Сцена / екран / ефир

"Слугините" на Петър Денчев в селекцията на Варненско лято

Могат ли да се прекрачват граници?

"Слугините" на Петър Денчев в селекцията на Варненско лято


◊ СЪБИТИЕТО

Дипломното представление на режисьора Петър Денчев - "Слугините" по Жан Жьоне е селектирано в програмата на Международния театрален фестивал "Варненско лято" 2010.

Петър Денчев
, който през 2007 г. спечели наградата за Нов български роман "Развитие" с "Тъй, както мъж целува жена, която обича", прави своя уверен и задълбочен режисьорски дебют. Това е неговото трето представление след "Смъртта и Дяволът" (от Франк Ведекинд, Младежки театър "Н. Бинев" София) и "Схватки" (от Катрин Нейз, Учебен драматичен театър НАТФИЗ).

Заповядайте на следващите дати на представлението: 19.05 и 27.05 от 19:30 ч. в Учебен драматичен театър НАТФИЗ, ул. "Раковски" 108 А, Сцена 47


◊ ЗА ПРЕДСТАВЛЕНИЕТО

"Слугините"
по Жан Жьоне


Превод и сценична адаптация: Петър Денчев
Постановка: Петър Денчев
Сценография и костюми: Мариела Малова
Участват: Албена Григорова, Лиляна Шомова и Лилия Гелева

Един провален опит за убийство, един любовник вкаран в ареста чрез машинации и странна игра-ритуал на подчинение седят в основата на "Слугините" на Жан Жьоне.

Бунтът, към който се стремят слугините, представлява за тях революционен жест, а не социален. Стремежът им е да се освободят от ролите в йерархичния модел, в който живеят. Силното им желание да бъдат "другият" или най-малкото да откраднат неговите външни характеристики, е копнеж породен от ограниченията на ролята. Така интерпретирането на копнежа е родило играта-ритуал, в която те се опитват да постигнат малка част от мечтата си.

Неуспешният им опит да елиминират господарката всъщност е предопределен. "Слугините" представлява ироничен разказ за невъзможността за обединение, предопределението на йерархията и ролевия модел на обществото.

Човешката природа винаги е представлявала основната пречка за преорганизирането на системата отхвърлени - йерархично облагодетелствани, защото невъзможността за обединение в името на обща цел и търсенето на реализирането на личните желания винаги е пречело, независимо от общата цел.

Въпросът за ролята като ограничител на личността се налага, защото така тя се превръща в основна пречка пред свободата и копнежа за друг живот. Но в пиесата на Жьоне ролята се превръща в пряк изразител на личността. Прекрачването на границите на тази роля може да бъде осъществено единствено чрез детронирането на тяхната господарка.

"Другият", "отхвърленият", "маргиналът", "престъпникът", те винаги са толкова желани, колкото и мразени. Защото йерархията се нуждае от дъно и връх.

Първата премиера на "Слугините" се състои през 1947 година, в постановка на Луи Жуве и учудващо за очакванията на самия Жан Жьоне, е приета възторжено. За написването на пиесата Жьоне влага личните биографични мотиви на престъпник, маргинал, отхвърлен от обществото, човек на границата. В днешен ден темата за отхвърления звучи като лайтмотив за ролевия модел, който се съдържа в обществото, и ограниченията, които той налага на личностите и техните възприятия. Трагедията на слугините, които не успяват да убият своята господарка, всъщност е трагедия на ролевия модел - на невъзможността да се освободят от ролята - предопределение.


◊ ЗА РЕЖИСЬОРА

Петър Денчев е роден на 08.08.1986 г. в град Варна. Завършил е IV Езикова гимназия „Фредерик Жолио Кюри”. Неговият разказ „Малакоф, искам да остарея” е един от двата наградени на конкурса „Екстаз” на сп. "Алтера" (2006). Има номинации и награди от различни поетични конкурси. Получава втора награда на Националния младежки поетичен конкурс „Веселин Ханчев” (Стара Загора, 2006). С романа си „Тъй, както мъж целува жена, която обича” печели конкурса за нов български роман „Развитие” за 2007 г, а след това и поощрителната награда на Райфайзен банк на конкурса "Южна пролет" 2008. Малко по-късно се появява и новелата „Проста история”, която е публикувана в сборника „Новелови награди 2007
” на изд. "Сиела". В момента учи театрална режисура в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”. Режисьор на спектаклите „Смъртта и Дяволът” от Франк Ведекинд в Младежки театър „Николай Бинев” София, "Схватки" от Катрин Нейз и "Слугините" по Жан Жьоне в Учебен драматичен театър НАТФИЗ.
Автор: Дени Петрова
10.05.2010 г. 21:22
Посетено: 1137
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/3/news/9914-sluginite-na-petar-denchev-v-selektsiyata-na-varnensko-lyato