Сцена / екран / ефир
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
Драматичен театър Ловеч - Есенно турне в София
Пет представленя в София с пет дебютиращи актьори...
◊ СЪБИТИЕТО
Юбилеен 40-ти сезон на Драматичен театър Ловеч
Драматичен театър – Ловеч ще покаже на софийската публика четирите най-нови заглавия в репертоара си, създадени от март до септември 2008 г.
По-рано тази години любителите на театъра от столицата имаха възможност да видят още 12 представления на ловешкия театър, но това не е изненадващото, защото този театър не само често показва постиженията си, но спектаклите му влизат в репертоара на софийски театъри. Така “Язът” от Конър Макферсън под режисурата на Иван Добчев бе в афиша на театрална работилница “Сфумато” повече от година, а от този сезон “Арт” от Ясмина Реза (дебют на режисьора Атанас О'Махони) влиза в програмата на театър “София”.
◊ ПОВЕЧЕ
Два от най-новите спектакли на Драматичен театър Ловеч – "Малката баба Яга" и "Радост за моето сърце", именно ловешката публика има привилегията да види за първи път, защото първият текст е писан специално за трупата на театъра, а вторият се поставя за първи път в България на неговата новосъздадена камерна сцена. Другите два спектакъла са по-класически, добре познати на българската публика текстове, но с удивително съвременно звучене. Така в "Професията на г-жа Уорън" режисьорката Бина Харалампиева прави паралел с персонажите на Шоу и днешните лесно забогатели нашенци, а в "Капризите на Мариана" Гергана Тодева показва на преден план непреходността на чувствата, увиснали в безтегловността на нашето инертно съвремие.
Освен големия диапазон на жанрово и стилово разнообразие в най-новите спектакли на Драматичен театър - Ловеч прави впечатление и разнообразието в режисьорската интерпретация на четиримата режисьори от различни поколения. Най-младият от тях, Младен Алексиев, с "Радост за моето сърце" прави третата си професионална заявка с един експериментален спектакъл, в който поставя актьорите в снимачен павилион и така въвлича зрителя в ставащото, а същевременно го прави наблюдател на инсценировката, прекъсвана точно в кулминационния й момент... Българската публика познава автентичния сценичен изказ на режисьорката Гергана Тодева. В поредния й прочит на класически текст (сред нейните представления са класическите творби на Софокъл, Шекспир, Лорка, Алфред дьо Мюсе, Карло Гоци, А. Шницлер и др.) в "Капризите на Мариана" от Алфред дьо Мюсе, тя се занимава с леността, инерцията и липсата на желание за промени в едно мини-общество. Бина Харалампиева, режисьорката на "Професията на г-жа Уорън", не цели изненада с осъвременяването на действието, защото писаната преди век пиеса на Шоу е достатъчно актуална в нашето съвремие, във времето, когато лесно натрупаните пари започват да изглеждат срамни. А Светлана Атанасова, режисьорката на "Малката баба Яга" е много добре позната, както на ловешката публика, пред която прави дебютните се спектакли в началото на 70-те, така и на любителите на оперетите и мюзикълите. В този неин спектакъл тя отново показва майсторството си в това да изгради детско представление, в което публиката да съпреживява, коментира и научава...
◊ НОВОТО
Важно е да се отбележи, че юбилейният 40-ти сезон на Драматичен театър - Ловеч ще бъде запомнен от шестима млади творци и с техния дебют на професионална сцена. Почитателите на театъра знаят, че това е едно от малкото места в България, в които младите и дебютиращите театрали са на особена почит. Фестивалът "Дни на младите в театъра" в града е единственият по рода си форум у нас, на който завършващите и току-що дипломиралите се творци показват творческите си търсения. Сред амбициозните идеи на ръководството на театъра е специална програма “Дебюти”, която ще стартира от 2009 г., но още преди официалния й старт, в четирите най-нови представления на театъра дебютират петима актьори и един сценограф. Първата актриса, усетила вълнението на първата си професионална поява пред публика, е Снежина Зомер в ролята на Малката баба Яга. Същата пиеса вероятно ще остане незабравима и за младия Ивайло Димитров, от една страна, защото е първата в професионалния му стаж, а от друга, заради специфичната роля, която играе той – на Куцата вещица. Вероятно не по-малко развълнувана е била и Деница Аргиропулос, която със сценографията си на "Радост за моето сърце" прави професионалната си заявка като театрален художник с автентичен стил. А съвсем скоро, в края на септември трима от току-що дипломиралите се студенти от НАТФИЗ “Кр. Сарафов” от класа на проф. Стефан Данаилов почувстваха радостта, отговорността и сладостта от това да са професионални актьори. Щастливи да бъдат аплодирани и почетени от ловешкия театър и публика в своите първи стъпки на сцената в "Капризите на Мариана" и "Професията на г-жа Уорън" са: София Бобчева, Борислав Веженов и Христо Терзиев.
