Шифърът на Михаил Тошков

Сн. Анжела Димчева


◊ СЪБИТИЕТО

На 15 март 2011 г. в централното фоайе на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” се състоя нетрадиционно честване на 80-годишнината на Михаил Тошков. Едновременно беше представена новата му книга „Отвесната греда на кръста” (избрани стихове) и беше открита авторската му изложба „Внимателни шаржове”, включваща над 20 уникални по своята сатирична интерпретация портрети на известни български писатели (в библиофилското издание на едноименната книга са включени 74 шаржа).


◊ ДУМИ НА УЧАСТНИЦИТЕ

Тържеството се водеше от проф. Боряна Христова, директор на Националната библиотека, която след въвеждащите думи за значимостта на подобна проява даде думата на Николай Петев и на проф. Чавдар Добрев.

Николай Петев: „Уважаеми приятели, имам приятното поръчение да открия тази изложба на поета Михаил Тошков. Всички виждате, че хармоничните личности в нашето време намаляват. Все по-малко се срещаме с писатели, които рисуват, но пък заради това все по-често се срещаме с критици, които пишат поезия... Ето защо ми е особено приятно да поздравя една такава многостранна хармонична личност като Михаил Тошков, който и в изобразителното изкуство, както и в поезията, слага свой собствен щрих.

Неговите шаржове са едни весели оди, защото в тях има повече прослава, отколкото ирония. Съчетанието им прави този жанр възприемчив, но и заедно с това е зареден с много провокационни въпроси и към обекта, и към публиката. Михаил Тошков прави своите малки портрети толкова сложни като брой на детайлите, че някой изкуствовед трябва да напише като Дан Браун „Шифърът на Михаил Тошков”... Обявявам изложбата за открита!

Чавдар Добрев: „Разработвайки големите политически теми през годините, Михаил Тошков показа, че въобще не е аполитичен, както го обвиняваха, а е носител на един антидогматичен дух. Така Мишо непрекъснато се блъскаше между полярни величини, между центъра на литературата и периферията, където го избутваха. Той написа блестящата книга „Стъкленото тяло” именно за хората, които създават уж фона на литературата, но може би точно същината. Това е невероятно интересна книга за нашето поколение и пребиваването ни в любимото кафене „Бамбука”. Мишо издаде и една друга блестяща книга – „Смъртта не е...”, посветена на подводничарите и парашутистите и на тяхното огромно дело като принос към антифашизма в България и на Балканите. Аз четох тази книга с неотслабващ интерес цяла една нощ, няколко дни преди да излезе от печат, и бях завладян от трагиката на комунистическото движение, за това как революцията изяжда своите деца, за това колко жестоки могат да бъдат хората...

Мишо се движеше между нас винаги елегантно облечен. Макар и израснал в пълна мизерия, той съхраняваше някакво буржоазно достолепие, никога не се предаваше, не се поддаваше на съблазните, на които много от нас бяха подвластни. Самият той по природа е левичар, но по-близо до анархо-комунизма.

Ето такъв необикновен човек е нашият приятел. Максим Горки въведе едно понятие в литературата, което през 70-те години стана много популярно в драматургията – понятието „чудак” – необикновеният човек, талантливият човек, чудакът... Ето такъв човек е нашият поет, белетрист, много талантлив литературен критик (което може би малко хора знаят!), един от духовните стожери на нашето поколение и едно от доказателствата, че в българската литература на 20-ти век няма друго толкова талантливо и приносно поколение, каквото е нашето.

Да му благодарим, че той е между нас и че е в творческа зрялост и със самочувствие. Защото едва сега той започна да получава признанието, което отдавна заслужаваше.”

Пределно развълнуван от десетките гости на тържеството, Михаил Тошков съумя единствено да отправи един апел към пишещите братя: „Искам времето да направи така, че всички – и леви и десни, и сини и червени – да крачим заедно, да се търпим, да има толерантност в културата, в обществото, в живота ни...”


◊ ЗА ИЗЛОЖБАТА

На тържеството присъстваха част от автентичните герои, чиито шаржовете ще украсяват фоайето следващите няколко седмици – Николай Петев, Чавдар Добрев, Никола Инджов, Тодор Коруев, Лъчезар Еленков, Първан Стефанов, Стефан Влахов Мицов, Йордан Калайков; от импровизираните витражи ни гледат и ироничните профили на Михаил Неделчев и Георги Господинов, както и анфасните усмивки на Валери Петров, Любомир Левчев, Никола Радев, Елка Няголова, Евтим Евтимов, Благовеста Касабова, Янко Димов, Драгомир Шопов.

Сред най-сполучливите шаржове са изображенията на напусналите този свят, но не и литературния космос писатели – Никола Фурнаджиев, Ламар, Светослав Минков, Николай Хайтов, Георги Джагаров, Радой Ралин, Христо Радевски, Александър Геров, Богомил Райнов, Васил Попов, Елисавета Багряна, Дора Габе, Здравко Петров, Тончо Жечев, Христо Фотев, Иван Динков, Владимир Свинтила, Борис Делчев, Иван Пейчев и др.