След-и

Пътешествие към "Музей на невинността"

За един особен прочит на романа „Музей на невинността” (2009) на Нобеловия лауреат за литература (2006) турския писател Орхан Памук

Пътешествие към "Музей на невинността"


Може ли любовта към литературата и страстта към пътешествията да заразят с читателски ентусиазъм скептиците, повярвали в смъртта на романа? Със сигурност ДА! Това е отговорът, който сме се амбицирали да дадем ние, инициаторите и участниците в една нестандартна инициатива, наречена „Пътешествие към „Музей на невинността”. Става дума за особен прочит на един роман – „
Музей на невинността” (2009) на Нобеловия лауреат за литература (2006) турския писател Орхан Памук. И не само. Защото такъв музей на невинността действително съществува, в проект е и ще бъде открит през следващата година в Истанбул. Към него, но и по местата, които обживяват героите на романа на Памук, тръгнахме в последната седмица на август. А на 8 ноември, във фоайето на Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров” – Шумен, представихме продуктите на нашия почти едногодишен труд. Кои сме ние? Преподаватели от Шуменския университет, библиотекари от регионалната библиотека, студенти, журналисти и страстни почитатели на четенето, писането и рисуването.

Смело наричаме нашето начинание „проект”, но всъщност идеалните съображения, които го движеха, поне досега, го превръща в едно, по-скоро постмодерно, идеално начинание на добра воля, добило естествените си измерения в раждането на няколко мултимедийни продукта: два филма, няколко озвучени слайда-презентации и един блог, една художествена изложба от фотографии и рисунки (на Бояна Петрова и Валя Ботева), литературоведски статии и есеистика (на Евдокия Борисова от Катедрата по журналистика на Шуменския университет). Дори поезия. Развихри се и преводаческата ни страст (на Ели Емилова) – в опита да уловим творческите идеи, художествената логика и металитературните практики на изображението, едновременно флиртуващо с фикционалните (романови), но и с факционалните светове (от статии, мемоари и интервюта) на писателя-„литературен персонаж” Орхан Памук.

Постмодерният автор изисква своите постмодерни прочити. Опитахме се да прочетем и популяризираме този роман на Памук – безспорно една от най-големите и значими творби на нашето време – обладани от Пушкиновата и Лотмановата художествено-интерпретаторска зараза: докато чета - рисувам, докато пиша – рисувам и композирам… Представям си, въобразявам си, раздвижвам и оживявам света на текста. Идентифицирам, материализирайки собствените си представи за литературата, споделяйки ги с другите… Съставлявам фикционалните – чрез визуални светове.
Пушкин скицира героите, костюмите и атрибутите на света в „Евгений Онегин”. Памук го прави с думи. Преобразява думите в картини, вкусове и миризми, ухания, звуци, филмови платна. Улици и хора. Лотман превръща литературно-интерпретативния свят на художествената литература в енциклопедия на руския дворянски бит от 18.-19. век. Ролан Барт систематизира посланията на модата и нейния език, разчитайки го като универсален език на културата. На културата и човешката екзистенция. Този опит ни беше полезен. „Скромно” се въобразихме в тази роля – Лотмановско-Бартовска - и „нарисувахме”, „прослушахме” и „прожектирахме” този роман. Защото „Музей на невинността” не просто позволява, той изисква това – да бъде четен като енциклопедия на турската масова култура, нрави, менталност, социален живот, естетика и пр. във втората половина на ХХ век. Разбира се, паралелно с това, в контекста на класическата „топла” медийна ситуация го уловихме в застинали кадри (на автентичните места на Истанбул, описани и обживяни от романа - с професионалния фотообектив на Бояна Петрова) и рисунки (в цветните скици на облеклата и аксесоарите на героите – на художничката Валя Ботева). Десет месеца след нас, турското издание на списание „Вог” се досети (вероятно по симпатия) за нашата идея, публикувайки в октомврийския си брой фотоизложба на Мари Делапорт „Как изглежда Фюсюн от „Музей на невинността” през 2010 година”. Бояна Петрова (която е музикален редактор в Радио Шумен), в съавторство с Николай Андриянов (преподавател по музикален анализ, солфеж и хармония в катедрата по музика в Шуменския университет) аранжираха звуковия фон на общо четирите мултимедийни платна, разказващи и представящи романа. Това са слайдовете на: Бояна - „Звуци и гледки от Истанбул”, на Дарина Стоянова (специалист в отдел Изкуство на регионална библиотека - Шумен) - „Пътешествие към Музея…”, на Сидика Мехмедова (студентка по българска филология в Шуменския университет) - „Литературен пътеводител на романа „Музей…”, и на Николай Андриянов „Музей на всекидневието”. Особено интересен е последният продукт, защото макар и в предварителни, все още несравнени с действителността, наречена Истанбул, представи, той борави с няколко текстови пласта – рисунки по описания на автентичните облекла и аксесоари на героите в романа, фотоизображения на местата от Града, на популярни рекламни и филмови марки на времето, описано в романа (тук са прословутите цигари „Мармара”, дъвките „Замбо”, парфюми, лакове за нокти и червила, тоалети, чанти, модни марки като „Жени Колон”, автомобили, филмови афиши с легендарните лица на Йешилчам – Тюркян Шорай, Фатма Гирик, Орхан Генджебай, Зеки Мюрен, певицата Мюзейен Сенар и т.н.) и автентични записи с музикални изпълнения (Мюрен, Сенар, Айхан Ъшък, но и Бийтълс, Саймън и Гарфънкъл, Елвис). С една дума – това е турското всекидневие от втората половина на 70-те, та чак до… 21. век (след смъртта на любимата Фюсюн, в залеза на живота на Кемал бей).

