Сцена / екран / ефир
Двубой. Премиера в Опера Варна
Сезон 2007 / 2008
◊ СЪБИТИЕТО
Оперно-Филхармонично Дружество – Варна представя
На 1 и 2 ноември 2007 г. Начало: 18.00 часа
Премиера на Двубой
Мюзикъл по едноименната комедия на Иван Вазов
Либрето (вариант с песни) Стефан Цанев
Музика Димитър Вълчев
. Диригент Станислав Ушев
. Режисьор Николай Априлов
. Художник Радина Близнакова
. Диригент на хора Малина Хубчева
. Хореография Константин Илиев
Солисти (по автора):
. Тихол Чушкаров, адвокат – Пламен Сираков, Христо Сарафов
. Рачо Драгалевски, вестникар и писател – Стефан Рядков, Пламен Долапчиев
. Цочев, техен приятел и съквартирант – Людмил Петров
. Д-р Веселинов, техен приятел и съквартирант – Владислав Владимиров
. Амалия, певачка от Орфеума – Яница Нешева, Благовеста Статева
. Г-жа Трифкович, хазайка – Елена Атанасова, Петя Петкова
. Райна Чавдарова, годеница на Драгалевски – Даниела Иванова-Димова
. Каракалпаков, пристав – Росен Рангелов, Анатоли Романов
. Демира, селянка – Антоанета Маринова, Красимира Митева
. Евреин – Петър Генов
Стражари, момичета от «Орфеума».
Място на действието – София
Време на действието – последното десетилетие на 19 век
Първа постановка на “Двубой” във Варненската опера.
. Концертмайстор Анна Фурнаджиева,
. Отговорен корепетитор Жанета Бенун,
. Корепетитори: Веселина Маринова, Димитър Фурнаджиев
. Помощник-режисьор Сирма Панева,
. Суфльор Малина Хубчева
. Компютърен дизайн и ефекти: Венелин Миланов, Антон Златинов
◊ ЗА АВТОРА
Димитър Вълчев (1929–1995) завършва Държавната музикална академия в София – пиано при проф. Андрей Стоянов (1952), а по-късно и композиция при проф. Парашкев Хаджиев (1956). Работи като диригент на пътуващия “Народен театър за селото” (1958-1960). От 1960 г. в продължение на повече от 30 години е музикален ръководител и диригент на оркестъра при Държавния сатиричен театър в София. От 1992 г. е музикален драматург в ДМТ “Стефан Македонски”.
Димитър Вълчев е автор на оперети и мюзикли за възрастни и деца, поставени в ДМТ “Ст. Македонски”, Младежкия театър, в извън столични театри, излъчвани по БНР и БНТ; кантатата “Възхвала на деня”; Фантазия за пиано и оркестър с магнетофонна лента; Три концертни пиеси за камерен оркестър, Духов квинтет, Соната за пиано и др.; хорови песни, танцови пиеси за джазов оркестър; музика за над 100 телевизионни и театрални постановки; филмова музика и др.
Неговите забавни песни, сред които “Една българска роза”, “Делфините”, “Морското момиче Варна”, “Жена”, Бяла песен”, “Събота срещу неделя”, “Обич” и др. са влезли в репертоара на най-известните български поп-изпълнители и актьори като Паша Христова, Йорданка Христова, Бисер Киров, Росица Николова и др., някои от които наградени на фестивалите “Златният Орфей”, “Златният кос” и др.
През 1998 г. е учредена Фондация “Маестро Димитър Вълчев”, която има за цел популяризиране и насърчаване на българските композитори да създават оригинална музика към сценични произведения без ограничение на жанровете и видовете продукция, както и за популяризирането и разпространението чрез различни форми на творчеството на композитора Димитър Вълчев. Досега с наградата са удостоени 11 композитори.
◊ ДРУГИТЕ ЗА ДИМИТЪР ВЪЛЧЕВ
“В музиката (става дума за “Двубой”) ярко се отразяваха и новите позиции и прочит на двамата автори Вълчев и Цанев. Затова и в музиката, и в текста прозираше остра сатира, веселост, контраст на настроенията. А музикалните номера бяха и весели, и смешни, и ярко мелодични, с което се разкриваше и допълваше характеристиката на всеки герой. Не липсваше и съвременната ритмика, и музикалният шарж.
Премиерата се състоя на 8 октомври 1977 г. при голям успех със солисти Видин Даскалов, Минко Босев, Людмила Чешмеджиева, Зорка Димитрова, Лиляна Кошлукова, Милка Янакиева, Славейко Соколов, Александър Пулев, Радослав Цветков, Мария Шумкова, Огнемир Павлов, Стефан Костов.
