Сцена / екран / ефир
Българска следа на 13-ия София филм фест
Нови български заглавия
„Джазта праста или кои са българските ноти. Мартин Любенов и неговата музика” (2009), реж. Андрей Слабаков
◊ ФИЛМИТЕ
След откриването на 13-ия София филм фест с филма на Георги Дюлгеров „Козелът” (2009), в програмата на международния кино форум привличат вниманието още няколко нови български заглавия.
• Игралният дебют на Явор Гърдев „Дзифт” (2008) по едноименния роман на Владислав Тодоров е българският претендент за Голямата награда в Международния конкурс на 13-ия международен София филм фест. Филмът получи най-високото отличие за игралното ни кино през последните години - наградата „Сребърен Св. Георги” за режисура на Московския филмов фестивал през 2008 г. Със своите 36 000 зрители „Дзифт” е филм-рекордьор в българския бокс-офис за последните 20 години.
• Специална гала прожекция ще има филмът на Светослав Овчаров “Единствената история, която Хемингуей не описа” (2008). Лентата спечели две отличия на “Златната роза” – специалната награда на журито и наградата за режисура. Във филма Хемингуей е военен кореспондент, изхвърлен пиян от „Ориент експрес” (на път от Истанбул за Париж) на провинциална наша гара, след като в търсене на телеграф се опитва да дръпне внезапната спирачка на влака. Така попада в ръцете на началника на гарата (в ролята Руси Чанев) и неговата еманципирана и образована дъщеря бунтарка (Гергана Плетньова). Двамата се заемат да спасят Хемингуей от въшките и маларията. „Магическите” лекове и заклинанията го връщат към кошмарите на войната и болката от минала несподелена любов. Бъдещият прочут писател и момичето се сближават, намерили общ език (освен английския) на основата на сходните си литературни интереси и виждания за света. Тя решава да замине с него за Париж, но баща й не може да го позволи. Затова приспива Хемингуей и през нощта го натоварва във фургона на преминаващ влак. На сутринта от госта е останал само къс хартия, на който е прикрепен орденът „За храброст”, даден на доброволеца Ърнест Хемингуей от италианската армия.
• „15” (2008) e омнибус филм, създаден по покана на вестник „Капитал” в чест на 15-годишнината на изданието по идея на Мартичка Божилова, Борис Мисирков и Георги Богданов (АГИТПРОП). Филмът представя последните 15 години от живота в България с 15 кратки новели на 15 автори. Техни режисьори са Драгомир Шолев, Надежда Косева, Стефан Командарев, Камен Донев, Валери Милев, Андрей Паунов, Иван Мудов, Стоян Радев, Иглика Трифонова, Димитър Коцев-Шошо, Касиел Ноа Ашер, Борис Мисирков и Георги Богданов, Милена Андонова и Борис Десподов.
5-минутният филм на режисьорката Надежда Косева, сценариста Георги Господинов и продуцентката Мартичка Божилова „Омлет” спечели приз на журито на тазгодишното издание на кинофестивала Сънданс, основан от Робърт Редфорд и превърнал се в символ на независимото кино. „Омлет” е и един от претендентите за наградата „Джеймисън” за български късометражен филм тази година.
◊ ОЩЕ ФИЛМИ
Изключително наситена на документално кино е програмата на София филм фест тази година. Новият филм на Златина Русева, копродукция на Франция, Белгия и България – „Севт Безсмъртния – Тайните на един тракийски цар” (2009), изгражда психологически портрет на тракийския владетел и представя ролята му в едно сложно време – глобализацията на Стария свят. Търсеното от автора послание е да разкрие една от големите идеи, които ни оставя тракийската култура – тяхната вяра в безсмъртието, определила начина им на живот, техните ритуали и изкуство. За траките душата е Божествена искра, която притежава всеки и която е част от универсалната космическа енергия.
Филмовото разследване ни води до уникалните технологии, вложени в намерените предмети, до неизвестни тракийски надписи и други изключителни находки. На базата на артефакти филмът разкрива ролята на траките в древния свят и влиянието, което са оказали върху гръцката култура и философи като Сократ и Платон.
Копродукцията на България и Австрия „Европолис: Градът на делтата” (2009) е българската документална гала на 13-тия София филм фест. Режисьор на филма е Костадин Бонев, който разказва историите на възхода и упадъка на града на делтата - Сулина, на днешните му жители, както и на хората, живели някога там.
