"Формата на нещата" - все по-близо до "перфектния образ"

Драматичен театър "Стоян Бъчваров" представя на 11 март 2024, 19.00, ГХГ Варна, първата си премиера за годината - „Формата на нещата“ от Нийл Лабют. По този повод режисьорката Максима Боева и актьорите Александър Евгениев, Сияна Начева, Христина Джурова и Станислав Кондов споделят рзсъжденията си върху пиесата и постановката с Виолета Тончева. 

– Виолета Тончева:  Със заглавието на пиесата Нийл Лабют прави препратка към популярната рубрика на в. „Ню Йорк Таймс“ „Формата на нещата“, която в продължение на 20 години води известният американски архитект и дизайнер Елиът Нойс (1910-1977). Пионер на съвременната корпоративна култура, в която дизайн и бизнес се интегрират в обща стратегия, той работи най-напред за гиганта IBM, като обвързва крайния производствен успех с всеобхватен дизайнерски подход - от логотипа на фирмата до дрескода и поведението на служителите. Идеята за тоталния дизайн на конкретния продукт с всички неща около него определя и съвременната естетика, която при това нерядко изважда дизайна от зададената рамка и го превръща във фетиш. Life style например би бил един подобен ключ за разсъждения към „Формата на нещата“...

– Александър Евгениев:  Повърхностното със сигурност е тема, която е суперактуална в момента. Има абсолютна мания по това да изглеждаш “перфектен”. Социалните мрежи дават възможността да си изградиш образ, който винаги изглежда добре. Повече от добре! Все по-близо до “перфектния” образ! Мен лично това ме плаши и то много.

– Сияна Начева:  Много съм благодарна за ролята на Евелин и за доверието, което ми се гласува. За мен е истинско удоволствие да бъда част от историята, която “Формата на нещата” разказва, защото тя се занимава с изключително актуални и важни теми. Особено за младите хора, които израстват и се развиват “под лупата” на социалните мрежи, т.е. на една измислена среда, в която очакванията за красота, успех, възможности са стандартизирани винаги от външен фактор - света, обществото, другите. И съответно стойността и самочувствието ни в тази среда се измерват спрямо това, доколко отговаряме на зададения стандарт.

– Христина Джурова:  Манията към външно съвършенство, засегната в пиесата, за мен е особено интригуваща, защото това е един от проблемите на съвремието ни. Развитието и популяризирането на социалните мрежи доведе до това да определяме себестойността си спрямо харесвания, които са на база наши снимки или видеа, т.е. фокусът е върху външния ни вид. За него полагаме все по-големи усилия и все по-малки усилия инвестираме в развитието на интелекта, емоционалната интелигентност и душата.

– Станислав Кондов:  Първо държа да отбележа, че съм изключително щастлив да репетирам в този екип. Дълго време исках да ми се случи такова представление с такъв екип. Да сме камерен състав, само млад екип и съвременен текст. Няма друго такова заглавие в репертоара на Варненския театър. Изключително въздействащ и силен текст за формата на нещата, на повърхностното, за това че всички ние имаме нужда от утвърждаване в очите на другите. И ако не го получим, се самоунищожаваме. Текст циничен, агресивен, комедиен, романтичен, парадоксален. Какъвто е животът на всеки един младеж. А защо не и на всеки човек.

– Виолета Тончева:  Носител на провокацията във „Формата на нещата“ е студентката по изящни изкуства Евелин, която манипулирайки Адам, успява да го моделира като свое произведение на изкуството. Идеята за човека като обект и субект на изкуството е пренесена и на друга плоскост – човекът като обект и субект на манипулация.  