“Двубой” остана като еталон в историята на Българския музикален театър за високо постижение като цялостен спектакъл… Надявам се някой ден, някой директор на Музикален театър у нас да се сети за Митковия “Двубой” и да му даде шанс за нов живот...”
“Димитър Вълчев можеше да направи музика и от телефонния указател, както други могат да обезличат и най-благодарния текст.
Колко ли конфузно се чувстват ангелите горе покрай него…”
"Паметта за маестрото е жива в неговата музика и затова е неподвластна на времето. Създаденото от композитора в българския театър, кино, телевизия и в полярните жанрове се откроява не само по обем, а и с класическите си стойности на безспорно национално наследство. Надарен с особена музикална и сценична чувствителност, Димитър Вълчев никога не е изпитвал притеснение от жанровата ограниченост на формата и реалната й вместимост, когато я насища с театрално внушение: характерна образност, страстна лирика и ироничен подтекст, закачлива интелектуална препратка или трогателен ретро-шарж. С подобен виртуозен артистизъм са заредени изцяло музикално-сценичните му и чисто инструментални творби, както и отделните театрални и филмови шлагери, забавно-сатиричните и дори някои от популярните му песни.
Своеобразната му музикална характеристика се дължи на неизчерпаемото мелодично вдъхновение на композитора, на импулсивния му порив към чистата красота, остроумния акцент и ярката национална изразителност в творчеството."
◊ "ДВУБОЙ" НА ВАЗОВ
Произведението си “Двубой” Иван Вазов е надписал като “глума в три действия”. Тази комедия не е издадена, докато авторът е жив. До нас достига последният ръкопис на Вазов с надслов “Писана през 1892 г., преработена през 1919 г. И. В.”, който се пази в музея “Иван Вазов” в София. Годината е поправена с молив и с почерк, който не е на Вазов, има много спорове относно годината на написването, но това едва ли е толкова важно за една творба, която и днес е актуална в 21-ви век. Първото печатно издание на комедията “Двубой” е дело на неговия брат Борис Вазов през 1939 г.
Стефан Цанев много сполучливо във финалната песен на мюзикъла е охарактеризирал идеята на комедията:
Дядо Вазов не довърши
своята комедия.
Ето става вече век –
публиката гледа я.
Гледа и се пита как?
Живи са и двамата!
Кой е крив и кой е прав?
Как завършва драмата?
Ний опитахме – отново
скарахме героите.
Обещаха: бой до смърт!
Грабнаха пищовите...
Но:
както виждате сами –
живи са и двамата!
И без рицарски финал
пак остана драмата.
Краят е един и същи –
новия и стария:
не умира на дуел
никой във България.
Ний сме радостен народ,
няма хора глупави.
Както виждате: гърмим,
без да падат трупове...
◊ ДУЕЛ! ДУМИ НА РЕЖИСЬОРА
“Вонлива гад, мръсен драскач, адвокат-разбойник, кандидат-побойник, поетическо недоносче и т.н., и т.н.”
Леле каква олелия се вдигна, какъв ШУМ! Класическият израз гласи: Абе, каква е тази гюрултия?”
А в тази Вазова глума гюрултията е за една шантанка, за една измамна любов, та чак – дуел! Но ще го има ли дуелът? Няма – това е отговорът!
А иначе голям шум се вдигна, като този от собствената ни сватба или шума около завършването на гимназията, шум при раждането на детето, при развода и най-вече при подялбата на детето и имота след развода. Шум изпод капака на автомобила, шум от улицата под прозорците, шум от съседските свади... докато се появи ШУМЪТ в ушите от кръвното налягане. Абе, много шум за един куршум!
Към тази демонизираща ни шумова среда Чушкаров и Драгалевски по правило не чуват само шума от собственото си погребение. Но, погребение няма да има. Двубой няма да има, за него трябват куражлии, а такива в България няма!
ШУМЪТ е като ШУМАТА в гората. Еднакво непотребни са...
По-добре е да възпяваме листето – зелено и свежо. То прочиства въздуха, то крие птичките, под него пеят влюбените!
Повече листа, по-малко шума. Повече любов, по-малко непотребен шум.
Казвайте “обичам те” на любимите си, но най-вече истински го мислете и ценете моментите, когато сте заедно.
И няма да има дуел – дори на сцената.
Да! Животът не се мери с броя вдишвания, а с моментите, когато спират дъха ни!
