Сцена / екран / ефир

"Аз също съм Катрин Деньов" от Пиер Нот

Премиера в "Сфумато"

◊ СЪБИТИЕТО

На 8 януари 2009 в ТР "Сфумато" от 19.00 ч.

"Аз също съм Катрин Деньов" от Пиер Нот
Премиера в присъствието на автора

Превод от френски и адаптация - Владимир  Петков

. Постановка - Владимир Петков
. Музика - Петя Диманова
. Сценография - Петър Митев

Участват:
. Майката – Росица Александрова
. Женвиев – Диана Досева
. Мари – Ива Огнянова
. Синът – Веселин Мишев

• Една копродукция на:
Театрална лаборатория "Сфумато", Театрална компания “Контрапункт" и Драматично-куклен театър "К. Величков"

• С помощта на:
Министерство на културата, Френски културен институт София, Фондация Бомарше (Франция)

• Пресконференцията ще бъде на 07 януари 2009, от 18.00 ч. в Сфумато, а после - безплатен спектакъл за журналистите


◊ ЕКИП НА ПРОЕКТА

Владимир Петков
Режисьор. Завършил ВИТИЗ “Кр. Сарафов” през 1985, в класа на проф. Ан. Михайлов, спец. Драматична режисура. Работил е в театрите в Димитровград, Сливен, Театър “София”. Специализирал е във Франция със стипендия на френското правителство. В Сорбоната под ръководството на проф. Беатрис Пикон-Вален защитава докторат на тема “Методология на обучението по драматична режисура”. От 1990 до момента работи успоредно в България, Франция и Канада като режисьор, актьор, драматург и художествен консултант. През 1997 основава в София Театрална компания “Контрапункт”. Реализирал е над 40 постановки по съвременни и класически автори. Във Франция работи съвместно с френския режисьор Ерик Лакаскад. Реализирал е постановки по пиеси от А.П.Чехов, Мариво, Расин, Клодел, Тирсо де Молина.

Петър Митев
Сценограф. Дипломиран в Художествената академия в София през 1987. От 1992 работи като щатен сценограф в Народния театър за младежта. Сътрудничил е в реализацията на над 60 спектакъла в различни театри в България. Съучредител на Ателие 29 и Театрална компания “Контрапункт”. Работи също и в областта на текстила, изобразителното изкуство и инсталациите. Участвал е в множество международни изложби в България, Чехия и Швеция. Спектакли, за които е работил, са били канени на фестивали във Варна, Гренобъл и Авиньон.

Петя Диманова
Композитор и вокален педагог. Дипломирана в Музикалната академия в София през 1988 г. (магистърска степен по оперно пеене и ударни инструменти). Работила е като композитор и студиен музикален изпълнител в Софийска филхармония и в музикална къща “Stars company”, Милано – Италия. Повече от десет години се занимава с педагогическа дейност в НАТФИЗ "Кр. Сарафов" и Театрален колеж "Л. Гройс". Написала е оригинална музика за повече от над двадесет театрални спектакъла. Има три номинации за АСКЕЕР – 2002, 2005 и  2007 г. Носител е “АСКЕЕР” 2002 за авторска музика за представлението “Кървава сватба”.

 
◊ ПОВЕЧЕ ЗА АВТОРА

Пиер Нот. Писател, поет и драматург. Публикувал е романите "Песента на Госпожа Розенфелт", изд. Морис Надо (1993) и "Неразрешена нощ", изд. Лорис Талмар (1998).

За театъра пише от началото на 90-те години. Журналист в сп. Нувел обсерватьор от 1993, пише хрониките за телевизията и киното близо десет години. Влизайки в редакционната колегия на сп. Л'Евенман дьо жьоди през 1995, става отговорен редактор на отдел Театър. Сътрудничи съответно за списанията  Епок, Театри, Ар де ла пист и Париж-Фото.

През 2001/2002, използвайки своя опит от пресата, пише пиеса, озаглавена "Журналистите или малки варварщини от всекидневието", в която поднася своя безпощаден саркастичен поглед към съвременната театрална критика.