◊ ПРОГРАМАТА
24 ноември 2008 г.
театър София – голяма сцена, 11 и 13 часа
Малката баба Яга
от Красимира Методиева
. Постановка: Светлана Атанасова
. Сценография и костюми: Ема Ванкова
. Композитор: Юли Дамянов
. Хореография: Нина Суванджиева
. Участват: Снежина Зомер, Стоян Георгиев, Татяна Горанова, Цвятко Стоилов Катя Йочева, Нина Суванджиева, Ивайло Димитров, Христо Цанков
Премиера – март 2008 г.
Награди: Награда за музика от ІХ Международен фестивал за детски театър “Вълшебната завеса” – Търговище 2008 г. за композитора Юли Дамянов, понастоящем главен диригент на Националния музикален театър.
24 ноември 2008 г.
театър София – голяма сцена, 19 часа
Капризите на Мариана
от Алфред дьо Мюсе
. Режисьор: Гергана Тодева
. Сценограф: Гергана Тодева
. Участват: София Бобчева, Христо Терзиев, Борислав Веженов, Стоян Георгиев, Нина Суванджиева, Христо Цанков, Николай Чилов
Премиера – септември 2008 г.
26 ноември 2008 г.
Нов драматичен театър “Сълза и смях”, 19 часа
Професията на г-жа Уорън
от Дж. Б. Шоу
. Постановка: Бина Харалампиева
. Художник: Теодора Лазарова
. Участват: Слава Георгиева, София Бобчева, Ленко Гурков, Цвятко Стоилов, Христо Терзиев, Софрони Рацов
Премиера – септември 2008 г.
02 декември 2008
Театрална работилница “Сфумато”, 19 часа
Радост за моето сърце
от Керил Чърчил
. Превод: Искра Николова
. Режисьор: Младен Алексиев
. Сценограф: Деница Аргиропулос
. Композитор: Калин Николов
. Оператор: Христо Иванов
. Допълнително видео: Стоян Велинов
. Участват: Ленко Гурков, Слава Георгиева, Катя Йочева, Цвятко Стоилов, Снежина Зомер, Кристина Иванова
С финансовата подкрепа на Американска фондация за България и с подкрепата на Регионален ресурсен център за култура „ФабриКата” и „Плади компютърс” ООД.
Премиера – юни 2008 г.
◊ СПЕКТАКЛИТЕ
Малката баба Яга
Да бъде приета в света на зрелите вещици - това е съкровеното желание на малката баба Яга и с типичните за крехката си 128-годишна възраст наивни решения, инат, нахално самочувствие и прекомерно любопитство... успява да се появи на най-големия празник на вещиците - Валпургиевата нощ, за да разбере, че трябва да унищожи злото.
Решението в началото не идва нито веднага, нито е толкова категорично. Важен фактор, за да може на финала Малката баба Яга да се похвали, че е унищожила всички вещици, са нейните приятели и Продавачът, който й разкрива тайната за смъртта на майка й. Не би могла да успее без Маргарита и Валентин - двете деца, спасили нейния гарван, които с любовта си един към друг “заразяват” всички с това прекрасно чувство. И не на последно място - уроците и мърморенето на нейния любим гарван Абрахам. Пред малката вещица се открехва непознатият прекрасен свят на добротата, а за да успеят, приятелите прибягват до най-най-съвременни хитрини и до най-най-магично илюзорното от всички изкуства - това на киното...
