоколо няма дори и следа –
нито моя, ни дори на онази,
дето тихо я взела оттука...
Снеговете отнесоха всичко.
На пътеката
чух гласа на треви неродени.
Превод: Захари Иванов
Захари Иванов е роден в с. Батановци през 1946 г. Висше образование завършва в Киев (Украйна), работи върху дипломната си работа в Москва. Работи като редактор, програмен ръководител, наблюдател в Българската национална телевизия. Няколко години е отговорен секретар на Националния клуб на младата художествено-творческа интелигенция. Тогава влиза в полезрението на Държавна сигурност. През 1984 г. е арестуван и остава зад решетките почти една година.
Петдесет и петима български интелектуалци се застъпват за него, а шестима писатели пишат писмо до Тодор Живков. Освободен е. Печели заведеното срещу него дело, благодарение на достойни адвокати, прокурор и съдии.
По-късно е редактор в Българска анимация и в Българско видео, откъдето ДС го уволнява.
През 1989 г. започва издаването на "Гама" - списание за музика, литература и реклама. Това е последното българско издание, забранено официално от държавата. След 1990 г. до началото на века живее поскледователно в Германия, САЩ, Гърция. Дълги години живее в Австрия.
Автор е на седем стихосбирки. Превел е двадесет книги от украински и руски, а стихове - и на поети от Грузия, Беларус, Англия, Куба.
Негови книги са издадени на испански, португалски, руски, украински.
Особен момент в биографията му е приятелското и творческо съдружие с група "Атлас". Песните, които "Атлас" създаде по негови стихове, се пеят до днес от групата и от известни поп певци.