– Христина Джурова:  Манипулацията е вродено средство за комуникация у човека. Интересни за изследване са степента, причините, мотивите и границата между несъзнателната и съзнателната манипулация. Човек е социално животно и винаги е имал и ще има нужда да бъде харесван, да усеща, че принадлежи някъде, да се чувства значим. Любопитно е до какви крайности можем да стигнем, за да получим внимание и любов и как себеоценката ни е изцяло зависима от оценката на другите

– Виолета Тончева:  От всички теми, с които се занимавате по време на репетиционния процес, кои са особено любопитни за артистичните ви търсения?

– Максима Боева:  Особено любопитно за изследване е страхът ни да обичаме дълбоко и искрено, защото отворим ли тази врата, ставаме раними. И наистина, много често ни нараняват. Но същевременно нашата необходимост ние самите да бъдем обичани от другите е дълбока и болезнена.

– Александър Евгениев:  Разбира се, това са темите за любовта, за самотата, там няма какво да коментирам дори, те са си част от ежедневните галопиращи мисли и разсъждения.

– Сияна Начева:  Доколко сме готови да търсим одобрението на другите. Независимо дали става въпрос за физически или умствени качества и постижения. И съответно - доколко сме склонни да се променяме, за да получим това одобрение.

– Христина Джурова:  Отговорността към другия и неговите чувства. Човек е склонен към всевъзможни оправдания за действията си. Все по-малко обещаваме, защото искаме свобода и отворената възможност да си тръгнем от някого, да го нараним и да не понесем последствията. Да си тръгнем без вина и съвест, защото така е по-лесно, защото съвремието ни учи, че сами сме по-силни и че винаги ни очаква нещо по-добро, че живеем във времето на безкрайните възможности.

– Станислав Кондов:  Фиксацията в даден човек, за това на какво сме готови, за да го променим и да бъде ,,удобен” на нас. Тази тема много ме плаши. Защото все повече виждам такива хора около нас и това някак се приема за нормално.

– Виолета Тончева:  Какви са Вашите лични открития или откровения за „Формата на нещата“?

– Максима Боева:  Всеки мой спектакъл е откровение. Не мога да го събера в думи, когато човек вербализира подобни неща, те винаги звучат по-опростени, не побират обема на чувството. Затова и съм избрала да се изразявам чрез изкуство. Вярвам, че много зрители ще се припознаят в това, което се случва на сцената.

– Александър Евгениев:  За пореден път се доказва моята теория, че всеки текст идва с причина. В началото мислех, че Адам ми е много чужд, после си дадох сметка, че и болките, и страховете му са ми доста познати. 

– Сияна Начева:  Нещата често са точно такива, каквито отказваме да приемем, че са.

– Христина Джурова:  Добре би било да се стараем да съхраним човешката емпатия и вниманието към душата на другия. Да се опитаме да лекуваме травмите си, като се вглеждаме повече в себе си и да мислим повече за това какво даваме, а след това какво получаваме.

– Станислав Кондов:  Предателството. Как в стремежа си да гониш невидимото, всъщност губиш най-видимото. Моят герой Филип е сложен персонаж. Изисква изключителен професионализъм и отдаване. Различен и любопитен. Нямам търпение публиката да види представлението и да чуя нейните коментари.

.............

„ФОРМАТА НА НЕЩАТА“

от Нийл Лабют

Превод Мартин Киселов

Режисьор Максима Боева

Сценограф Киряна Аврониева

Композитор Милен Апостолов

Психолог консултант Рая Митева

Помощник режисьор Валентина Козарева

Плакат Славяна Иванова

Фотография Тони Перец

Действащи лица и изпълнители:

АДАМ – Александър Евгениев

ЕВЕЛИН – Сияна Начева

ДЖЕНИ – Христина Джурова

ФИЛИП – Станислав Кондов

Спектакълът не се препоръчва за зрители под 16 години.

Продукция на ТМПЦ - Драматичен театър „Стоян Бъчваров“

Премиера – 11 март 2024, 19.00, ГХГ „Борис Георгиев“ Варна

...................

Прочетете още интервю с режисьорката Максима Боева за „Формата на нещата“: https://kulturni-novini.info

.