Сцена / екран / ефир

Събуди се! Ухае на кафе

"Черно злато" - от другата страна на удоволствието

Събуди се! Ухае на кафе


◊ СЪБИТИЕТО

След като изгледате “Черно злато”, ще премисляте два пъти дали всъщност плащате за това, което пиете.

Всеки кафеджия знае, че кафените зърна не са еднакви, но неравенството придобива съвсем друг обрат върху режисьорската лента на братята Марк и Ник Франсис, които представят на фестивала "Един свят" (България, 2008) един богат и рафиниран документален филм - “Черно злато" в:

Дом на киното, ул. ”Екзарх Йосиф” 37
8 май 2008 г. от 19.15 часа


◊ ЗА КАФЕТО И ДЖУНГЛАТА НА СВЕТОВНАТА ТЪРГОВИЯ

Кафето е универсален начин за наслада на милиарди хора всекидневно, но вероятно малко от нас си задават въпроса каква е цената на тази напитка, за да ни тонизира всяка сутрин.

Отговорът на този въпрос е във филма – 3 цента струват 50 ръчно събрани черни зърна за една чаша еспресо, за която плащаме 3 долара в САЩ или в Европа.

Най-големият парадокс е, че докато кафето създава огромни обороти за търговците от богатия Север всекидневно, в Етиопия хората умират от глад.

Докато човек от Богатия Север се наслаждава на стила, по който сервират лате или капучино, то обеднелият производител на кафе в Етиопия усеща само горчивия вкус на несправедливостта. Пред очите на зрителите документалната лента разкрива историята на мултимилиардната доларова кафеена индустрия и проследява борбата на един фермер, който се бори за по-справедливи цени за изкупуване на кафето.

Кафеените магнати са завладели всички търговски центрове и супермаркети, а годишно сделките за кафе надхвърлят 80 милиарда долара, което го прави една от най-ценните стоки в световната търговия след суровия петрол.

Но докато ние продължаваме да плащаме за сутрешното си кафе висока цена, фермерите са принудени да продават своята продукция, изкупувана на убийствено ниски цени, и да напускат плантациите, за да се спасят пред банкрута и бедността.

Етиопия – родното място на кафето, е най-красноречивият парадокс за това как една държава, богата на суровини, може да се нарежда на едно от първите места по бедност и смъртност заради недостига на храна. Tадесе Мескела, председател на кооперативния съюз на кафеените фермери, решава да спаси от банкрут 74-те хиляди сдружени фермери. Докато фермерите се опитват да съберат най-качествената кафеена реколта, Тадесе пътува из света, търсейки купувачи, готови да платят по-добра цена за кафето.

На фона на пътуването на Тадесе до Лондон и Сиатъл мощта на мултинационалните играчи, които владеят световния пазар на кафето, е съвсем очевидна. Търговците от Ню Йорк, стоковите борси и двойните сделки на министрите на търговията в Международната търговска организация разкриват много предизвикателства, с които се сблъсква Тадесе по време на своя поход за защита на бедните фермери.

Защо бе създаден “Черно злато”? Режисьорите на филма са провокирани от непрекъснатите информации за острия недостиг на храна в Етиопия – страната, която захранва милиардната кафеена индустрия на богатия Север. 25 години по-рано, през 1984, хората от цял свят събираха помощи, за да предпазят местното население от гладна смърт. Разликата този път обаче е в характера на кризата – кафеените фермери са попаднали в нова хранителна криза, въпреки че в глобален план кафеената индустрия процъфтява.

Режисьорите на филма се опитват да напомнят, че всяка сутрешна чаша кафе, радост за нас, е нищо повече от изстрадал нископлатен труд за фермерите в Етиопия. Нашата сутрешна наслада е пропита с горчивината на милиони изстрадали семейства.
 
Този филм иска да напомни на консуматорите на кафе, че нашият потребителски живот е неделима част от този на хората от останалата част на света, които не изпитват удоволствие от ароматната черна напитка.

Езикът на филма е безспорно силно средство за убеждаване на аудиторията, че проблемът с кафето е нещо, с което би трябвало да се ангажира всеки, защото ни засяга.