През 1933 г. Еугениу Ботез, инженер по професия и комендант на пристанището на град Сулина на делтата на река Дунав, написал роман. Озаглавил го „Европолис” и го подписал с името Жан Барт. Година по-късно умрял. В този странен роман Жан Барт предрекъл, че пълният с живот град скоро ще загине, а след него бавно и мъчително ще загине и Европа. Няколко години по-късно предсказанието му започнало да се сбъдва…
„Мост над стената” (2008) е режисьорският дебют на оператора Константин Занков. Той е носител на престижни награди за операторска работа от национални и международни фестивали. Заснетите от него филми „Ловци на сънища”, „Писма до долната земя” и „Търпението на камъка” са откупени от Музея за модерно изкуство в Ню Йорк.
„Мост над стената” е музикално-документален поглед на Константин Занков към музиката на Николай Иванов и група “ОМ”. С еднаква страст Николай Иванов рисува картини, зографисва черкви, създава музика и вярва, че езикът на изкуството е по-близък до хората от този на политиците.
„Джазта праста или кои са българските ноти. Мартин Любенов и неговата музика” (2009) на Андрей Слабаков е филм за таланта на Мартин Любенов, който има шанса да се превърне в световно известна звезда – като Джипси кингс или Джанго Райнхард.
Трийсетгодишният циганин, акордеонист, прави оркестър във Виена и го кръщава „Джазта-праста”. Той печели най-престижната австрийска награда за „уърлд мюзик”. Филмът проследява младия виртуоз по пътя му на връщане в България за първи път след 10-годишна емиграция. Тук, в град Котел, в една от най-бедните цигански общности в страната, той преподава на даровитите местни тийнейджъри.
Мартин Любенов не се вмества в мита за талантливия, но страдащ циганин. И все пак, той не е и героят-идеалист, който отхвърля клишетата в настроенията срещу циганите. Неговата история е от значение както за циганската общност, така и за съвременната българска култура. Музиката му отразява всички идеали и традиции в изкуството, обединявали националната ни култура през годините.
„Иван Кирков или Да се спасиш в спомена” (2009) на Атанас Киряков е филм за големия български художник Иван Кирков. Живял по време на тоталитарната система, той е правил компромиси. Страхувал се e от репресивния апарат на властта. В същото време за собствена консумация заровен, както казва той, в „дупката, която си е изкопал”, създава изключително интересни и „еретични” за времето си творби. Уморен от големия град и сложните взаимоотношения между хората, преди няколко години той напуска София и се връща в родния си Асеновград, за да се потопи в спомена от детството и да се зареди с положителна енергия от чистите взаимоотношения. И резултатът е невероятен... Смях, яд, хумор вървят едно след друго, също като при децата, в картините му. И всичко това е очарователно и искрено.
В „Куба е музика” (2008) с помощта на голямата българска певица Йорданка Христова режисьорът Илиян Джевелеков надниква в тайната стая на кубинската музика, в забравените файлове, където се пази историята на сон и болеро.
В „45 по Азарян” (2008) театралният режисьор Лилия Абаджиева прави своя реверанс към един от корифеите в театралното изкуство у нас - Крикор Азарян.
„Приключено по давност” (2008) на Малина Петрова е филм за делото по палежа на Партийния дом на Българската комунистическа партия. 15 години след паметната дата 26 август 1990 г. делото не влиза в съдебната зала и накрая, за облекчение на всички знайни и незнайни участници, е прекратено по давност. На 18-тата година екип решава да осветли тази българска мъглявина като направи документален филм.
Новата екранизация на „Гераците” на Максим Генчев, „Футболни хамелеони” на Стойчо Шишков, „Първи филм, втори филм” на Мария Джидрова, „Рут” на Владо Шишков, копродукцията на Германия и България „Свободният вик на рибите” на Вилма Кинер, най-мащабната българска копродукция „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” на Стефан Командарев и „Хиндемит” на Андрей Слабаков са филмите, включени в панорамата „Дом на киното представя”.
На 13-тия Международен София Филм Фест ще бъдат представени и няколко чужди филма с българско участие, сред които австрийският „Дъщерята” (2008) със София Кузева и Меглена Караламбова и индийският „Цветовете на страстта” („Colours of Passion”), заснет от операторите Рали Ралчев и Христо Бакалов.
