Пътешествие към "Музей на невинността"

За един особен прочит на романа „Музей на невинността” (2009) на Нобеловия лауреат за литература (2006) турския писател Орхан Памук

Може ли любовта към литературата и страстта към пътешествията да заразят с читателски ентусиазъм скептиците, повярвали в смъртта на романа? Със сигурност ДА! Това е отговорът, който сме се амбицирали да дадем ние, инициаторите и участниците в една нестандартна инициатива, наречена „Пътешествие към „Музей на невинността”. Става дума за особен прочит на един роман – „Музей на невинността” (2009) на Нобеловия лауреат за литература (2006) турския писател Орхан Памук. И не само. Защото такъв музей на невинността действително съществува, в проект е и ще бъде открит през следващата година в Истанбул. Към него, но и по местата, които обживяват героите на романа на Памук, тръгнахме в последната седмица на август. А на 8 ноември, във фоайето на Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров” – Шумен, представихме продуктите на нашия почти едногодишен труд. Кои сме ние? Преподаватели от Шуменския университет, библиотекари от регионалната библиотека, студенти, журналисти и страстни почитатели на четенето, писането и рисуването.

Смело наричаме нашето начинание „проект”, но всъщност идеалните съображения, които го движеха, поне досега, го превръща в едно, по-скоро постмодерно, идеално начинание на добра воля, добило естествените си измерения в раждането на няколко мултимедийни продукта: два филма, няколко озвучени слайда-презентации и един блог, една художествена изложба от фотографии и рисунки (на Бояна Петрова и Валя Ботева), литературоведски статии и есеистика (на Евдокия Борисова от Катедрата по журналистика на Шуменския университет). Дори поезия. Развихри се и преводаческата ни страст (на Ели Емилова) – в опита да уловим творческите идеи, художествената логика и металитературните практики на изображението, едновременно флиртуващо с фикционалните (романови), но и с факционалните светове (от статии, мемоари и интервюта) на писателя-„литературен персонаж” Орхан Памук.

Постмодерният автор изисква своите постмодерни прочити. Опитахме се да прочетем и популяризираме този роман на Памук – безспорно една от най-големите и значими творби на нашето време – обладани от Пушкиновата и Лотмановата художествено-интерпретаторска зараза: докато чета - рисувам, докато пиша – рисувам и композирам… Представям си, въобразявам си, раздвижвам и оживявам света на текста. Идентифицирам, материализирайки собствените си представи за литературата, споделяйки ги с другите… Съставлявам фикционалните – чрез визуални светове. Пушкин скицира героите, костюмите и атрибутите на света в „Евгений Онегин”. Памук го прави с думи. Преобразява думите в картини, вкусове и миризми, ухания, звуци, филмови платна. Улици и хора. Лотман превръща литературно-интерпретативния свят на художествената литература в енциклопедия на руския дворянски бит от 18.-19. век. Ролан Барт систематизира посланията на модата и нейния език, разчитайки го като универсален език на културата. На културата и човешката екзистенция. Този опит ни беше полезен. „Скромно” се въобразихме в тази роля – Лотмановско-Бартовска - и „нарисувахме”, „прослушахме” и „прожектирахме” този роман. Защото „Музей на невинността” не просто позволява, той изисква това – да бъде четен като енциклопедия на турската масова култура, нрави, менталност, социален живот, естетика и пр. във втората половина на ХХ век. Разбира се, паралелно с това, в контекста на класическата „топла” медийна ситуация го уловихме в застинали кадри (на автентичните места на Истанбул, описани и обживяни от романа - с професионалния фотообектив на Бояна Петрова) и рисунки (в цветните скици на облеклата и аксесоарите на героите – на художничката Валя Ботева). Десет месеца след нас, турското издание на списание „Вог” се досети (вероятно по симпатия) за нашата идея, публикувайки в октомврийския си брой фотоизложба на Мари Делапорт „Как изглежда Фюсюн от „Музей на невинността” през 2010 година”. Бояна Петрова (която е музикален редактор в Радио Шумен), в съавторство с Николай Андриянов (преподавател по музикален анализ, солфеж и хармония в катедрата по музика в Шуменския университет) аранжираха звуковия фон на общо четирите мултимедийни платна, разказващи и представящи романа. Това са слайдовете на: Бояна - „Звуци и гледки от Истанбул”, на Дарина Стоянова (специалист в отдел Изкуство на регионална библиотека - Шумен) - „Пътешествие към Музея…”, на Сидика Мехмедова (студентка по българска филология в Шуменския университет) - „Литературен пътеводител на романа „Музей…”, и на Николай Андриянов „Музей на всекидневието”. Особено интересен е последният продукт, защото макар и в предварителни, все още несравнени с действителността, наречена Истанбул, представи, той борави с няколко текстови пласта – рисунки по описания на автентичните облекла и аксесоари на героите в романа, фотоизображения на местата от Града, на популярни рекламни и филмови марки на времето, описано в романа (тук са прословутите цигари „Мармара”, дъвките „Замбо”, парфюми, лакове за нокти и червила, тоалети, чанти, модни марки като „Жени Колон”, автомобили, филмови афиши с легендарните лица на Йешилчам – Тюркян Шорай, Фатма Гирик, Орхан Генджебай, Зеки Мюрен, певицата Мюзейен Сенар и т.н.) и автентични записи с музикални изпълнения (Мюрен, Сенар, Айхан Ъшък, но и Бийтълс, Саймън и Гарфънкъл, Елвис). С една дума – това е турското всекидневие от втората половина на 70-те, та чак до… 21. век (след смъртта на любимата Фюсюн, в залеза на живота на Кемал бей).

