След-и

Празник на поезията в село Добрич

Споделените от душата думи огласяват всеобщото мълчание

Празник на поезията в село Добрич


За четвърти пореден път малкото и китно село Добрич, община Димитровград, се превърна в национално културно средище на поезията. Неговият кмет Марин Маринов и тази година намери съмишленици и спомоществователи, с чиято помощ да продължи традицията на поетичния празник. Този път на най-дългото поетично четене гостуваха около 70 поети от седем български области (София, Пловдив, Стара Загора, Сливен, Ямбол, Хасково, Кърджали).
 
Специален гост на празника беше поетът, писателят и философът
Ефим Кушнер от Русия. След вдъхновените си рецитации той отбеляза, че подобни форуми, обединяващи колективната позитивна енергия, съдействат изключително много за всенародното духовно движение. Маряна Джинжева от Кърджали също сподели увереност в ролята на поетите да бъдат проводници на идващата сега съвсем нова и духовно преобразуваща космическа вибрация. А Тиньо Стайков от с. Меричлери постави в духовната йерархия поета веднага след Бога, защото, според него, поезията е чиста божественост. Това е знаел и най-големият завоевател Александър Македонски, който е запазвал само къщите на поетите и е имал за свой съветник и приятел философа с поетична душа Аристотел, припомни Марин Кадиев, председател на Съюза на независимите писатели. Той развълнувано заяви, че като добричкия поетичен празник в България все още никъде не е имало. И че това уникално културно събитие е истинско състезание по човечност, защото огласява преосмислените и изживени със сърцата на поетите житейски истини. Тези, в които крещят и неизказаните болки и думи на мълчаливо страдащите днес хора. Ели Видева от Хасково пък доуточни, че обменяйки помежду си думи от душата, поетите огласяват тези мълчаливи пространства, осветяват ги, защото са сеячи на незримата светлина.
  
Писателят и шеф на ИК „Жажда” от Сливен, Желяз Кондев, пък си помечта на глас цялата ни страна да се превърне в такъв рай на културата, какъвто бе Добрич в деня на поетичния празник. И това, според него, не би било изобщо трудно, ако на 100 селища поне 10 правеха това, което се прави в Добрич. А Кръстьо Кръстев от Димитровград, който наскоро навърши 75 години, изрази поетичната си надежда в бъдеще да се лекуваме с поезия, защото без нея човекът е духовно мъртъв.
  
Поантата на продължилото 4-5 часа поетично четене сложи Мина Карагьозова от Хасково с нейната „Улица поройна”, с която изрази всеобщата надежда на участниците по-скоро да бъде прорязана гъстата тишина на треската за злато и мъртвата хватка на трескаво притискащия ни залез. Та опожарената ни, земетръсна и поройна родина час по-скоро да възкръсне от тихата пепел на розите.
  
И както му е редът – празникът завърши с веселие, музика, танци и награди, разбира се. Журито в състав доц. Марин Кадиев, доц. Петър Хаджинаков и Ангел Ников присъди няколко парични награди, разпределени по тематична насоченост: За социална тематика на Петко Каневски, за интимна тематика на Тотка Цачева, за регионална тематика на Демир Демирев, за младежка тематика на Ели Видева.
Таньо Клисуров взе наградата за принос в българската литература. А Христина Донева от Сливен получи приза за най-млад автор.

Автор: Лияна Фероли
24.10.2010 г. 17:53
Посетено: 2131
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/31/news/10986-praznik-na-poeziyata-v-selo-dobrich