◊ ФИЛМИТЕ
След откриването на 13-ия София филм фест с филма на Георги Дюлгеров „Козелът” (2009), в програмата на международния кино форум привличат вниманието още няколко нови български заглавия.
• Игралният дебют на Явор Гърдев „Дзифт” (2008) по едноименния роман на Владислав Тодоров е българският претендент за Голямата награда в Международния конкурс на 13-ия международен София филм фест. Филмът получи най-високото отличие за игралното ни кино през последните години - наградата „Сребърен Св. Георги” за режисура на Московския филмов фестивал през 2008 г. Със своите 36 000 зрители „Дзифт” е филм-рекордьор в българския бокс-офис за последните 20 години.
• Специална гала прожекция ще има филмът на Светослав Овчаров “Единствената история, която Хемингуей не описа” (2008). Лентата спечели две отличия на “Златната роза” – специалната награда на журито и наградата за режисура. Във филма Хемингуей е военен кореспондент, изхвърлен пиян от „Ориент експрес” (на път от Истанбул за Париж) на провинциална наша гара, след като в търсене на телеграф се опитва да дръпне внезапната спирачка на влака. Така попада в ръцете на началника на гарата (в ролята Руси Чанев) и неговата еманципирана и образована дъщеря бунтарка (Гергана Плетньова). Двамата се заемат да спасят Хемингуей от въшките и маларията. „Магическите” лекове и заклинанията го връщат към кошмарите на войната и болката от минала несподелена любов. Бъдещият прочут писател и момичето се сближават, намерили общ език (освен английския) на основата на сходните си литературни интереси и виждания за света. Тя решава да замине с него за Париж, но баща й не може да го позволи. Затова приспива Хемингуей и през нощта го натоварва във фургона на преминаващ влак. На сутринта от госта е останал само къс хартия, на който е прикрепен орденът „За храброст”, даден на доброволеца Ърнест Хемингуей от италианската армия.
• „15” (2008) e омнибус филм, създаден по покана на вестник „Капитал” в чест на 15-годишнината на изданието по идея на Мартичка Божилова, Борис Мисирков и Георги Богданов (АГИТПРОП). Филмът представя последните 15 години от живота в България с 15 кратки новели на 15 автори. Техни режисьори са Драгомир Шолев, Надежда Косева, Стефан Командарев, Камен Донев, Валери Милев, Андрей Паунов, Иван Мудов, Стоян Радев, Иглика Трифонова, Димитър Коцев-Шошо, Касиел Ноа Ашер, Борис Мисирков и Георги Богданов, Милена Андонова и Борис Десподов.
5-минутният филм на режисьорката Надежда Косева, сценариста Георги Господинов и продуцентката Мартичка Божилова „Омлет” спечели приз на журито на тазгодишното издание на кинофестивала Сънданс, основан от Робърт Редфорд и превърнал се в символ на независимото кино. „Омлет” е и един от претендентите за наградата „Джеймисън” за български късометражен филм тази година.
◊ ОЩЕ ФИЛМИ
Изключително наситена на документално кино е програмата на София филм фест тази година. Новият филм на Златина Русева, копродукция на Франция, Белгия и България – „Севт Безсмъртния – Тайните на един тракийски цар” (2009), изгражда психологически портрет на тракийския владетел и представя ролята му в едно сложно време – глобализацията на Стария свят. Търсеното от автора послание е да разкрие една от големите идеи, които ни оставя тракийската култура – тяхната вяра в безсмъртието, определила начина им на живот, техните ритуали и изкуство. За траките душата е Божествена искра, която притежава всеки и която е част от универсалната космическа енергия.
Филмовото разследване ни води до уникалните технологии, вложени в намерените предмети, до неизвестни тракийски надписи и други изключителни находки. На базата на артефакти филмът разкрива ролята на траките в древния свят и влиянието, което са оказали върху гръцката култура и философи като Сократ и Платон.
Копродукцията на България и Австрия „Европолис: Градът на делтата” (2009) е българската документална гала на 13-тия София филм фест. Режисьор на филма е Костадин Бонев, който разказва историите на възхода и упадъка на града на делтата - Сулина, на днешните му жители, както и на хората, живели някога там.
