Сцена / екран / ефир
Театърът на бесарабските българи
27 март – Международен ден на театъра
Иван Боримечков (вляво), Валентин димитров (в средата и Дора Некит в “Службогонци” по Иван Вазов
Сн. Димитър Боримечков
◊ СЪБИТИЕТО
27 март – Международен ден на театъра
От "Смешен петък" до Българският театър извън България - неповторимото лице на Театъра на бесарабските българи в гр. Тараклия, Република Молдова.
◊ ИСТОРИЯТА
Годината е 1981-ва. Създаден като на шега, един български любителски театър прави първите си стъпки в молдовския град Тараклия. Под зоркия поглед и бащинските грижи на своя създател - съвременния възрожденец Иван Боримечков. Макар и със закачливото име "Смешен петък", театърът си поставя изключително сериозни цели - да поставя само български пиеси и така да буди българщината в Бесарабия!
• Първопроходците
Но нека си спомним за началото, когато шепа ентусиасти - истински апостоли на българската култура - дръзновено приемат предизвикателството да създадат български театър в тогавашна Съветска Молдова. През пролетта на 1982-ра година се провежда конкурсът за попълване трупата на театъра. И само след няколко месеца колективът, под ръководството на Иван Боримечков, показва пред развълнуваната тараклийска публика комедията "Доклад с карфичка" от българските драматурзи Борис Априлов и Хаим Бенадов. А след спектакъла по лицата на зрители и артисти греят и усмивки, но и сълзи. Сълзи на радост, на възторг. Защото чудото се е случило! Защото в Тараклия отново - близо 70 години след началото - пак се играе театър, в който "гълчат" по български.
А от далечната 1913 година, когато тараклийци поставят първата пиеса по повод 100-годишнината от основаването на тяхното село, историята е запомнила името на театрала-първопроходец Михаил Кочев. Всъщност, в основата на тогавашното театро на мегдана са учениците от тукашното училище. А главната роля - на Иван Сусанин - блестящо изпълнил 15-годишният тогава Мильо Кочев.
Но нека се върнем отново към "Смешен петък". След дебютното заглавие "Доклад с карфичка" се зареждат нови и нови постановки. Като "Бай Никола" - представление, в което главен герой е един колоритен нашенец от Шоп-Тараклия. Като "Дядо Матей преброява звездите" от Н. Люцканов или Яворовата пиеса "Когато гръм удари". Като "Криворазбраната цивилизация" на Добри Войников, "Клопка" от Д. Начев, "Женско царство" от комедиографа Ст. Л. Костов, Вазовите "Службогонци" и много други... А зад този списък с постановки стоят годините на всеотдаен труд.
Години, събрани от онези кратки вечерни часове след работния ден, когато вместо отдиха си предпочел изнурителните репетиции. Заради кратките мигове на възторзи и озарения, родени от магията на Театъра... Но този неистов труд и творческо горене остават зад кулисите. А публиката вижда и помни само вълшебното пространство на сцената, населено с образите на нейните любимци. Като Олга Кавлак и Анна Гарановска в незабравимата драматизация "Комшийки" по разказа на Чудомир "Не съм от тях". Като Катя Карамалак, превъплътила се в образа на Латинка от "Бай Никола", на майката в "Мързеливата булка" и на Злата в "Женско царство". А също и на актьорите Майя и Анна Шаган, Иван Боримечков и Иван Динев, Вячеслав Киосе и Владимир Герги. О, да - да не пропуснем и Дора Некит и дъщеря й Таня Некит, които са внучка и правнучка на първопроходеца на тараклийския театър Михаил (Мильо) Кочев и по този начин са живо свидетелство за приемствеността в театралните традиции на българите в Тараклия.