Вечерта на 8 ноември премина в разговори за романа, но и въобще за творчеството на Орхан Памук (Orhan Pamuk). Осезаемо беше присъствието на доц. д-р Есат Джан, специалист по съвременна турска литература от Одринския университет и понастоящем лектор в Шуменския. Той очерта някои паралели в постмодерната проза на Памук от „Бялата крепост” (The White Castle) до „Музей на невинността” (The Museum of Innocence). С подчертан интерес слушаше един от меценатите на културата в Шумен, очевидно почитател на книгите на Памук, турският бизнесмен и собственик на фирма „Алкомет” г-н Фикрет Индже. За съжаление, в последния момент неотложен ангажимент попречи на Нейно Превъзходителство Консулът на Република Турция в Бургас г-жа Сибел Еркан да присъства на вечерта ни за Памук. Отсъствието й се усети, тъй като е съпричастна към начинанието – тя осигури партньорството на Голяма община Истанбул, които бяха наши любезни домакини по време на августовската ни експедиция по местата от романа. Автентичната атмосфера и настроението на Oриента допълнително придаваше и оригиналната почерпка на вечерта, осигурена от регионалната библиотека - турско кафе, чай и баклава.

А публиката? Възрастово се оказа твърде разнородна – от 17 до над 70-годишни бяха присъстващите. Радващо е, че преобладаваха млади хора – студенти (филолози и журналисти), млади журналисти от местните медии, учители, музейни дейци, университетски преподаватели, театрали, свещеници, библиотекари. Орхан Памук (Orhan Pamuk) е трудно четивен автор. Елитарен – както днес въобще не е резонно да се говори. Мултикултурален – както пък е модерно да се казва. Във всеки случай – автор, който представлява сериозно интелектуално и мисловно предизвикателство. И не на последно място – емоционално. Изключително трудна е мисията на онези, които дръзват да популяризират такъв автор. Те рискуват да попаднат в нелепия контекст на буквализма на прочитите и фалшивата патетика. Да влязат в конюнктурния всеобщ медиен тон на възхвалата и клишето. Или пък – да „пропаднат” в непопулярната ситуация, която им осъжда бездната на националистическите комплекси и популистки истерии. (Въпросният тон не закъсня в местните форуми.) Само че ние решихме да приемем предизвикателството и рискувахме. Рискувахме да се появяваме в местен и национален телевизионен и радиоефир (Телевизия Шумен, Програма „Христо Ботев” на БНР – Радио Шумен). Да публикуваме в пресата своите текстове („Шуменска заря”, „24 часа”). Да влизаме в академическия литературен дискурс (Международен симпозиум „Руското слово на Балканите”, конференция на БАН – Институт за литература „Нелитературното”). В специализираното интернет пространство (LiterNet).

Какво следва оттук нататък? Продължаваме чрез блога „Пътешествие „Музей на невинността” (pamukmuzey.blogspot.com) да общуваме с читатели и почитатели на Памук, музиката, фотографията, пътешествията и хубавата литература – с наши приятели от целия свят. Призоваваме ги да стават все повече. И твърдо вярваме във възможностите на всяко литературно пътешествие. Реално и „на прочит”. А това наше турско пътешествие е „невинно” и задължително. Амбицирани сме и работим по превеждането на блога на турски. С тази нелека задача се е заела нашата преводачка Ели Емилова (студентка по право във Великотърновския университет). Блогът трябва да стигне като послание до нашите приятели, които ни съдействаха: Еюп Йълдъръм и Дерия Ерен от Голяма Истанбулска община, Фунда Копрюлю и колегите й от Библиотеката на Модна академия – Нишанташъ, Истанбул. Мечтаем блогът ни да попадне пред погледа на самия Орхан Памук. Замисляме в дългосрочен план осъществяване на контакт с издателство "Илетишим", а защо не и на среща и интервю с писателя. Във всеки случай, откриването на реалния Музей на невинността (Бейоглу, Чукурджума 22) предстои догодина. И ние със сигурност ще бъдем там.

Автор:

Евдокия Борисова

Публикация:

14.11.2010 г. 15:09

Коментирай във Фейсбук

Етикети:

МузейПътешествие

Посетено:

3462

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/31/news/11151-pateshestvie-kam-muzey-na-nevinnostta