Оперно-Филхармонично Дружество – Варна представя
На 1 и 2 ноември 2007 г. Начало: 18.00 часа
Премиера на Двубой
Мюзикъл по едноименната комедия на Иван Вазов
Либрето (вариант с песни) Стефан Цанев
Музика Димитър Вълчев
. Диригент Станислав Ушев
. Режисьор Николай Априлов
. Художник Радина Близнакова
. Диригент на хора Малина Хубчева
. Хореография Константин Илиев
Солисти (по автора):
. Тихол Чушкаров, адвокат – Пламен Сираков, Христо Сарафов
. Рачо Драгалевски, вестникар и писател – Стефан Рядков, Пламен Долапчиев
. Цочев, техен приятел и съквартирант – Людмил Петров
. Д-р Веселинов, техен приятел и съквартирант – Владислав Владимиров
. Амалия, певачка от Орфеума – Яница Нешева, Благовеста Статева
. Г-жа Трифкович, хазайка – Елена Атанасова, Петя Петкова
. Райна Чавдарова, годеница на Драгалевски – Даниела Иванова-Димова
. Каракалпаков, пристав – Росен Рангелов, Анатоли Романов
. Демира, селянка – Антоанета Маринова, Красимира Митева
. Евреин – Петър Генов
Стражари, момичета от «Орфеума».
Място на действието – София
Време на действието – последното десетилетие на 19 век
Първа постановка на “Двубой” във Варненската опера.
. Концертмайстор Анна Фурнаджиева,
. Отговорен корепетитор Жанета Бенун,
. Корепетитори: Веселина Маринова, Димитър Фурнаджиев
. Помощник-режисьор Сирма Панева,
. Суфльор Малина Хубчева
. Компютърен дизайн и ефекти: Венелин Миланов, Антон Златинов
◊ ЗА АВТОРА
Димитър Вълчев (1929–1995) завършва Държавната музикална академия в София – пиано при проф. Андрей Стоянов (1952), а по-късно и композиция при проф. Парашкев Хаджиев (1956). Работи като диригент на пътуващия “Народен театър за селото” (1958-1960). От 1960 г. в продължение на повече от 30 години е музикален ръководител и диригент на оркестъра при Държавния сатиричен театър в София. От 1992 г. е музикален драматург в ДМТ “Стефан Македонски”.
Димитър Вълчев е автор на оперети и мюзикли за възрастни и деца, поставени в ДМТ “Ст. Македонски”, Младежкия театър, в извън столични театри, излъчвани по БНР и БНТ; кантатата “Възхвала на деня”; Фантазия за пиано и оркестър с магнетофонна лента; Три концертни пиеси за камерен оркестър, Духов квинтет, Соната за пиано и др.; хорови песни, танцови пиеси за джазов оркестър; музика за над 100 телевизионни и театрални постановки; филмова музика и др.
Неговите забавни песни, сред които “Една българска роза”, “Делфините”, “Морското момиче Варна”, “Жена”, Бяла песен”, “Събота срещу неделя”, “Обич” и др. са влезли в репертоара на най-известните български поп-изпълнители и актьори като Паша Христова, Йорданка Христова, Бисер Киров, Росица Николова и др., някои от които наградени на фестивалите “Златният Орфей”, “Златният кос” и др.
През 1998 г. е учредена Фондация “Маестро Димитър Вълчев”, която има за цел популяризиране и насърчаване на българските композитори да създават оригинална музика към сценични произведения без ограничение на жанровете и видовете продукция, както и за популяризирането и разпространението чрез различни форми на творчеството на композитора Димитър Вълчев. Досега с наградата са удостоени 11 композитори.
◊ ДРУГИТЕ ЗА ДИМИТЪР ВЪЛЧЕВ
“В музиката (става дума за “Двубой”) ярко се отразяваха и новите позиции и прочит на двамата автори Вълчев и Цанев. Затова и в музиката, и в текста прозираше остра сатира, веселост, контраст на настроенията. А музикалните номера бяха и весели, и смешни, и ярко мелодични, с което се разкриваше и допълваше характеристиката на всеки герой. Не липсваше и съвременната ритмика, и музикалният шарж.
Премиерата се състоя на 8 октомври 1977 г. при голям успех със солисти Видин Даскалов, Минко Босев, Людмила Чешмеджиева, Зорка Димитрова, Лиляна Кошлукова, Милка Янакиева, Славейко Соколов, Александър Пулев, Радослав Цветков, Мария Шумкова, Огнемир Павлов, Стефан Костов.
“Двубой” остана като еталон в историята на Българския музикален театър за високо постижение като цялостен спектакъл… Надявам се някой ден, някой директор на Музикален театър у нас да се сети за Митковия “Двубой” и да му даде шанс за нов живот...”