През 1933 г. Еугениу Ботез, инженер по професия и комендант на пристанището на град Сулина на делтата на река Дунав, написал роман. Озаглавил го „Европолис” и го подписал с името Жан Барт. Година по-късно умрял. В този странен роман Жан Барт предрекъл, че пълният с живот град скоро ще загине, а след него бавно и мъчително ще загине и Европа. Няколко години по-късно предсказанието му започнало да се сбъдва…
„Мост над стената” (2008) е режисьорският дебют на оператора Константин Занков. Той е носител на престижни награди за операторска работа от национални и международни фестивали. Заснетите от него филми „Ловци на сънища”, „Писма до долната земя” и „Търпението на камъка” са откупени от Музея за модерно изкуство в Ню Йорк.
„Мост над стената” е музикално-документален поглед на Константин Занков към музиката на Николай Иванов и група “ОМ”. С еднаква страст Николай Иванов рисува картини, зографисва черкви, създава музика и вярва, че езикът на изкуството е по-близък до хората от този на политиците.
„Джазта праста или кои са българските ноти. Мартин Любенов и неговата музика” (2009) на Андрей Слабаков е филм за таланта на Мартин Любенов, който има шанса да се превърне в световно известна звезда – като Джипси кингс или Джанго Райнхард.
Трийсетгодишният циганин, акордеонист, прави оркестър във Виена и го кръщава „Джазта-праста”. Той печели най-престижната австрийска награда за „уърлд мюзик”. Филмът проследява младия виртуоз по пътя му на връщане в България за първи път след 10-годишна емиграция. Тук, в град Котел, в една от най-бедните цигански общности в страната, той преподава на даровитите местни тийнейджъри.
Мартин Любенов не се вмества в мита за талантливия, но страдащ циганин. И все пак, той не е и героят-идеалист, който отхвърля клишетата в настроенията срещу циганите. Неговата история е от значение както за циганската общност, така и за съвременната българска култура. Музиката му отразява всички идеали и традиции в изкуството, обединявали националната ни култура през годините.
„Иван Кирков или Да се спасиш в спомена” (2009) на Атанас Киряков е филм за големия български художник Иван Кирков. Живял по време на тоталитарната система, той е правил компромиси. Страхувал се e от репресивния апарат на властта. В същото време за собствена консумация заровен, както казва той, в „дупката, която си е изкопал”, създава изключително интересни и „еретични” за времето си творби. Уморен от големия град и сложните взаимоотношения между хората, преди няколко години той напуска София и се връща в родния си Асеновград, за да се потопи в спомена от детството и да се зареди с положителна енергия от чистите взаимоотношения. И резултатът е невероятен... Смях, яд, хумор вървят едно след друго, също като при децата, в картините му. И всичко това е очарователно и искрено.
В „Куба е музика” (2008) с помощта на голямата българска певица Йорданка Христова режисьорът Илиян Джевелеков надниква в тайната стая на кубинската музика, в забравените файлове, където се пази историята на сон и болеро.
В „45 по Азарян” (2008) театралният режисьор Лилия Абаджиева прави своя реверанс към един от корифеите в театралното изкуство у нас - Крикор Азарян.
„Приключено по давност” (2008) на Малина Петрова е филм за делото по палежа на Партийния дом на Българската комунистическа партия. 15 години след паметната дата 26 август 1990 г. делото не влиза в съдебната зала и накрая, за облекчение на всички знайни и незнайни участници, е прекратено по давност. На 18-тата година екип решава да осветли тази българска мъглявина като направи документален филм.
Новата екранизация на „Гераците” на Максим Генчев, „Футболни хамелеони” на Стойчо Шишков, „Първи филм, втори филм” на Мария Джидрова, „Рут” на Владо Шишков, копродукцията на Германия и България „Свободният вик на рибите” на Вилма Кинер, най-мащабната българска копродукция „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” на Стефан Командарев и „Хиндемит” на Андрей Слабаков са филмите, включени в панорамата „Дом на киното представя”.
На 13-тия Международен София Филм Фест ще бъдат представени и няколко чужди филма с българско участие, сред които австрийският „Дъщерята” (2008) със София Кузева и Меглена Караламбова и индийският „Цветовете на страстта” („Colours of Passion”), заснет от операторите Рали Ралчев и Христо Бакалов.
Автор:
Момчил Цонев
Публикация:
14.03.2009 г. 15:33
Посетено:
1414
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/3/news/7494-balgarska-sleda-na-13-iya-sofiya-film-fest