"Пазете поета!"

В уводните си думи директорът на издателството Иван Гранитски припомни факта, че политиката на неговия колектив е да съхрани за поколенията литературното наследство на най-ярките имена на 20-ти век - Валери Петров, Ивайло Петров, Леда Милева, Антон Дончев, Любомир Левчев, Никола Инджов и още десетки автори – чрез многотомни техни издания: „В този контекст своето заслужено място сега заема и Георги Константинов. Всяко ново поколение би трябвало да притежава поне част от тези поредици, защото в нашето безвремие само поетичното е опора на духа”.

Преди да изпълни своята песен „Вземи се в ръце” (по стихове на Г. Константинов), композиторът Хайгашод Агасян разказа с любов за дългогодишната им работа: „През годините съм имал възможност да получавам всяка негова нова книга. С общите ни песни сме участвали многократно в „Златния кос” по БНР. Много е приятно и лесно да се пише по негови стихове, но в същото време е и страшно трудно, там всяка дума тежи на мястото си. Благодаря му за удоволствието!”

В словото си проф. Андрей Пантев сполучливо се оттласна от типично литературоведските постановки и говори за дълбочинното влияние на тази поезия в живота на българина през последните 40 години: „Георги Константинов навлезе в нашия живот със стиховете си. Той не просто пишеше стихове... И аз съм пил с него водка, и аз съм пътувал с него на четения из страната ни години наред, возили сме се в неотоплени автобуси, отсядали сме в съмнителни хотели... Но ме е топлела магията на неговата поезия. Ние трябва да си дадем сметка, че не всеки, който римува, е поет. Не всеки, който каканиже стихове и издава книжлета, е поет. Това общество няма моралното право да храни подобни „поети”. Докато стиховете на Георги Константинов се помнят. Ние си ги мърморим неусетно на улицата, в трамвая, при среща с момиче, при трудни ситуации. Тяхната популярност е такава, че на нас ни се иска ние да сме ги написали, но всъщност не можем... Днес живеем в свят на простаци. Народът ни опростява заради безгръбначна интелигенция. Ето защо сме се събрали да се поклоним на един човек, който ни е дал толкова много!”

В последвалия рецитал звучаха едни от най-известните творби на Георги Константинов в изпълнение на самия автор и на актьора Вели Чаушев: „Миг”, „Април”, "Аз, един от многото”, „Четирилистна детелина”, „Забравена любов”, „Горд характер”, „Сизиф”, „Свобода по нашенски”, „Лоша черта”, „Дърво и птица” и др.

На финала екзалтираната публика изпрати поета, пригласяйки на неостаряващите хитове „Балада за нисшите чинове”, „Миг като вечност” и „Обичам те дотук”.

В типичния за него самоироничен стил Георги Констатинов вметна: „Завършвам с едно стихотворение, за което един мой роднина каза: „Ако още един път го кажеш, ще си изляза...”:

До Световния комитет по геохигиена