Режисьорите посещават южните райони на Етиопия, където работят кафеените фермери – гръбначният стълб на икономиката в Етиопия. Те са доведени до крайна бедност в следствие на световната търговия. Хиляди семейства губят средства и банкрутират много бързо. Ситуацията оказва негативно влияние върху 15 милиона човека в Етиопия, които са зависими от производството на кафе, формиращо около 67% oт експорта на страната. Не само в Етиопия, но и в други държави фермерите са принудени да намаляват цените, на които продават суровината.

След първите снимки в Етиопия, режисьорите отиват на срещата на Международната търговска организация в Канкун, където обикновено се вземат решенията за развитието на африканските държави и търговията с тях. Всяка година богатите държави плащат на своите фермери субсидии в размер на 300 милиарда долара, което буквално убива каквато и да е възможност за развитие на бедните държави, които не могат да се конкурират на световните пазари. Етичният и справедлив бизнис, според африканските министрите, би трябвало да се основава повече на търговските отношения, отколкото на хуманитарните помощи. Само един процент увеличение на обема на африканската външна търговия ще доведе до нарастване на приходите от търговията със 70 милиарда долара годишно, което е пет пъти повече отколкото хуманитарните помощи.

За съжаление нито една от големите търговски вериги за кафе като Старбъкс, Сара Лии, Проктър енд Гембл, Крафт ент Нестле, не се съгласяват да дадат интервю пред камерите на режисьорите.


◊ РЕАКЦИИТЕ

След първото представяне на филма на фестивалите Съндънс и Хотдокс в Торонто, “Черно злато” отпътува за театралните прожекции в Ню Йорк, а после и в Нова Зеландия и Австралия.

Всяка аудитория реагира по различен начин. В някои от случаиите местни кафеени фирми започнаха да продават феър треъд кафе на опашките пред касите в кината. В други случаи малките търговци върнаха част от печалбата на фермерите или просто насърчаваха хората да отидат да видят филма и им предлагаха по една безплатна чаша кафе.

По време на фестивала в Съндънс бяха издадени чекове на стойност 10 хиляди долара и изпратени директно на Тадесе, за да довърши местното училище. Други дори изтеглиха акциите си от мултинационалните компании и ги реинвестираха в етичен бизнес.

Това е силата на документалния филм “Черно злато”, който повдига завесата на несправедливостта и провокира въпросите за етичния бизнис.


◊ КАКВО ОЩЕ НЕ ЗНАЕМ ЗА КАФЕТО

. Кафето се отглежда в повече от 50 държави по цял свят и в производството му са заети 25 милиона фермери.
. Кафето е най-широко разпространеният търговски ресурс в света след суровия петрол, сделките с кафе годишно надхвърлят 80 милиарда долара.
. Кафето е най-популярната напитка по цял свят. Дневно населението на планетата изпива 2 милиарда кафета.
. Америка е най-големият консуматор на кафе в света. Приблизително 100 милиона американци пият на ден около 400 милиона чаши с кафе.
. Според изчисления всяка секунда на Земята се изпиват 3 400 чаши от черната наслада.
. За да се свари едно еспресо, са нужни 50 кафеени зърна и всяко едно трябва да се бере на ръка.
. Четири мултинационални компании - Крафт, Нестле, Проктър енд Гембъл и Сара Лии - доминират на кафеения пазар.
. Цената на кафето се определя от търговията с фючърси на борсата в Ню Йорк (Aрабика) и в Лондон (Робуста).
. Между 2001 и 2003 година цената на кафето достига своя 30-годишен минимум.
. Етиопия е родината на кафето и е известна с производството на едни от най-качествените кафета в света.
. Днес, животът на 15 милиона човека в Етиопия зависи от производството и продажбите на кафе. Около 67% oт външната търговия в страната се формира от производството на кафето.
. Средно един кафеен фермер получава 3 цента от една чаша кафе, която се продава за 3 долара.
. Етиопия е една от най-бедните държави в света и е изцяло зависима от хуманитарни помощи в продължение на последните 25 години. Около 7 милиона човека в Етиопия се нуждаят от помощите годишно.
. Ако делът на африканския континент в световната търговия се увеличи само с един процент, ще се генерират около 70 милиарда долара, което е пет пъти повече от всички помощи, които отпускат годишно богатите държави на африканския континент.
Автор: Георги Христов, Галя Терзиева, Ивелина Джамбазова и Петя Славова
05.05.2008 г. 14:45
Посетено: 595
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/3/news/5761-sabudi-se-uhae-na-kafe