На финала на света вече не съществува нито една лоша вещица, но ние си задаваме въпроса дали е добре всички на този свят да те обичат безумно... За да се стигне до добрия край, персонажите на спектакъла “Малката баба Яга” трябва да преминат през страшни и смешни, забавни и неочаквани перипетии, които им помагат да се променят. Дали има поука? - Има... Но в нашия спектакъл никой няма да ви я посочи с пръст. Понесете се във вихъра на приключенията и не се опитвайте да полетите с метла! И заклинанието на Малката баба Яга е различно, и летящите метли вече не съществуват...
Капризите на Мариана
„Капризите на Мариана” е представление, което се занимава с леността, инерцията и липсата на желание за промени в едно мини-общество. С дребнавостта, с отказа от всякакви въпроси, които биха объркали подредения посредствен свят, в който бавно се въртят героите. И точно когато си мислим, че нищо не би могло да обърка или застраши сивотата на ежедневието им, се появява някой, който се опитва да задава въпроси. Въпроси за умението да живееш така, че да можеш да откриеш за себе си смисъла и отговорността в красотата на едно приятелство, в силата на една любов, да последваш потребността да си свободен в избора си. Някой, който се пита за това как да запазиш съзнанието, че винаги можеш да излезеш от кръга и да съхраниш достойнството си. Някой, който вярва и уважава и пази любовта, с която се раждаме всички.
Професията на г-жа Уорън
Професията на г-жа Уорън в режисьорската интерпретация на Бина Харалампиева не цели изненадата с осъвременяването на действието, защото писаната преди век пиеса на Шоу е достатъчно актуална в нашето съвремие, във времето, когато лесно натрупаните пари започват да изглеждат срамни. За последно пиесата е поставяна преди 5-6 години, като в ролята на мисис Уорън се превъплъщава Илка Зафирова. Ловешкото представление е едно от първите у нас, което се опитва да направи тази съвременна визия, чрез която още повече да бъде подсилено усещането за непреходност на чувствата, страстите и мечтите...
Радост за моето сърце
Радост за моето сърце е игра с потребността на гледащия да съпреживее една чужда история и проследявайки я до нейния финал, да се освободи от нея. Една обикновена и реалистична ситуация на очакване постепенно се превръща в неуправляема и гротескна машина, в която едни и същи диалози и движения се повтарят многократно, като всеки път довеждат до различна развръзка, прекъсват в кулминационната си точка и всичко започва отначало. Поставянето на актьорите в подобна на снимачен павилион среда създава необходимата дистанция, при която зрителят бива едновременно въвлечен в ставащото и същевременно осъзнава себе си като наблюдател на инсценировка.
"Радост за моето сърце" (Heart’s Desire) е едноактна пиеса и заедно със "Син чайник" (Blue Kettle) съставлява дилогията "Blue Heart". За пръв път "Радост за моето сърце" е представена на Единбургския фестивал през 1997 г., като съвместна продукция на Out of Joint Theatre Company и Royal Court Theatre. Това е първата постановка на "Радост за моето сърце" на български език.
Керил Чърчил (Caryl Churchill) е родена в Лондон. Завършва образованието си в Оксфорд. През 60-те години пише радиопиеси за любителски театрални трупи. Започва професионалната си кариера като драматург през 1972 г. Тя е едно от водещите имена в съвременната британска драматургия. Автор е на повече от 20 пиеси. Творчеството й е с широка международна известност. Нейни пиеси са поставяни и на българска сцена.
Многократното повторение на една обикновена и реалистична ситуация дава възможност за поставяне под въпрос на самото актьорско изпълнение, както и ефекта, който то поражда върху зрителите. Чрез въвеждането на оператор, който наблюдава актьорите и манипулирането на основното внушение на епизодите посредством специално написана за целта музика, представлението въвлича емоционалните преживявания на зрителите без всъщност да им дава необходимия излаз и разразяване чрез развитие в разказваната история. Уподобяването на сцената на reality tv студио и разиграването на една и съща ситуация в различни жанрове създава необходимото отчуждение, при което зрителят бива едновременно въвлечен в ставащото и същевременно осъзнава себе си като наблюдател на инсценировка - наглед баналната ситуация се превръща в необикновено преживяване за нейните очевидци.
Автор:
Красимира Методиева
Публикация:
19.11.2008 г. 23:02
Посетено:
3895
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/3/news/6849-dramatichen-teatar-lovech-esenno-turne-v-sofiya