• Бащата на "Смешен петък"
Но каквото и да си говорим, всичко това – гореспоменатото – нямаше да го има, ако не беше Иван Боримечков. Роден на 21 семтември 1951 година в Тараклия, през 1981-ва завършва "Кинодокументалистика и документална фотография" в Московския институт по изкуствата. Един безспорно талантлив и всеотдаен във всичко човек. Но най-точното определение за него е такова - той е един съвременен български възрожденец. В най-истинския смисъл на думата. Той възроди в Тараклия българските народни празници, като върна на хората старите и позабравени традиции като Коледа, Трифон Зарезан, Лазаровден, Гергьовден, Димитровден, седенките и хорото. От неговия плам, от огромното му желание да направи нещо истинско и помнещо се, се раждат детският фестивал "Майчина песен" и фестивалът "Златният Орфей". Но делото на живота му със сигурност е създаването и "отглеждането" на театъра на бесарабските българи "Смешен петък". Както и създаването на първото българско читалище зад граница. А народно читалище "Олимпий Панов" се ражда така. На 13 октомври 1992 година в клуба на колхоз "Родина" се събират будните тараклийци, за да решат, че нуждата от такова културно огнище е неотложна. И така, читалището се открива тържествено на 8 ноември 1992-ра. Базата е предоставена от тогавашното ръководство на колхоза, а за директор е избран Иван Боримечков. Под неговото ръководство и с родолюбивия плам на цялата българска общност, читалищната сграда скоро се изпълва с позабравените наши фолклорни песни и ритми, изпълва се с българска реч и глъч. Още през 1993-та година тук се събират българчета от цяла Молдова и Украйна, за да участват в първия детски фолклорен събор "Майчина песен". Следва литературният конкурс "Искри" на Българското национално радио, който отново събира в тараклийското читалище български деца от Бесарабия. През 1996-а пък се задава конкурсът за естрадна песен "Златният Орфей"... И така, за тези 14 години от създаването си народното читалище "Олимпий Панов" наистина се превръща в методически център за съхраняването на българските традиции в Молдова.
"За да работиш в театъра и читалището, трябва да спазваш няколко правила - споделя Иван Боримечков, - първо, трябва силно да обичаш работата си; второ, да обичаш хората, с които работиш; и трето, ако някой те е научил на нещо, старай се да го надминеш..."
• Консултантът - приятел от прародината
След десетилетие всеотдайна работа начело на любителската театрална трупа, през 1991-ва година Иван Боримечков получава подкрепление от прародината България. В лицето на професионалиста Петко Апостолов. Кой е той? Един професионален актьор и режисьор от Сливенския драматичен театър. Отначало е само художествен консултант, а после и режисира близо 10 спектакъла на тараклийска сцена. Незабравими сред тях ще останат "Грехът" - сценичната адаптация по драмата "Боряна" на Йордан Йовков, класическата комедия "Службогонци", поставена по повод 150-ата годишнина от рождението на автора й, народния поет Иван Вазов. И много други, разбира се...
"Ще кажа честно, че когато се запознах с бесарабските българи, почувствах, че се срещам с нещо, което ми е безкрайно близко, нещо, което аз цял живот съм носил в душата си - признава Петко Апостолов. - Това е образът на мъжествения, чистия, гордия, свободолюбивия, мъдрия образ на българина." И трябва да се отбележи, че неговата братска любов към бесарабските българи не остава несподелена. Защото той бива удостоен със званието "Почетен гражданин на Тараклия" - за неговите големи заслуги за издигане професионалното ниво на тараклийския театър.
• Театралните върхове
Но както над спокойната равнина се извисяват гордите планински върхове на Балкана, внушавайки възторжен трепет в сърцето, така и сред повече от 25-те постановки, играни от "Смешен петък" има и върхови постижения, които са били забелязани и оценени по достойнство. Оценени както от театралната критика, така и от публиката. През първите години най-голям успех има спектакълът "Бай Никола" - едно представление, съчетаващо фолклорните мотиви със съвременния делник на тараклийци. И зрителите - и стари, и млади - напускат зрителната зала с преизпълнени сърца. А Никола Шаган, Анна Гарановска, Нина Кара, Раиса Белиоглова, Васил Стоянов се раждат на сцената като актьори. И както за тях, така и за публиката всичко е ново и вълнуващо, защото е на родния им български език...
Следващият връх е постановката "Мързеливата булка", която донася на театъра "Смешен петък" званието "народен"; с тази пиеса колективът за пръв път гостува и в прародината - България! Друг успех - пиесата "Женско царство" на ненадминатия български комедиограф Стефан Л. Костов е сочена от актьора Иван Динев, а и от възторжения прием на публиката, като една от най-сполучливите постановки на "Смешен петък". Може би, защото героите в "Женско царство" живеят в същото объркано и сложно време като нашето...
