Сцена / екран / ефир

Спектакъл на балет "Арабеск" в Русе

29 март 2010, 19 ч., зала "Опера"

Спектакъл на балет "Арабеск" в Русе


◊ СЪБИТИЕТО

Балет “Арабеск” представя

Дон Жуан - обожание и насилие
и
Двойственост

Спектакълът ще се състои на 29 март 2010, от 19 ч.
на сцената на зала "Опера" в Русе


◊ ПОВЕЧЕ ЗА СПЕКТАКЪЛА

Дон Жуан - обожание и насилие
вариации по операта “Дон Жуан” от В. А. Моцарт

Спектакъл, реализиран със съдействието на:
Globul – генерален спонсор, Национален център за музика и танц към Министерство на културата, Carlo Colucci, Moreschi

. Хореография – Боряна Сечанова
. Музика – Христо Петков
. Костюми – Цветанка Петкова-Стойнова
. Режисьор мултимедия – Марта Варлаамова


Спектакълът е изграден като вариации върху теми от операта “Дон Жуан” на Моцарт – поредица от картини, във всяка от които търсенията на хореографа са насочени в пространството между насилието и обожанието в отношенията между половете, от една страна, и отношенията между индивида и обществото, от друга.

Музиката на композитора Христо Петков в спектакъла е реплика на Моцартовия “Дон Жуан”, провокирана от гениалното произведение на австрийския композитор и от мита Дон Жуан.

Филмът на Марта Варлаамова представя различни интерпретации на действието на сцената и го мултиплицира в различни епохи и пространства.

Вариациите на композитора, хореографа и режисьора пренасят класическата тема за съблазнителя от Севиля в нашия век, чиито идеи са търсени и в решението на костюмите, създадени от художничката Цветанка Петкова-Стойнова.

Дон Жуан озарява всяка жена и няма такава, която не би пожелала да бъде нещастна заради това, че е била щастлива с Дон Жуан. Не можем да си представим чувственото, събрано в един индивид. Дон Жуан е едно изображение, което непрестанно се появява и все пак никога не приема образ и консистенция, един образ, непрестанно изграждан, но никога завършван.
Човечеството е мъжко и мъжът дефинира жената по отношение на себе си, той е субектът, той е абсолютното, а тя – другият.

Неспособен да се реализира в самотата, в отношенията със себеподобните си, мъжът непрестанно е в опасност, животът му е трудно начинание, чийто успех никога не е осигурен. В жената е въплътена позитивно онази липса, която мъжът носи в душата си, и тъкмо като се опитва да достигне себе си чрез нея, той се надява да реализира себе си.

Слънцето съм аз, Мъжът... победна светлина –
за тебе грее моят поглед, о, Жена
и доле тук, и там от висините!
Виж ме в погледа грабливи,
в жегата на моето задъхано лице;
познай ме в бляновете срамежливи,
в шепота на твоето разбудено сърце...
Ела в прегръдките ми златни, – Слънцето съм аз!
След миг ще бъда облак – аз, Мъжът,
обилният с лъчи и влага.
Аз съм дух, а ти си плът...
Пейо Яворов

Мъжът иска да утвърди своето отделно съществуване и надменно да почива върху “основното си различие”, да се смеси с водата, със земята, с нощта, с Небитието, с Цялото. Жената, осъждаща мъжа на граничност, му дава същевременно възможност да надхвърли своите собствени граници – оттук произтича двусмислената магия, с която тя е обгърната. До наши дни във всички цивилизации жената внушава ужас у мъжа – това е ужасът от неговата собствена плътска случайност, която той проектира в нея. Жените са онези, които се развихрят около неговия образ – менади, тиади, вакханки призовават мъжете към религиозно опиянение, към свещена лудост. Мъжът търси в жената Другия – като Природа и като себеподобна. Той я експлоатира, но тя го унищожава, той се ражда от нея и умира в нея.

Съществува едно добро начало, което е създало реда, светлината и мъжа, и едно зло начало, което е създало хаоса, мрака и жената.

Питагор

• Творчески екип
 
. Боряна Сечанова. След като завършва балетна режисура в ГИТИЗ, Москва при проф. Олга Тарасова (1990 г.), тя започва работа като хореограф, а от 2000 г. е директор на балет “Арабеск”.

Автор и хореограф на над 40 балетни и театрални спектакъла; преподава модерни танцови техники в Националното училище за танцово изкуство в София, в Американския университет в Благоевград, в Сеул, Южна Корея (в периода 1997–1998), преподавател и директор е на програма “Балетна режисура” при Нов български университет в София (в периода 1994–1997 г.).
Носител е на многобройни престижни награди за съвременна хореография, а от лятото на 2006 г. е избрана за член на журито на Международния балетен конкурс, гр. Варна.


. Христо Петков е роден в Русе през 1954 г. Учи цигулка, пиано и китара при редица именити български музиканти. Изучава музикална хармония при Петко Мечков, Дойчин Ошанов, Стефан Икономов и полифония и оркестрация при Добрин Петков. Носител е на редица награди на различни музикални институции в България и чужбина, член е на Съюза на българските композитори от 1992 г, основател и ръководител е на Ансамбъла за електроакустична музика (1992 г.). Оттогава основно композира и преаранжира класическа музика за електроакустична комбинация от инструменти.


. Цветанка Петкова-Стойнова е родена в град София. Автор е на множество костюмографски решения за театрални, оперни, оперетни и балетни спектакли както в България, така и чужбина. От 2001 г. е водещ костюмограф в трупата за съвременен танц “Арабеск” и осъществява едни от най-добрите костюмографски решения за български и чужди хореографии.

За своята дейност е награждавана от редица културни институции в България и в чужбина, а постановките с нейно участие се играят с голям успех в Турция, Белгия, Испания, Франция, Холандия, Германия, Румъния, Словения, Италия и САЩ.


. Марта Варлаамова е приета през 1993 г. за студент в Нов български университет, гр. София, специалност "Балетна режисура" в класа на голямата българска хореографка Маргарита Арнаудова, а в момента завършва кино режисура в НБУ. Нейни проекти са излъчвани по време на Фестивала на късометражното кино в гр. Балчик. Автор е на мултимедията към спектакъла “Защо сега?” – на сцената на Националната опера и балет, гр. София, сезон 2004/2005, с хореограф Ана Пампулова.


Двойственост

. Музика: Астор Пиацола
. Хореография: Лиз Лий (Великобритания)
. Художник на костюмите: Цветанка Петкова-Стойнова
. Репетитор: Олеся Пантикина

Тази творба, инспирирана от стиховете на Пабло Неруда, се основава на двойствеността. Както идентичните души, така и характерите в творбата са извън синхрон едни спрямо други.

Танцьорите на балет “Арабеск” създадоха тази творба, базирана на уъркшопа, проведен от Лиз Лий през 2005 г., по индийски танцови форми, както и на собствената си подготовка и натрупан опит.


Автор: Мая Михайлова
14.03.2010 г. 12:43
Посетено: 1693
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/3/news/9522-spektakal-na-balet-arabesk-v-ruse