Росица Баталова – диригент
(откъс от книгата “Маестрото – Димитър Вълчев за себе си и другите за него”
по идея и композиция на Катя Воденичарова)
(откъс от книгата “Маестрото – Димитър Вълчев за себе си и другите за него”
по идея и композиция на Катя Воденичарова)
“Димитър Вълчев можеше да направи музика и от телефонния указател, както други могат да обезличат и най-благодарния текст.
Колко ли конфузно се чувстват ангелите горе покрай него…”
Марко Ганчев – писател
"Паметта за маестрото е жива в неговата музика и затова е неподвластна на времето. Създаденото от композитора в българския театър, кино, телевизия и в полярните жанрове се откроява не само по обем, а и с класическите си стойности на безспорно национално наследство. Надарен с особена музикална и сценична чувствителност, Димитър Вълчев никога не е изпитвал притеснение от жанровата ограниченост на формата и реалната й вместимост, когато я насища с театрално внушение: характерна образност, страстна лирика и ироничен подтекст, закачлива интелектуална препратка или трогателен ретро-шарж. С подобен виртуозен артистизъм са заредени изцяло музикално-сценичните му и чисто инструментални творби, както и отделните театрални и филмови шлагери, забавно-сатиричните и дори някои от популярните му песни.
Своеобразната му музикална характеристика се дължи на неизчерпаемото мелодично вдъхновение на композитора, на импулсивния му порив към чистата красота, остроумния акцент и ярката национална изразителност в творчеството."
Румяна Каракостова – музиковед
◊ "ДВУБОЙ" НА ВАЗОВ
Произведението си “Двубой” Иван Вазов е надписал като “глума в три действия”. Тази комедия не е издадена, докато авторът е жив. До нас достига последният ръкопис на Вазов с надслов “Писана през 1892 г., преработена през 1919 г. И. В.”, който се пази в музея “Иван Вазов” в София. Годината е поправена с молив и с почерк, който не е на Вазов, има много спорове относно годината на написването, но това едва ли е толкова важно за една творба, която и днес е актуална в 21-ви век. Първото печатно издание на комедията “Двубой” е дело на неговия брат Борис Вазов през 1939 г.
Стефан Цанев много сполучливо във финалната песен на мюзикъла е охарактеризирал идеята на комедията:
Дядо Вазов не довърши
своята комедия.
Ето става вече век –
публиката гледа я.
Гледа и се пита как?
Живи са и двамата!
Кой е крив и кой е прав?
Как завършва драмата?
Ний опитахме – отново
скарахме героите.
Обещаха: бой до смърт!
Грабнаха пищовите...
Но:
както виждате сами –
живи са и двамата!
И без рицарски финал
пак остана драмата.
Краят е един и същи –
новия и стария:
не умира на дуел
никой във България.
Ний сме радостен народ,
няма хора глупави.
Както виждате: гърмим,
без да падат трупове...
◊ ДУЕЛ! ДУМИ НА РЕЖИСЬОРА
“Вонлива гад, мръсен драскач, адвокат-разбойник, кандидат-побойник, поетическо недоносче и т.н., и т.н.”
Леле каква олелия се вдигна, какъв ШУМ! Класическият израз гласи: Абе, каква е тази гюрултия?”
А в тази Вазова глума гюрултията е за една шантанка, за една измамна любов, та чак – дуел! Но ще го има ли дуелът? Няма – това е отговорът!
А иначе голям шум се вдигна, като този от собствената ни сватба или шума около завършването на гимназията, шум при раждането на детето, при развода и най-вече при подялбата на детето и имота след развода. Шум изпод капака на автомобила, шум от улицата под прозорците, шум от съседските свади... докато се появи ШУМЪТ в ушите от кръвното налягане. Абе, много шум за един куршум!
Към тази демонизираща ни шумова среда Чушкаров и Драгалевски по правило не чуват само шума от собственото си погребение. Но, погребение няма да има. Двубой няма да има, за него трябват куражлии, а такива в България няма!
ШУМЪТ е като ШУМАТА в гората. Еднакво непотребни са...
По-добре е да възпяваме листето – зелено и свежо. То прочиства въздуха, то крие птичките, под него пеят влюбените!
Повече листа, по-малко шума. Повече любов, по-малко непотребен шум.
Казвайте “обичам те” на любимите си, но най-вече истински го мислете и ценете моментите, когато сте заедно.
И няма да има дуел – дори на сцената.
Да! Животът не се мери с броя вдишвания, а с моментите, когато спират дъха ни!
Николай Априлов – режисьор
Автор:
ОФД - Варна
Публикация:
27.10.2007 г. 13:00
Етикети:
Посетено:
2919
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/3/news/4726-dvuboy-premiera-v-opera-varna