Сцена / екран / ефир
Kottarashky and the Rain Dogs откриват XXVIII София Филм Фест
Фестивалната програма включва и документален филм за групата
◊ МУЗИКАЛНО НАЧАЛО НА СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ
28-ият София филм фест ще бъде открит в Зала 1 на НДК на 13 март с музиката на групата Kottarashky & The Rain Dogs. Kottarashky е артистичният псевдоним на музиканта и композитор Никола Груев. Критиците го смятат за част от „балканската ритъм вълна“.
В програмата на София филм фест тази година ще може да гледаме и документалния филм на Цветан Драгнев „Балканска черна кутия“, който разказва историята на Никола Груев – Котарашки. Оператор на филма е Делян Георгиев, а продуценти - Галина Тонева и Кирил Кирилов („Гала Филм“). В България животът на музиканта може да бъде оприличен на съществуване в непредсказуема „балканска черна кутия“, където нищо не се развива според очакванията.
◊ ЗА МУЗИКАТА НА KOTTARASHKY
Дебютният албум на Kottarashky „Opa Hey“ се появява през 2009 г., а негов издател е германският лейбъл "Asphalt Tango Records". Той тръгва изключително успешно, получава силен отзив в западни медии като "The Guardian" и "Independent", задържа се пет месеца сред най-търсените албуми и стига до трето място в европейската класация World Music.
Във втория албум – „Demoni“ (2012) се включва и изпълнителката Туи Мамаки от Нова Зеландия. Режисьор на видеото на парчето, дало името на албума, е Тео Ушев, с когото Kottarashky работи в тандем и като композитор на музиката към филмите му, сред които и номинирания за Оскар „Сляпата Вайша“.
През 2016 г. излиза третият албум на групата - „Cats, dogs and ghosts“. Звученето и съставът са променени. The Rain Dogs вече включва саксофониста Димитър Льолев, басиста Николай Сербезов, Димитър Василев – Nufri, който е вокалист в четири парчета, Христо Хаджиганчев с китара и Атанас Попов на барабани.
След четиригодишен творчески процес през 2023 г. е факт и четвъртият албум на Kottarashky and the Rain Dogs - „Doghouse“ .
Когато Чарли Жилет, легендарен музикален журналист от BBC, чува за първи път музиката на Kottarashky, той пише: „Песните му звучат като приказки, разказвани от хора, които имат цялото време на света. Време да съзерцават, да се радват, да създават и мечтаят, и да бъдат вдъхновявани от детайлите и жизнеността на маргиналното съществуване.“