Сцена / екран / ефир
"Бяс" - премиера на ДТ "Гео Милев", Стара Загора
Сезон 2007 / 2008
◊ СЪБИТИЕТО
ДТ "Гео Милев" Стара Загора представя
"Бяс" от Боян Папазов
. сценичен вариант и постановка Пламен Марков
. сценография Мира Каланова
. музика Мартин Каров
. оператор Владимир Михайлов
. пом.-режисьор Георги Георгиев
. участват:
Йорданка Стефанова – гост актриса,
Гергана Данданова, Ивалин Димитров, Елена Азалова, Юлиян Маринов, Мартин Каров
и специално участие на други актьори от трупата на ДТ „Гео Милев”
Предпремиера за журналисти на 11.12.07 от 11.00 ч. и пресконференция в пресклуба на БТА от 13.30 ч. на същата дата.
Първа премиера на 12.12.07 от 18.00 ч.
• Проектът „Бяс” е финансиран от:
Община Стара Загора и МК – Д ”ТВЦИ”
◊ ЗА ПИЕСАТА
“Бяс” като съдържание е политически трилър и пиеса за родовия грях и двувековното проклятие, което тегне над един род. Основната сюжетна линия е решението на юристката Рада Фратева да влезе в политиката, основавайки Бежанска партия. Нейният род е от българите–бежанци от Беломорска Тракия и част от концепцията на новата партия е да защитава техните интереси. Победата на тази партия ще направи Рада бъдещ министър-председател.
Подобно на днешните политически кампании, в сюжета на “Бяс” не липсва нищо от предизборните страсти и обичайно съпътстващите ги политически интриги, от шантажа, от т.нар. мръсни ризи, чакащи подходящ момент да превърнат петната от човешките съдби в емблеми. Намерението на Рада Фратева да влезе в политиката е застрашено от тъмни моменти в семейната ù история и тяхното изваждане на бял свят.
Има една странна жена “без възраст” с необикновеното име Божия (“на Бога”), която знае за тях! Ставайки медиатор между минало и настояще, Божия по мистериозен начин ще разбули тайните от стари времена. В тях лежат отломките на бивали човешки бури и нечовешки болки, достигнали в своята кулминация до тежки родови проклятия, които продължават да се проектират от архаичните времена в съвременното битие на героите. Единственото оръжие срещу тях е... Прошката. Опрощението като символ на дълбокия вътрешен мир на човека, като отрицание на злото, като катарзис на душата и изкупление на клетвопрестъплението. Божия се превръща в Негов проводник.
Ще успеят ли посланията Му да хвърлят светлина и да станат мост от тогава към днес? Ще простят ли духовете на мъртвите? Ще се заличи ли грехът им? Ще изчезне ли злокобната сянка на проклятието? Ще бъде ли укротен “бесът”?...
“Бесът” не като прокоба и вещание за смърт, а като онази деструктивна сила, болест на духа, която безучастно търпим, спотайваме в себе си и живеем с нея... до последния миг, до края.
◊ ЗА АВТОРА
Боян Папазов – режисьор на документални филми, сценарист и драматург.
Сценарист е на филми като “Всичко е любов” (1978), “Дом за нежни души” (1980), “Една жена на 33” (1983), последният - „Моето мъничко нищо” получава специалната награда на варненския фестивал „Любовта е лудост” през септември 2007 година.
Автор е на пиесите: „Да отвориш рана” (1976), „Надежда сляпата” (1978), „Изнеси ме на Горната земя” (1982), „Магия `82” (1983), „Главанаци” (1985), „Муа у тупан” (1986) – поставена в ДТ „Гео Милев”, 2003, „Хора под наблюдение” (1990), „Бая си на бълхите” (1999), „Продавате ли демони?” (2003).
Боян Папазов работи над пиесата “Бяс” в периода от 1993 до 2005 г. Тя дава заглавието на сборник с още две драми - "Бая си на бълхите" и "Продавате ли демони?". “Бая си на бълхите” (1999) получава наградата „Икар” на Съюза на артистите в България за най-добра пиеса през 2001 г., а през 2002 г. е представена от Театър "Българска армия” на биеналето "Нова драма от Европа" в Бон. Пиесата „Продавате ли демони?” (2003) получава първия "Аскеер" за съвременна българска драматургия през 2005 година. Със същата драма, като радиопиеса, БНР участва в Prix Europa в Берлин през 2004 година.
През 2006 „Бяс” е номинирана за наградата „Икар”, в Театър „Гео Милев” се поставя за първи път.
◊ ЗА РЕЖИСЬОРА
Пламен Марков и българската драматургия
Режисьорският дебют на Пламен Марков започва с българска драматургия, става въпрос за „Албена” от Йордан Йовков на сцената на ДТ „Ст. Киров” – Сливен, 1980.
Първият му обществен режисьорски дебют в Театър София - 1985, отново е по българска драматургия – „Еленово царство” от Георги Райчев. Следва низ от представления, създавани в различни театри (с различни възможности и екипи) и имащи безспорен театрален живот, независимо от регионалните особености и културните нагласи на публиката по места – „Вавилонската кула” от Маргарит Минков в ДТ Сливен и „Нощно съжителство” от Маргарит Минков в ТБА, награда на София за 1987, „Подробности от пейзажа” от Ст. Стратиев в ТБА - награда на София за 1988 и награда за най-добро представление на Националния преглед за българска драма и театър през 1989; „Мамут”, „Зимните навици на зайците” и „От другата страна” от Ст. Стратиев в ДСТ – специална награда „Аскеер” за драматургия 1994; „Пресечката” на Кольо Георгиев в ДТ - Сливен; „Солунските съзаклетници” от Георги Данаилов в ДТ Сливен – награда за режисура на Националния преглед за българска драма и театър през 1984; „Прозорецът” от Константин Илиев в ТБА; “Зидарите и Попа” авторски спектакъл по автентични възрожденски текстове в ДТ Сливен – „Аскеер” за режисура за 1999; „Майстори” от Р. Стоянов в ДТ „Ст. Киров”, Сливен, 2002; “Попове и Вещици”, авторски спектакъл по мемоари и пътеписи на чужденци в ДТ София, 2002 г., “Сънища наяве”, авторски спектакъл по автентични възрожденски текстове в НАТФИЗ и ДТ Ст. Загора, 2004; “Гласовете на другите” от Пл. Дойнов в ДТ Ст. Загора, 2006, „Аскеер” за драматургия 2006; „Български работи” - авторски спектакъл по автентични възрожденски текстове в ДТ Варна; “Излишък от любов” от Т. Димова в НДТ “Сълза и смях” и ДТ Сливен, 2007.
Автор:
Уляна Кьосева, Община Стара Загора
Публикация:
10.12.2007 г. 10:14
Етикети:
Посетено:
768
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/3/news/5058-byas-premiera-na-dt-geo-milev-stara-zagora