Незабравим за публиката, както в Бесарабия, така и в България ще остане спектакълът "Куга бигахми от Българията", с който театърът от Тараклия се включи в кукерския празник "Песи ’91" в родопския градец Широка лъка. А след това зарадва и публиката в Казанлък, Нови пазар, Добрич и много добруджански села.
Но в професионално отношение сякаш безспорният връх в репертоара на тараклийската трупа е постановката "Грехът" по Йовковата "Боряна". През юли 2000-та година спектакълът е представен на театралния фестивал в град Унгени, организиран от Министерството на културата на Молдова. И журито му присъжда наградата за режисьорско решение на постановчика Петко Апостолов! Към това можем да добавим и ласкавия прием на "Грехът" и на добричка сцена, където тараклийските актьори играят в рамките на Дните на бесарабската култура, организирани в българска Добруджа.
Към постиженията на "Смешен петък" задължително трябва да прибавим и класическите заглавия "Службогонци" и "Милионерът", отново под режисурата на Петко Апостолов. Да не забравяме и факта, че много от тези гореспоменати театрални постановки са заснети и излъчени в ефира на Молдовската национална телевизия - в българската програма "На буджакска вълна"...
• Когато любителите се превръщат в професионалисти
Цели 20 години актьорите-любители от Тараклия обикалят със своите представления почти всички райони на Молдова, в които компактно живеят бесарабските българи. А също и съседна Украйна, както и майка България - земята на техните прадеди. И навсякъде пръскат, съгряват сърцата на публиката със своята любов. Онази любов, от която произлиза любителското изкуство; любовта, без която то не може да съществува. В замяна, трупата получава същото - обичта на благодарните зали, пълни със зрители. И така протича онзи ток на взаимността и близостта, който свързва чрез своите невидими, но крепки връзки милионите български души в огромния, но съкровен организъм, непризнаващ държавни граници и наричан БЪЛГАРИЯ...
Но идва юбилейната 2001-ва година. С активната подкрепа на председателя на уездния съвет Кирил Дарманчев, на кмета на Тараклия Стефан Цолов и неговия заместник Георги Танов на народния театър "Смешен петък" е даден професионален статут и той се превръща в Театър на бесарабските българи с 13 щатни бройки! Така е затворена страницата на любителската епоха и актьорите с много хъс и отговорност започват да пишат професионалната биография на своя театър... Напук на обстоятелствата, въпреки трудностите “Смешен петък” е народен театър с доказани възможности и аудитория. Една безценна културна придобивка за българите от Тараклия.
От Молдова.
От Украйна.
От България...
Сн. Димитър Боримечков
◊ СЪБИТИЕТО
27 март – Международен ден на театъра
От "Смешен петък" до Българският театър извън България - неповторимото лице на Театъра на бесарабските българи в гр. Тараклия, Република Молдова.
◊ ИСТОРИЯТА
Годината е 1981-ва. Създаден като на шега, един български любителски театър прави първите си стъпки в молдовския град Тараклия. Под зоркия поглед и бащинските грижи на своя създател - съвременния възрожденец Иван Боримечков. Макар и със закачливото име "Смешен петък", театърът си поставя изключително сериозни цели - да поставя само български пиеси и така да буди българщината в Бесарабия!
• Първопроходците
Но нека си спомним за началото, когато шепа ентусиасти - истински апостоли на българската култура - дръзновено приемат предизвикателството да създадат български театър в тогавашна Съветска Молдова. През пролетта на 1982-ра година се провежда конкурсът за попълване трупата на театъра. И само след няколко месеца колективът, под ръководството на Иван Боримечков, показва пред развълнуваната тараклийска публика комедията "Доклад с карфичка" от българските драматурзи Борис Априлов и Хаим Бенадов. А след спектакъла по лицата на зрители и артисти греят и усмивки, но и сълзи. Сълзи на радост, на възторг. Защото чудото се е случило! Защото в Тараклия отново - близо 70 години след началото - пак се играе театър, в който "гълчат" по български.
А от далечната 1913 година, когато тараклийци поставят първата пиеса по повод 100-годишнината от основаването на тяхното село, историята е запомнила името на театрала-първопроходец Михаил Кочев. Всъщност, в основата на тогавашното театро на мегдана са учениците от тукашното училище. А главната роля - на Иван Сусанин - блестящо изпълнил 15-годишният тогава Мильо Кочев.