Получава поощрителна стипендия от Националния център на книгата. Спектакълът "И ви прегръщам", на който той е автор, режисьор и един от актьорите, е представен в Театър "Самовар", в Баньоле, през 2003 г.

Автор е и на пиесите: "Майката на Виктор", "Вариации на тема", "Пръстът на Хелмут", "С Клеманс на ръце". Спектакълът "Аз също съм Катрин Деньов", в постановка на Жан-Клод Котийар печели "Молиер" за 2006 и Наградата на Фондация Дияна и Лусиен Бариер.

За France Culture написва радиопиесите: "Става дума за този, който току-що си отиде", "Състоянието на Гертруда", "Да се ухапеш", "Мрачен предвестник" и др.

От осем години е член на журито на Фондация Бомарше към SACD. По инициатива на Дома на Писателя ръководи стажове по писане на литературни произведения.

От есента на 2004 е главен редактор на сп. Театри. От 2005 е назначен за главен секретар на Комеди Франсез.

 
◊ ПИЕСАТА

"Аз също съм Катрин Деньов" е един малък семеен кръг, в който всички присъстващи изживяват сериозна криза на идентичността: една от дъщерите се идентифицира с майка си и иска да стане вариететна актриса, синът, отсъстващ тотално от всичко, се затваря в мълчанието си, а голямата дъщеря избира да стане Катрин Деньов. Диалог от три женски партитури (и няколко думи на мъж), пунктирана от песни, "Аз също съм Катрин Деньов" или рисковете от деспотизма на всекидневието, се опитва да разкаже за една от формите на обикновената тирания, чрез разпадането на едно семейство.

Четири персонажа, всичките маркирани от липсата, танцуващи в полето на разрушените си личности. Син, който говори единствено когато открива грешките на другите. Една от дъщерите изведнъж решава, че е Катрин Деньов, другата се приравнява с майка си, постоянно, нарочно порязваща тялото си, и една майка, която не успява да направи любимия си сладкиш, така както и не успява в кариерата си на вариететна певица.

Социална сатира под формата на едно малко, странно и налудничаво кабаре, "Аз също съм…" разказва за разрушителната неспособност на човека да възприеме себе си такъв, какъвто е.

Става въпрос за езика и начините на всекидневното общуване, за неговите болести, за неразбирателството, за силата на мечтите, за недостатъчността да бъдеш себе си, за отказването от себе си в името на някаква абсолютна икона. Живот на заем, в някакъв друг образ. Икона, която е над известността, представляваща визията за себе си през призмата на другия, видяна през неговите многобройни превъплъщения. Тук това е Катрин Деньов, защото персонажите, които тя е създала, принадлежат на историята на киното и колективните културни фантазми. Защото медиатизираната личност, частна или обществена, не може да преодолее иконата си и самата тя става идол, така като Дитрих или Гарбо. Пиесата е също и един вид отдаване на почит на такива значими личности, с които Деньов е творила, като Бунюел, Полански, Трюфо, Тешине... Това е почит и към нашите малки лични пустини, към нашите бягства от действителността. Защото е по-лесно да се виждаш като Катрин Деньов, отколкото да бъдеш самият себе си. Пиесата визуално противопоставя, а може би и установява връзка между света на малкото обикновено семейство и мечтания свят на парижките величия. От една страна, сивото камъче, а от друга, чистият диамант.

Пиер Нот

 
◊ ОЩЕ ЗА ПРОЕКТА

Театрална компания “Контрапункт”

Група български интелектуалци, водени от идеята за съхраняване и развитие на българската театрална култура, създадохме през пролетта на 1996 г. Театрална компания "Контрапункт" като сдружение с нестопанска цел. Председател на компанията е режисьорът Владимир Петков.
   
Целите, залегнали в Устава на Компанията, са свързани с издигането и приобщаването на българския театър към най-добрите световни постижения в тази област. Компанията работи главно по посока на създаване на театрални изяви с оригинални идеи, на базата на разработване на дългосрочни програми. Придържането към модела на копродуциране на спектакли, творчески ателиета, популяризаторска и информационна дейност съвместно с държавни и неправителствени институции, организации и отделни личности от България и чужбина, е в основата на нейната работа.

