Сцена / екран / ефир
Режисьорът Райко Гърлич ще получи Наградата на София на предстоящия София филм фест
У нас режисьорът ще представи най-новия си филм „Всичко си има край“
Режисьорът Райко Гърлич ще получи Наградата на София на Столичната община за извънреден принос към киноизкуството. Това ще се случи на официалната церемония по връчване наградите на 29-ия Международен София Филм Фест на 22 март 2025 г. в Зала 1 на НДК.
В София режисьорът ще представи най-новия си филм „Всичко си има край“, който съчетава елементи на криминален трилър, филм-ноар, романтика и сатира и има силно послание по отношение на корупцията в хърватската обществено-политическа сфера. Филмът е напрегнат разказ за интриги, в който никой от героите не може да има морално предимство. Сценарият е написан от Анте Томич и Райко Гърлич по произведения на писателя Мирослав Кърлежа. „Всичко си има край“ е копродукция между Хърватия, България (РФФ Интернешънъл), Сърбия и Черна гора с подкрепата на ИА „Национален филмов център“. Продуцент от българска страна е Стефан Китанов. В главните роли ще видим Живко Аночич, Борис Исакович, Йелена Джокич, Емир Хаджихафизбегович. Във филма участва и българската актриса Анжела Недялкова. Звукозапис на терен и мишунг – Момчил Божков. Част от постпродукцията е реализирана в Доли медия студио, които са и национални копродуценти на филма.
В рамките на 29-то издание на Международния София Филм Фест зрителите ще имат възможност да видят и кратка ретроспектива, включваща едни от най-значимите филми на Райко Гърлич, сред които „Граничен пост“ (2006), „Само между нас“ (2010) и „Конституцията“ (2016).
Райко Гърлич е роден през 1947 г. в Загреб. Като ученик се занимава с експериментален театър, а по-късно следва философия. През 1967 г. записва кинорежисура в Академията за сценични изкуства в Прага ФАМУ. Част от филмите му са забранени от югославските власти за публично показване – „Всички хора са добри в лошото общество“ (1969), „Възхвала“ (1971), „Питейна вода и свобода“ (1974), „Обича се само веднъж“ (1981). В същото време неговата творба „Браво, маестро“ (1978) е номинирана за „Златна палма“ в Кан.
През 90-те години Райко Гърлич преподава кинорежисура в Академията за драматични изкуства в Загреб и в университетите в Ню Йорк и Охайо, където работи и до днес. Той е един от 56-те основатели на Европейската филмова академия.
Филмите му разкриват болезнените истини на Балканите, улавяйки сложността на човешките взаимоотношения в политически и социално наситен контекст. Дълбоката им хуманистична визия прави Райко Гърлич един изключителен творец, който оставя траен отпечатък в европейското кино.
„Всички добри истории, както в живота, така и в киното, се свеждат до две основни сюжетни линии: или някой заминава на пътешествие, или в някакъв град пристига непознат. Бих казал, че аз съм и двамата – този, който си е отишъл, и чужденецът, който е дошъл“, пише Райко Гърлич в автобиографичната си книга „Още по едно за из път: Режисьорски бележки за изгнанието, семейството и киното“.