Тъжно-веселият Динозавър

Задушаващ се от аромата на подарените му букети, виновникът за събитието все пак успя да прочете пред екзалтираната публика едноименния разказ от новата си книга „Спас не може да коли”, като преди това почти беше зашеметен, изпаднал в нирвана от дългия „Отчетен доклад за живота и делото на Румен Балабанов, обхващащ периода от 21 май 1950 г. до 18.00 часа на 10 ноември 2010 г.” с автор Николай Петев.

Майстор на историческите и литературни паралели, Председателят в типичния за него шаржов стил натри носа на Горбачов, Барозу и други величия, за да се види все пак в подобаваща светлина осанката на Сатирика. В калабалъка от имена не бяха пропуснати и карикатурните образи на негови съратници, които между другото непрекъснато дюдюкаха в залата – Васил Сотиров, Димитър Бежански, Виктор Самуилов, – разкрита бе тайната на таланта им, обилно поддържан с водка и нежни авантюри, както и най-великото призвание – „нищоправенето”, а техен почетен гуру през годините естествено е бил Румен Балабанов–Румбата.

Но за да не си помисли непосветеният в алхимията на смехотворчеството, че това събрание е било несериозно, ето цитат (напълно автентичен) от Отчетния доклад:

„За какво и за кого пишеше Румен Балабанов? За живота – за неговия живот и за този, който се виждаше, докъдето му стигаха очите. Най-хубавото беше, че пишеше и за живота, който не се виждаше, за онзи живот на душата, горчиво-сладък, който се усеща само от небцето на сърцето – тъжно-весел, той копаеше надолу, за да види какво има там отдолу; под ноктите на ръцете му имаше кал; после си оправяше очилата и гледаше нагоре. И понеже не беше културист, а мечтател, само с очи се качваше по някакво въже, завързано на небето. Сигурно му е струвало усилия, но имаше и удовлетворение. Книгите му излизаха в десетки хиляди тиражи. И представяте ли си, свършваха се!”

Оказа се, че сатириците можели и да танцуват – Милица Божинова и Асен Масларски „принудиха” Балабанов все пак да разчупи официалния си имидж и под ритъма на няколко популярни песни да покаже на публиката и танцувалните си качества. А неуморимият Николай Петев продължаваше да разбърква лежерната обстановка със „строго” канонични анализи, сякаш се бяха събрали академичните умове от БАН:

„Балабанов преустрои вестник „Септемврийче” и го прекръсти в „Ноемврийче”. Нещо повече, прекръсти страницата „Другарче” в „Господинчо”. Взе активно участие в първоначалното успиване на българския народ, като докара Кашпировски в България и с негова помощ Кашпировски убеждаваше българите, че са болни и трябва да жумят, докато им видят сметката, или по-точно – да не я видят. Ех, Балабанов, Балабанов, дете наивно, не си внимавал в часовете по „Исторически материализъм”, но по „Диалектически материализъм” си внимавал, защото по-бързо се осъзна от някои други... И тръгна духовната империя Румен Балабанов да се доказва в условията на пазарната икономика. И нещо повече – да се бори с дивия капитализъм. Направи телевизия, като Христофор Колумб откри Юлиян Вучков и му даде стратегически простор; обедини всички гадатели и екстрасенси в НАТО. С тях можеше да направи по-голяма партия и от ГЕРБ. Създаде органа на политическия елит на България – вестник „Психо”. Тъй като болното ни време не приема лечение с нормални аргументи, Балабанов реши да го лекува с ирония и сарказъм, с тънка многопластова усмивка. Пожелавам му от сърце да го погребе с това лечение по-бързо, за да има и на нашата улица слънце”.

След приключване на това дългоочаквано тържество – като поанта за приповдигнатото настроение – се оказа, че и неживата материя в НДК се е заредила с вируса на абсурда: асансьорите поемаха почитателите на Балабанов, сваляха ги до първия етаж и после автоматично ги връщаха обратно... Те се изсипваха пак на осмия етаж за ужас на рожденика, който разбра, че няма да може да спаси нито капка вино за собствена консумация.