Вечерта на 8 ноември премина в разговори за романа, но и въобще за творчеството на Орхан Памук (Orhan Pamuk). Осезаемо беше присъствието на доц. д-р Есат Джан, специалист по съвременна турска литература от Одринския университет и понастоящем лектор в Шуменския. Той очерта някои паралели в постмодерната проза на Памук от „Бялата крепост” (
The White Castle) до „Музей на невинността” (The Museum of Innocence). С подчертан интерес слушаше един от меценатите на културата в Шумен, очевидно почитател на книгите на Памук, турският бизнесмен и собственик на фирма „Алкомет” г-н Фикрет Индже. За съжаление, в последния момент неотложен ангажимент попречи на Нейно Превъзходителство Консулът на Република Турция в Бургас г-жа Сибел Еркан да присъства на вечерта ни за Памук. Отсъствието й се усети, тъй като е съпричастна към начинанието – тя осигури партньорството на Голяма община Истанбул, които бяха наши любезни домакини по време на августовската ни експедиция по местата от романа. Автентичната атмосфера и настроението на Oриента допълнително придаваше и оригиналната почерпка на вечерта, осигурена от регионалната библиотека - турско кафе, чай и баклава.

А публиката? Възрастово се оказа твърде разнородна – от 17 до над 70-годишни бяха присъстващите. Радващо е, че преобладаваха млади хора – студенти (филолози и журналисти), млади журналисти от местните медии, учители, музейни дейци, университетски преподаватели, театрали, свещеници, библиотекари. Орхан Памук (Orhan Pamuk) е трудно четивен автор. Елитарен – както днес въобще не е резонно да се говори. Мултикултурален – както пък е модерно да се казва. Във всеки случай – автор, който представлява сериозно интелектуално и мисловно предизвикателство. И не на последно място – емоционално. Изключително трудна е мисията на онези, които дръзват да популяризират такъв автор. Те рискуват да попаднат в нелепия контекст на буквализма на прочитите и фалшивата патетика. Да влязат в конюнктурния всеобщ медиен тон на възхвалата и клишето. Или пък – да „пропаднат” в непопулярната ситуация, която им осъжда бездната на националистическите комплекси и популистки истерии. (Въпросният тон не закъсня в местните форуми.) Само че ние решихме да приемем предизвикателството и рискувахме. Рискувахме да се появяваме в местен и национален телевизионен и радиоефир (Телевизия Шумен, Програма „Христо Ботев” на БНР – Радио Шумен). Да публикуваме в пресата своите текстове („Шуменска заря”, „24 часа”). Да влизаме в академическия литературен дискурс (Международен симпозиум „Руското слово на Балканите”, конференция на БАН – Институт за литература „Нелитературното”). В специализираното интернет пространство (LiterNet).

Какво следва оттук нататък? Продължаваме чрез блога „Пътешествие „Музей на невинността” (pamukmuzey.blogspot.com) да общуваме с читатели и почитатели на Памук, музиката, фотографията, пътешествията и хубавата литература – с наши приятели от целия свят. Призоваваме ги да стават все повече. И твърдо вярваме във възможностите на всяко литературно пътешествие. Реално и „на прочит”. А това наше турско пътешествие е „невинно” и задължително. Амбицирани сме и работим по превеждането на блога на турски. С тази нелека задача се е заела нашата преводачка Ели Емилова (студентка по право във Великотърновския университет). Блогът трябва да стигне като послание до нашите приятели, които ни съдействаха: Еюп Йълдъръм и Дерия Ерен от Голяма Истанбулска община, Фунда Копрюлю и колегите й от Библиотеката на Модна академия – Нишанташъ, Истанбул. Мечтаем блогът ни да попадне пред погледа на самия Орхан Памук. Замисляме в дългосрочен план осъществяване на контакт с издателство "Илетишим", а защо не и на среща и интервю с писателя. Във всеки случай, откриването на реалния Музей на невинността (Бейоглу, Чукурджума 22) предстои догодина. И ние със сигурност ще бъдем там.

Автор: Евдокия Борисова
14.11.2010 г. 15:09
Посетено: 2578
Линк към публикацията:
http://kulturni-novini.info/sections/31/news/11151-pateshestvie-kam-muzey-na-nevinnostta