Театралният фестивал в Русе обедини творци от Европа

От 4 до 9 юни в Русе се проведе Международен фестивал „Театрален пристан на голямата река”.

ДТ „Сава Огнянов” е домакин на форума и този път представи пред почитателите на Мелпомена богата програма. Характерното за всички постановки е, че те надхвърлят границите на класическия театър и са авангардни с режисьорските виждания и проекти.

◊ ПОВЕЧЕ

В програмата бяха включени авторски мултижанров пърформанс на Сдружение за съвременно алтернативно изкуство „По действителен случай" ”Ноктюрно - от прахта до сиянието", „Зимна приказка” от Уилям Шекспир на Театрална работилница „Сфумато”, „С теб” - спектакъл на Жоао Пауло дос Сантос и Руй Орта, „Столовете” от Йожен Йонеско - ДТ - гр. Битоля, Македония, и ДТ – гр. Враца, „Лавината” от Тунджер Джюдженоглу, представена от НТ “Й. Л. Караджале” – Букурещ, танцовия спектакъл на Кит Джонсън X-act – Копенхаген – „Rankefod (Ракообразно)” и „Конструкция на освободеното въображение” по Йожен Йонеско.

Не можем да останем равнодушни пред таланта на актьорите от румънския национален театър, които изградиха пълнокръвни образи в почти празния салон на Доходното здание. Другото е, че гостите показаха сериозно отношение към пиесата на турския автор Тунджер Джюдженоглу и убедително представиха задушаващата атмосфера на консервативното общество. Всъщност гостите на русенския арт фестивал показаха, че Балканите са обединяващ център и имат сходна съдба. Затова и спектаклите, макар и тежки като драматургия, бяха вълнуващи и потресаващи с истината, която ни заобикаля в живота. Така е в „Столовете” от Йожен Йонеско. В камерния спектакъл участваха македонската актриса Йоана Поповска и Атанас Попдимитров от ДТ Враца. Тук трагедията и самотата имат един и същ език, те са еднакви по всички точки на света, а режисьорът, събрал различните актьори, успя да ни внуши идеята за тъгата, старостта и обсебващата мисъл за социална изолация. Лайтмотив в спектакъла е тягостното присъствие на празните столове, които се увеличават непрекъснато. Те са асоциация на липсващите, мъртвите души. Трагична нотка, която по-скоро е зловеща и остава отворена поанта към зрителя.

Жоао Пауло дос Сантос представи алтернативен спектакъл, шоу, което спря дъха на русенци. Той също пофлиртува със стола до себе си, но пък заложи на акробатичните номера, танца и поезията, която изписва с тялото си. Още веднъж ще подчертая, че тук границите в сценичното изкуство се преплитат и елементи от тях се допълват.

Ексцентричната Кит Джонсън прикова публиката с концепцията за зараждащия се живот, затова и танцовият спектакъл бе „Rankefod” (Ракообразно). Пра-архаичното тяло и сетива все още живеят в съвременните човешки същества под формата на жива памет от времето преди homo erectus. Тази памет сякаш очаква паролата, с която да бъде отключена. Представлението се опита да разкрие еволюционните спомени на тялото, отвъд неговата физическа реалност. През 2009 г. Кит Джонсън получава номинация за Канадската награда за изпълнителски изкуства DORA в категорията „Най-добро танцово представление”. Авангардна постановка, музика и танц, които за пореден път показаха докъде стига фантазията на човешкото въображение.