"Реквием" - Музикално-танцов спектакъл по В. А. Моцарт

Музикално-танцовият „Реквием” на Моцарт

Последното произведение на Моцарт: разтърсващата недовършена „лебедова песен” на композитора „Реквием” ще прозвучи тази година на сцената на Античния форум „Августа Траяна” в Стара Загора на 20 и 31 юли.

Режисьорът Огнян Драганов и хореографът Силвия Томова, заедно с художника Салваторе Русо поставиха сценично за първи път монументалната творба „Реквием” на Моцарт със състава на Русенската опера по идея на оперната прима Христина Ангелакова. Спектакълът бе представен един единствен път в програмата на фестивала „Моцартови празници” в Правец, на когото Христина Ангелакова тогава бе артистичен директор (2015). Сега, осем години по-късно, те отново се връщат към тази идея, за да я възродят и поставят с оркестъра, хора, балета на Държавна опера-Стара Загора.

В сценичния вариант на „Реквием”-а на Моцарт основната тежест е върху хореографията и режисьорската трактовка на добре познатата гениална творба. Режисьорът Огнян Драганов добавя говорни текстове от „Ад” на Данте и развива идеята за вечната борба между Доброто и Злото, за редуването на контрастите в нашия живот, за „силата” на земната суета. Двама актьори – Пламен Бейков и Йоана Буковска ще се преобразят в символите на Ангела и Демона, за да напомнят на изгубения в своята обезумяла надпревара свят, че нищо не остава незабелязано.

„За всеки автор Реквиемът представлява един преглед за смисъла на неговия живот, ретроспекция и оценка на сблъсъка му с Доброто и Злото. За Моцарт това произведение се оказва неговата последна музикална композиция. Неспокойният му бунтарски дух не намира ”Вечен покой” защото перото на композитора застива след „Лакримоза” (вечен плач). За мен като християнин винаги е било вълнуващо да наблюдавам къде свършва откровеността и вярата ни в Бога. Кое ни привлича повече: смирения поглед към олтара или втренчения взор към предизвикателните придобивки на битието? За да концентрирам възприятието на публиката към тази екзистенциална за човека дилема добавям финалната сцена с Командора от Дон Жуан на В. А. Моцарт. Тя като, че ли изчерпва темата. „Любовните” ласки и прегръдки на Дявола, носят смърт за човека. Надявам се все повече хора да осъзнават това…”

Силвия Томова е категорична, че в спектакъла на Реквием-а целта не е танците да доминират – те са в хармония с текста и музиката, с настроенията и емоцията, които внушават гениално написаните ноти.  Танцът допълнително подсилва внушението със своите изразни средства. Реквиемът ще започне с танц, балетни платна се предвиждат в частите Dies irae (Божи гняв), Lacrimosa и на финала – Lux aeterna (Вечна светлина).

„Танцовото изображение проследява развитието на човека от ембриона до изправянето му на два крака, преминава през неговото разпознаване като мъж и жена, асоциирането в социални групи, първите стъпки към съприкосновението с Бога – Молитвата и страха от Божия гняв. Илюзията от страха от Бога превръща хората във врагове. Във втората част Dies irae (Божи гняв) чрез агресивен танц се изобразява Вакханалията – опиянението от проявата на най-низките човешки страсти и примитивни отношения.  Човекът достига до своето най-голямо падение и Божият гняв го настига. В пълен контраст е частта Lacrimosa – преобладават състояния на тъга, на съчувствие, нежност, крехкост, любов, желание за интимност… Ролята на мъжа е фундаментална, жената е тази, която води света към просветление,. Във финалната танцова част на Реквиема се преповтарят стъпките от начало, но в обратен ред и така се затваря кръга, в който се върти човекът цял живот и един ден разбира, че е смъртен….”

Декорът на сцената изобразява музикалния инструмент орган – символ на всеки католически храм и носещ в себе си усещането за монументалност – на звука, на религиозните и дълбоко философски текстове, на силата на вярата.

Художникът Салваторе Русо не случайно е решил костюмите в сив цвят. Легендата разказва, че точно в такъв цвят е бил облечен Човекът-Поръчител на Реквиема. Безличен, безименен, сив! В различните части на Реквием-а настроенията се пресъздават със смяна на цветовете…

„Реквием” на Моцарт ще бъде представен като музикално-танцов спектакъл без да се нарушава цялостната музикална структура на месата.

Участват солистите Емилия Иванова, Даниела Дякова, Николай Моцов, Ивайло Джуров, актрисата Йоана Буковска, басът Пламен Бейков (актьор), хор, оркестър и балет на Държавна опера Стара Загора.

Спектакъла ще дирижира именитият босненски диригент Емир Нуханович – носител на Наградата „Свобода” за приноса му към хуманизма и правата на човека в Босна и Херцеговина, Европа и света. Режисьор Огнян Драганов, хореография Силвия Томова, художник на декора и костюмите Салваторе Русо. Диригент на хора Младен Станев.

_________

Снимките са от репетицията на 18 юли - Античен форум "Августа Траяна"
Фотограф Рад Димитров