До този момент Театрална Компания "Контрапункт" е намерила подкрепа от страна на Националния Център за Театър, Центъра по изкуствата "Сорос", Фондация "Концепция за театър", Финансова къща "Сконто", Фондация "Про Хелвеция", Гьоте Институт - София и Сдружение Летен театрален университет.

Реализирани проекти:
. "Неидентифицирани човешки останки и истинската природа на любовта" от Брад Фрейзер (Канада) - премиера 28.05.1997 г. в  ДТ "Ст. Киров" - Сливен.
. "Театрални Балкани" - българо-френско творческо ателие върху драматургия от балканските страни. От 16.08. до 06.09.1997 в ДТ Хасково и Фестивал "Аполония", Созопол.
. "Жената като бойно поле" от Матей
Висниек (Румъния/Франция), премиера 15.06.1998 г. на сцената на ДТ "Ап. Карамитев" - Димитровград.
. "Аз, Фойербах" от Танкред Дорст (Германия), премиера 26.10.1998 г. на сцената на МГТ "Зад канала" - София.
. "Машината Чехов" по Матей
Висниек и А. П. Чехов, премиера на 11.10.2002 на сцената на Народния театър за младежта.
. "Нощта преди горите" по Бернар-Мари Колтес, премиера на 04.04.2003 на сцената на Драматичен театър “София”.
. "Фигури при влюбен полет" от Исмаел Жюд, премиера на 12.01.2005 на сцената на Театрална Работилница "Сфумато".
 
 
Театрална работилница “Сфумато”

Театрална работилница “СФУМАТО” е създадена през 1989 г. от режисьорите Маргарита Младенова и Иван Добчев (които са и продуценти на творческите си идеи) като територия за театрални търсения. Замислен по аналогия с най-известните авторски европейски стратегии за театър, “Сфумато” е новаторска практика, която изпреварва съществуващите модели на културна политика в България. Затова, без да сменя творческото си кредо, в търсене на оптимална формула за съществуване в публичното пространство, Театралната работилница мина през множество статути – от сдружение с идеална цел през общинска формация до държавен театър-лаборатория.

Творчески принципи

. Работа в дългосрочни програми с цел – навлизане в поетиката на автор или тема чрез няколко процеса – представления.

Разликата между програма и репертоар за нас е в природата на театралната страст. Патосът на репертоарния модел е “за всекиго по нещо”, т.е. страст към разнообразието. Програмата е повече духовна експедиция към пълна със загадки територия; проникване в нечий свят, нечие пространство (Йовково, Радичково или Чехово) - страст към дълбаенето. Във всеки от тези огромни и бездънни светове се живее по определени закони, те трябва да бъдат открити (усетени и осъзнати), приети и спазвани – така се създава катехизиса (поетиката, контекста) на представлението. На откритите там съдържания (не просто значения) търсим театралния език, формата, театралната драматургия, т.е. естетиката.

. Репетицията – основен творчески модул
В съотнасянето процес – продукция в “Сфумато” акцентът е върху процеса. Това ни най-малко не омаловажава разпространението на готовите спектакли. Дълго репетираме - и дълго играем. Ключовите продукции на “Сфумато” имат по над 100 представления ("Луда трева", "Апокриф", "Нирвана", "Черното руно"). Представленията на “Сфумато” се репетират преди всяка среща с публика – това е нашата рецепта срещу “мъртвия театър”.

. Ателиета
Предварителен етап в подготовката на всеки нов проект.
Ателието не бива да се бърка с понятия като “кастинг” или “селекция”. То е въвеждане на група доброволно ангажирали се с темата на проекта артисти в пространството и поетиката на бъдещия спектакъл. Целта на ателието е да предизвика възбуда в творческата природа, да създаде въздух за живеене около видението на новия проект.
Автор: Мария Конакчиева
05.01.2009 г. 14:53
Посетено: 743
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/3/news/7108-az-sashto-sam-katrin-denyov-ot-pier-not