След-и

Захари Иванов и "Изчезнал остров"

Мултимедийно шоу в НДК

Захари Иванов и "Изчезнал остров"
Захари Иванов и съпругата му Драга Райчева


◊ СЪБИТИЕТО

На 18 януари в НДК се състоя премиера – мултимедийно шоу. Във фокуса на вниманието беше уникално издание – футляр формат 3 в 1: Захари Иванов – „Изчезнал остров” („Лирика на късното лято”),
Румен Янев – „АТЛАС – в инкубатора на славата” и CD „АТЛАС – плюс. Душата ми се рони”.

В словото си председателят на СБП Николай Петев отбеляза, че това е един музикално-издателски продукт, какъвто не сме виждали на пазара. И още: „Поезията днес, като всяко изкуство, е сложена на последния рафт на грижите на обществото. Очевадно е, че цинизмът надделява в битката за любовта, преклонената главица пред изправеното чело на достойнството, финансовата зависимост пред независимостта на Аз-а. Поезията винаги – преди, сега и утре, ще се бори с тази несправедливост. Най-радостното е, че тази борба аз виждам в стиховете на Захари. Да, тя е тъжна и самотна, но в нея има енергия, в нея има обич на човек към човека, в нея човещината мечтае... Захари не само регистрира психологически състояния, той извежда техния корен и техния епилог, за да достигне до големи обобщения:

Разбрах – Итака не е остров,

а път, но пътят е опасен.

Той търси многовариантността на психологически ситуации, например в любовта...”

На огромен екран в залата течаха стиховете на З. Иванов, докато известни певци, минали през годините през група „АТЛАС”, изпълняваха на живо хитови мелодии, чиито поетичен вдъхновител е бил Захари: Пепи Попов и Николай Томов („Душата ми се рони”, „Грешен номер”), Мери Начева („Солта на живота”), Стоян Михалев („Карай, бакшиш”, „Неуверена молитва”), Пепи Писарски и Веско Зериев... За белетризираната хроника на Румен Янев говори Юрий Лазаров, а самият Захари Иванов не изневери на прецизния си, лаконичен стил и се обърна към приятели и почитатели в мерена реч, прочитайки емблематичните си творби „Жребий” и „Поглед през рамо”. 

Поглед през рамо

Годините на моя гръб
за някой може би са равнина,
за мен са остър, неудобен ръб,
усмивка синя като синина.

Отминала любов ме гледа още жива,
очакваната обич може да не влезе,
а яркото небе е вече сиво,
дори пиян сега съм трезвен.

Спирачките по моя път са спомен
и днес ги отминавам с лекота,
уверен, че животът е огромен,
но по-голяма е смъртта.

Лекетата по старите костюми
са като ордени за болки и за страх.
Играх безбожно, ала не безумно –
мечтата си не проиграх.

Под думите като под влак
съм лягал и ще го повторя насред път –
пак същите като глупак
бих минал, ако ми дадат!



◊ ОЩЕ ЗА КНИГАТА "ИЗЧЕЗНАЛ ОСТРОВ"

Тук са събрани най-популярните стихове на Захари Иванов, запомнени от поколения българи чрез песенния им изказ, както и много други, плод на реални сблъсъци с абсурдите на историческите превратности, на естествената житейска алтернативност, на правото да си различен, обичайки самотата...

Майстор на оксиморонната игра („студени спомени за топлина”, „глупост свята”), на антитезисната сугестия, Захари Иванов умее с лекота да отпечатва в съзнанието на читателя едни уж естествено разговорни фрази, които обаче изведнъж прерастват в контекста на емоцията във филигранни метафори, в поетическа материя (тяло – звук – образ), носещи цялото негово личностно упование.

Автор: Анжела Димчева
19.01.2011 г. 19:35
Посетено: 2688
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/31/news/11528-zahari-ivanov-i-izcheznal-ostrov