Сцена / екран / ефир

Премиера на балета "Спящата красавица" в Пловдив

170 години от рождението на П. И. Чайковски

Премиера на балета "Спящата красавица" в Пловдив


◊ СЪБИТИЕТО

Балетната трупа на Оперно-филхармонично дружество Пловдив, младите балетни артисти от балетния клас на Националното училище за музикално и танцово изкуство „Д. Петков” и гост-солисти от Националния балет - София ще представят на 13 и 14 май от 19.00 часа на сцената на Драматичен театър Пловдив приказния балет

„Спящата красавица” от П. И. Чайковски
По хореография на Мариус Петипа

. Адаптация, хореография и режисура Силвия Томова
. Художник на декора проф. Здравко Маринов
• Със специалното участие на Силвия Томова в ролята на Карабос

Гост-солисти Веса Тонова – в ролята на Аврора, Трифон Митев – Принц Дезире, Марта Петкова – Фея Люляк.

Елена Пампулова, Кристина Чочанова, Емил Йорданов, Никола Хаджитанев, Светослав Николов

През 2010 година се навършват 170 години от рождението на великия руски композитор П. И. Чайковски и едва ли има по-хубав начин за отбелязването на тази годишнина от поставянето на заглавие, което е сред образците на руската балетна класика. Поставен през 1890 година за първи път на сцената на Мариинския театър в Санкт Петербург, до днес това заглавие е сред най-любимите на малки и големи. Приказката на
Шарл Перо, представена чрез езика на танца, увлича с великолепната си музика, виртуозност на танца, както и с многообразието от приказни персонажи. В спектакъла на ОФД Пловдив участват балетни артисти от различни възрасти, което освен танцовото предизвикателство предлага и ярки актьорски изяви. „Спящата красавица” е балет, който се възприема от публиката с лекота, има естествен образователен характер и не на последно място акцентира върху утвърждаването на човешките ценности.


◊ "СПЯЩАТА КРАСАВИЦА"

„Спящата красавица” се счита за най-красивата балетна музика, написана от Пьотр Илич Чайковски, и се превръща в един от най-известните балети от световния класически репертоар.

История на създаването

Тринайсет години разделят премиерата на „Лебедово езеро” от първото представление на „Спящата красавица”. В творчеството на Чайковски няма друг случай две произведения от един и същи жанр да са написани с толкова голяма разлика във времето. Причината за това е провалът на първата постановка на „Лебедово езеро”, но това, за щастие, не повлиява на интереса на композитора към балетния жанр. Чайковски споменава неведнъж, че има намерение да напише балет. Няколко пъти се връща към идеята си за балет по приказката от неговото детство „Ундина”, но така и не осъществява докрай своя замисъл.

Чайковски е поканен от директора на Имперския театър в Санкт Петербург, Иван Всеволожски – датата е 25 май 1888 г., с предложение да напише музиката на балета „Спящата красавица” по приказката на Шарл Перо. „Искам да направя мизансцена в стил Луи XIV. Тук може да се разиграе музикалната Ви фантазия и да съчините мелодия в духа на Люли, Бах, Рамо и пр. В последното действие задължително ще е нужен кадрил от всички приказки на Перо – тук трябва да са и Котаракът в чизми, и Палечко, и Червената шапчица...” Чайковски възторжено прегръща идеята.

Всеволожски работи върху либретото заедно с балетмайстора Мариус Петипа. Кралят според замисления мизансцен получава името Флорестан XIV. Докато пише музиката, Чайковски също е в непрекъснат контакт с Петипа. Мариус Петипа написва на Чайковски много подробен списък с напътствия за своите музикални изисквания. Чайковски работи бързо върху новия балет в дома си във Фроловск, където през зимата на 1888 г. нахвърля първоначалните музикални скици и от 30 май 1889 започва работа по оркестрацията. Завършва огромната партитура на балета през месец август.

Премиерата на балета „Спящата красавица” е в  Мариинския театър в Санкт Петербург на 15 януари, 1890. Постановката е подготвена много грижливо – с богата сценография, привлечени са най-добрите солисти на театъра.

Публиката посреща с огромен интерес „Спящата красавица”. Чайковски признава, че от творбите му само операта „Евгени Онегин” е имала такъв успех. Около представлението се създава истинска психоза. Търговци на черно изкупуват всички билети, за да ги продават на двойни цени. Вместо поздрав хората се питат: „Гледахте ли „Спящата красавица”? Клавирът на балета се преиздава няколко пъти. Духовите оркестри и забавните състави изпълняват откъси от творбата. Само за няколко сезона „Спящата красавица” се изнася над 160 пъти на сцената на Мариинския театър.

Чайковски умира през 1893. До 1903 "Спящата красавица" е вторият от най-популярните балети в репертоара на Имперския балет. Балетните спектакли, представяни в "Ла Скала" в Милано, не показват голям интерес към този балет, и едва когато през 1921 г. балетът е представен в Лондон от трупата на Дягилев, „Спящата красавица” влиза трайно в класическия репертоар на световните театри. През 1999 г. Киров балет възстановява първоначалната оригинална версия на балета от 1899 г., включително възстановка на оригиналната сценография и костюмите.

"Спящата красавица" е най-дългият балет на Чайковски, който продължава почти четири часа. Почти винаги балетът е представян в съкратен вариант.

В България "Спящата красавица" е едно от първите заглавия, поставени в София още в зората на българския балет – премиерата е на 25 февруари 1938 година. Хореографията е на Макс Фроман, сценографията на Евгений Ващенко, дирижира Асен Найденов.

