Софийската опера открива сезона с "Турандот" със знаменития диригент Даниел Орен

 

Когато Даниел Орен говори, казаното от него винаги има по-особен смисъл. И не защото той обича максимално открито да казва съществени неща от престижната си трибуна на изключителен диригент (истинска и уникална свързваща нишка между големите имена на миналото и днешния ден); и не защото няма други ръководители на оркестри от високата му класа, които създават подобно впечатление с изявите си.

 

Неповторимото при Орен е, че имаме пред себе си музикант, който по специалното настояване на своята майка започва да изучава дирижиране едва 13-годишен и с музика се занимава без прекъсване до ден-днешен! Той е и първият носител на най-високото отличие в конкурса за диригенти на името на Херберт фон Караян през 1975 г., което му е връчено в присъствието на легендарния диригент!

 

В началото на своята бляскава дългогодишна кариера, освен умения на инструменталист, Орен развива и уникален за възрастта му глас, с който си служи и сега по време на репетиции. Факт, който навярно от скромност отрича, но певци, които го познават в творческо отношение, твърдят обратното. Като прочутото сопрано Анна Пироци и нашумялото в последните години сопрано Роза Феола, с които, както и с тенора Хорхе де Леон, те ще гостуват за първи път в България на Софийската опера при откриването на новия ѝ сезон в два спектакъла на „Турандот“ от Пучини – на 27 и на 29 септември. В останалите роли зрителите ще видят Светозар Рангелов, Емил Павлов, Атанас Младенов, Ангел Антонов, Даниел Острецов, Веселин Михайлов и Стоян Фиджиков. 

 

Срещата на екипа на постановката с медиите трудно може да се сравни с обичайна пресконференция. Толкова любов, внимание и вникване в детайлите на работата, включително опитът със знаменити български изпълнители като Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, Николай Гяуров, които Даниел Орен демонстрира, рядко могат да се чуят наведнъж със сърдечността и искрената обич към всеки от тях поотделно.

 

За Кабаиванска той говори с пиетет като за свое вдъхновение след продължило 25 години творческо сътрудничество. Като дете се радва на срещата им преди два дни в Софийската опера, където Райна Кабаиванска провежда своя ХХIV Майсторски клас. Гена Димитрова го респектира до днес с изключителния си глас и с неповторимите си изпълнителски качества. За Гяуров сподели как поради негово заболяване отсъствието му от сцената като Колин от „Бохеми“ се почувствало сякаш на този спектакъл е нямало този, привидно малък персонаж.

Даниел Орен таи най-топли професионални и човешки чувства и към изпълнителката с ангелския по неговите думи глас Красимира Стоянова, с която са имали много срещи на сцената и чието изкуство той високо цени. Изрази надежда за съвместен проект с нейно участие в Софийската опера и съжаление, че с прочутата Анна Томова-Синтова никога не са работили съвместно. „Затова пък, с нея имаше късмета да работи Херберт фон Караян!“, отбеляза Орен с широка усмивка на задоволство.

 

Той подчерта, че в Софийската опера, непрекъснато чувства незримото присъствие на големите български изпълнители, които вече не са сред нас. „Те са тук, аз ги усещам в залата по време на репетициите ни и дори сега, когато ги споменаваме, те присъстват!“, каза той. Почти същите думи за големите ни имена от близкото минало прозвучаха и от Анна Пироци, която е много впечатлена от творческите си срещи с Красимира Стоянова и с Владимир Стоянов. Тя призна, че да играе „Турандот“ в постановката, създадена навремето от режисьора Пламен Карталов с мисълта за Гена Димитрова и с намерението да я върне в нейния театър след няколко години отсъствие от сцената му, е висока чест, но и голяма отговорност. При тези думи вълнението на голямата изпълнителка пролича в погледа ѝ, в който за миг проблеснаха сълзи.

Думи на признание и благодарност за поканата да гостува в София прозвучаха и от тенора Хорхе де Леон, който ще се превъплъти в Калаф. Като представител на по-младото поколение изпълнители той не е имал шанса да познава лично големите имена на българската опера. Но роденият в Испания певец също акцентира с признателност специалната атмосфера, която гостуващите в постановката изпълнители са почувствали в София от момента на пристигането си тук.

 

Цяло денонощие (24 часа сумарно) е репетирал поотделно и заедно с оркестъра, солистите и хора на Софийската опера Даниел Орен преди да стигне до генералната репетиция преди двата спектакъла. Една отдаденост към работата, която твърде рядко може да се срещне днес. От своя страна той изрази приятно удивление от факта, че у нас музикантите не си гледат часовниците и ако репетицията бъде просрочена с няколко минути, никой не реагира. „В Италия не е така, там може да прекъснат музицирането и минути преди да изтече определеното време и няма сила, която да им попречи да го направят“, каза той.

Орен направи и едно неочаквано признание за качествата на нашите музиканти с давност от края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век когато, като начинаещ диригент, е трябвало да попълни с изпълнители на струнни инструменти оркестрите на оперните театри в Рим и в Неапол. За да направи това, той идва на прослушвания у нас и в Полша. Още тогава, по думите му, българските музиканти са притежавали завидна дисциплина и, за разлика от италианските им колеги, не са саботирали репетиции, за да се възползват от хубавото време за плаж...

 

Даниел Орен сподели още няколко съкровени признания с много висока оценка за нас, българите. Той е силно впечатлен от факта, че в България свободно се говори по въпросите на вярата и, според неговите наблюдения, хората вярват в Бог. На обратния полюс посочи развита западна демокрация, която познава отлично.

 

Но особено внимание на казаното от него, следва да обърнем на думите му за творческото им партньорство с режисьора Пламен Карталов. През последните месеци двамата вече са работили по две постановки в Италия и това, което според Орен отличава Карталов от много негови колеги, е отношението му към музиката и към певците. Знаменитият диригент буквално каза, че съвременните режисьори, с които се среща, нямат никакво отношение към нито едното от двете. Откакто си отиде Дзефирели, заключи той, в оперния свят се броят на пръсти имената на режисьорите, които се отнасят професионално към работата си. Пламен Карталов принадлежи към тях, изтъкна многократно Орен и даде пример – във финализираната от Алфано версия на недовършената от Пучини опера „Турандот“ образът на Лиу отсъства на финала, все едно че тя не е съществувала изобщо като персонаж. Под режисурата на Карталов Лиу е жива докрай, посочи Даниел Орен който, за да подчертае значимостта на фигурата на безнадеждно влюбената в Калаф робиня, дори затананика малък пасаж с нейно участие от операта.

 

Орен постави и въпроса дали и доколко приемливо е да се изпълняват дописаните от други автори версии на финала на „Турандот“, в които според него няма и повей от брилянтната изящност на музиката на Пучини. Ако зависи от него, той би постъпвал точно както Артуро Тосканини по време на първото изпълнение в Италия на лебедовата песен на италианския маестро – спектакълът да завършва със смъртта на Лиу. Подобен риск от опера без финал обаче надали грози двете представления на „Турандот“ в София предвид привързаността на

Даниел Орен към трактовката на Пламен Карталов.

 

И неслучайно великият съвременен диригент оказва се, е приел нова негова покана и на 15 ноември ще се завърне в Софийската опера, за да дирижира изпълнение на „Реквием“ от Верди с международен състав от солисти. А в края на тази седмица почитателите на оперното изкуство ги очакват много вълнения при откриването на сезона на първия ни оперен театър в компанията на Маестро Даниел Орен, на превъзходните солисти и на лебедовата творба на Пучини, „Турандот“.

 

...................

Снимки: Димитър Сотиров