Сцена / екран / ефир

На 15 септември от 20:00 ч.
Театър 199 „Валентин Стойчев“ ще представи за 150-и път спектакълa
 
Театър, любов моя! от Валери Петров
 
постановка: Касиел Ноа Ашер
пространство: Красимира Серафимова
музика: Емилиян Гацов-Елби
глас: Стефан Щерев
песента изпълнява Силвия Станоева
костюми tochka / Касиел Ноа Ашер
фотограф artisipho
 
с участието на:
Касиел Ноа Ашер
Красимира Кузманова
Лилия Маравиля
Стефка Янорова

„Маски навсякъде, маски различни,
маски красиви за грозни сърца,
маски невидими, плътни, отлични,
които приличат досущ на лица,
маски – откакто се помним, защото
ний роби на фалша сме и той е наш крал,
и така е гласяло и латинското мото
на театъра, в който е Шекспир играл:
„Totus мundus agit histrionem“,
тоест „актьорствува целият свят“.
Да, откакто се помним, ний кръжим и се гоним
в един таен, безкраен и велик маскарад…“

Когато се втурнах в репетициите на  „Театър, любов моя!“ не предполагах, че предстои едно екстремно спускане по ледено било... хлъзгаво, опасно, неравно... право във врящо кълбо от нерви, любов, тайни, очарования, разочарования... И още: стоицизъм, страхопатии, беззащитност, вяра... Абе актриси! Можеш ли да ги разбереш? 26 години от времето на първата ни среща с Лили, Стефка и Краси, се превърнаха във въздух...  Прекалено самодоволна съм била, да си въобразя, че ги познавам! Не си представях, че Жени... Актриси... с техния опит, завоювана слава, харизма, за: първо – опростителни към моите несъвършенства. Второ: че имам срещу себе си бойци – саможертвени, безсуетни, дръзки. Трето: че е възможно репетиционен процес да премине във взаимност, помощ, подкрепа, нечовешко разбиране и вглеждане в Сърцето на другия.
„Театър, любов моя!“ не е представление. То е лична, съдбовна среща на четирима непознати.
Сега съм щастлива. Настъпи сияние и успокоение. Внезапно ми се доспа. А това е висше доверие – да спиш в нечие присъствие. Защото спящият артист всъщност е гол за злост и съд... Спящият артист е толкова лесно да бъде убит. Защото по челото му като сенки от облаци преминават най-съкровените му мисли. Който гледа спящия – чете мислите му. Затова е толкова страшно да спиш... Затова не спя. Стоя в коридора и гледам звездите.
Говорите ли насън? Аз крещя. Та аз знам, че живея  за последен път. Ако не умра и поискам да има пролет, сезон, театър, ще е само чрез Вашата любов. Без нея ще умра. Защото да зная, че Вас ви има, значи зная, че няма смърт.
Благодаря на Галин Стоев, че го има в живота ни!