Силвия Томова в ролята на Карабос

Силвия Томова e възпитаничка е на прословутата елитна Държавна балетна академия “А. Я. Ваганова” в Санкт Петербург, Русия. Нейната успешна творческа кариера е свързана с Националната опера и балет, където е прима балерина и има над 90 изиграни главни роли в класически и модерни балетни заглавия. Емблематични са нейните изпълнения в ролите на Одета-Одилия от “Лебедово езеро”, Мирта от “Жизел”, Маргарита Готие от “Дамата с камелиите”, Демна от “Огненият танцьор”, Елина от “Козият рог”, Есмералда от “Парижката Света Богородица”, Поли от “Бумеранг” и др. Участва в различни телевизионни и филмови продукции. Лауреат е на Международните балетни конкурси във Варна, Осака, Париж и Москва. Многократно е канена за член на жури на международни конкурси в Добрич, Париж, Люксембург, Варна и Перм. От 1996 година е Председател на Националния комитет за танцово изкуство – България към ЮНЕСКО. Още като прима балерина на Софийската опера и балет тя се занимава активно и с педагогическа дейност – преподава в Националното училище за танцово изкуство, в НАТФИЗ, Нов български университет. Нейни ученици са едни от най-добрите български танцьори, носители на престижни награди от конкурси и успешно реализирали се на международна сцена. От 2003 до 2007 година е художествен ръководител на Националния балет. От 2005 е Изпълнителен директор на Българска балетна асоциация. Като изпълнителен директор на Българската балетна асоциация Силвия Томова инициира различни проекти, свързани с подпомагане на Националния балет, поощряване на международно сътрудничество и представяне на млади артисти и дебютни продукции на млади хореографи, композитори и художници. От септември 2009 година е художествен ръководител на Балета на ОФД Пловдив.


◊ НАШИТЕ ГОСТИ

Веса Тонова в ролята на Аврора
„Нямам думи за изпълнението на Аврора (Веса Тонова), балерина с потресаващи качества. Движенията й са изящни и чисти, ръцете й са толкова изразителни, че просто ми спира дъхът, фуетето й е експлозивно. Това е балерина със забележителни способности и професионализъм, изпълнението и е като по учебник и ме кара да настръхвам.”
Махар Вазиев – настоящ Директор на Балетната трупа на Миланската Ла Скала (из интервюто на П. Пламенов за в. „Култура”, бр. 35, 24 септември 2004 г.)

Талантът й е оценен още като ученичка в Държавното хореографско училище (днес Национално училище по танцово изкуство), което завършва през 1989. Възпитаничка е на примабалерината Емилия Драгостинова. От 1989 е в състава на Националната балетна трупа. Изпълнява главните роли в “Ромео и Жулиета”, “Жизел”, “Лешникотрошачката”, “Спящата красавица”, “Пепеляшка”, “Лебедово езеро” и др.
На Международния конкурс - Джаксън, САЩ, 1986, се класира на четвърто място. Удостоена е двукратно с Награда за постижение на балетна двойка в младша възраст с партньор Владимир Роже на Международния балетен конкурс във Варна (1986, 1988), с Награда за партньорство и Награда за изпълнение на модерна хореография от Международния балетен конкурс във Варна (1990), финалистка на конкурсите в Осака (1988) и Москва (1989).


Трифон Митев в ролята на Принц Дезире

Завършва Държавното хореографско училище в София (днес Национално училище по танцово изкуство) като ученик на Румен Рашев. Два сезона след постъпването му в Балетната трупа на Националната опера и балет е поканен да танцува в Кралския Валонски балет - Белгия. След като се завръща в България, става член на Националния балет и участва като гост - премиер солист в балет “Арабеск”, Русенската опера и Националния музикален театър в София. Изпълнява централни партии в “Пепеляшка” (Принцът), “Спящата красавица” (Принцът), “Жизел” (Алберт), “Ромео и Жулиета” (Меркуцио), “Зорба Гъркът” (Йоргос) и др. Представя се с успех в международни балетни конкурси.


Марта Петкова в ролята на Фея Люляк

Завършва през 2004 Националното училище за танцово изкуство като ученичка на Румяна Атанасова. От 2002 е в Националната балетна трупа. Изпълнява солови партии в класически и съвременни творби от репертоара. Носителка на голямата награда от Националния конкурс Анастас Петров, на Награда за млада надежда „Силвия Ко" от Международния балетен конкурс във Варна (2002), финалистка на международни конкурси.

Марта Петкова бе забелязана от Махар Вазиев (тогава директор на Мариинския балет) още при първото му идване в България по повод на премиерата на “Спящата красавица” (2004) и бе поканена за специализация и стаж в Мариинския театър в рамките на три месеца. Там Марта подготви ролята на Одета-Одилия от “Лебедово езеро” и направи своя дебют.

Марта Петкова представи България на престижния международен балетен фестивал “Звезди на световния балет” през месец октомври 2009 година. Името на Марта Петкова бе сред престижния списък от солисти на Болшой театър, Гран-Опера, на Държавния Берлински балет, на Белоруския национален академичен театър, в който намират място и з.а. на Русия Анастасия Волочкова, водещи солисти от Япония, Куба, Израел, Казахстан, Бразилия.


Автор: Сийка Лапачка
03.05.2010 г. 22:47
Посетено: 2069
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/3/news/9868-premiera-na-baleta-spyashtata-krasavitsa-v-plovdiv