Но нека се върнем отново към "Смешен петък". След дебютното заглавие "Доклад с карфичка" се зареждат нови и нови постановки. Като "Бай Никола" - представление, в което главен герой е един колоритен нашенец от Шоп-Тараклия. Като "Дядо Матей преброява звездите" от Н. Люцканов или Яворовата пиеса "Когато гръм удари". Като "Криворазбраната цивилизация" на Добри Войников, "Клопка" от Д. Начев, "Женско царство" от комедиографа Ст. Л. Костов, Вазовите "Службогонци" и много други... А зад този списък с постановки стоят годините на всеотдаен труд.
Години, събрани от онези кратки вечерни часове след работния ден, когато вместо отдиха си предпочел изнурителните репетиции. Заради кратките мигове на възторзи и озарения, родени от магията на Театъра... Но този неистов труд и творческо горене остават зад кулисите. А публиката вижда и помни само вълшебното пространство на сцената, населено с образите на нейните любимци. Като Олга Кавлак и Анна Гарановска в незабравимата драматизация "Комшийки" по разказа на Чудомир "Не съм от тях". Като Катя Карамалак, превъплътила се в образа на Латинка от "Бай Никола", на майката в "Мързеливата булка" и на Злата в "Женско царство". А също и на актьорите Майя и Анна Шаган, Иван Боримечков и Иван Динев, Вячеслав Киосе и Владимир Герги. О, да - да не пропуснем и Дора Некит и дъщеря й Таня Некит, които са внучка и правнучка на първопроходеца на тараклийския театър Михаил (Мильо) Кочев и по този начин са живо свидетелство за приемствеността в театралните традиции на българите в Тараклия.
• Бащата на "Смешен петък"
Но каквото и да си говорим, всичко това – гореспоменатото – нямаше да го има, ако не беше Иван Боримечков. Роден на 21 семтември 1951 година в Тараклия, през 1981-ва завършва "Кинодокументалистика и документална фотография" в Московския институт по изкуствата. Един безспорно талантлив и всеотдаен във всичко човек. Но най-точното определение за него е такова - той е един съвременен български възрожденец. В най-истинския смисъл на думата. Той възроди в Тараклия българските народни празници, като върна на хората старите и позабравени традиции като Коледа, Трифон Зарезан, Лазаровден, Гергьовден, Димитровден, седенките и хорото. От неговия плам, от огромното му желание да направи нещо истинско и помнещо се, се раждат детският фестивал "Майчина песен" и фестивалът "Златният Орфей". Но делото на живота му със сигурност е създаването и "отглеждането" на театъра на бесарабските българи "Смешен петък". Както и създаването на първото българско читалище зад граница. А народно читалище "Олимпий Панов" се ражда така. На 13 октомври 1992 година в клуба на колхоз "Родина" се събират будните тараклийци, за да решат, че нуждата от такова културно огнище е неотложна. И така, читалището се открива тържествено на 8 ноември 1992-ра. Базата е предоставена от тогавашното ръководство на колхоза, а за директор е избран Иван Боримечков. Под неговото ръководство и с родолюбивия плам на цялата българска общност, читалищната сграда скоро се изпълва с позабравените наши фолклорни песни и ритми, изпълва се с българска реч и глъч. Още през 1993-та година тук се събират българчета от цяла Молдова и Украйна, за да участват в първия детски фолклорен събор "Майчина песен". Следва литературният конкурс "Искри" на Българското национално радио, който отново събира в тараклийското читалище български деца от Бесарабия. През 1996-а пък се задава конкурсът за естрадна песен "Златният Орфей"... И така, за тези 14 години от създаването си народното читалище "Олимпий Панов" наистина се превръща в методически център за съхраняването на българските традиции в Молдова.
"За да работиш в театъра и читалището, трябва да спазваш няколко правила - споделя Иван Боримечков, - първо, трябва силно да обичаш работата си; второ, да обичаш хората, с които работиш; и трето, ако някой те е научил на нещо, старай се да го надминеш..."
• Консултантът - приятел от прародината
След десетилетие всеотдайна работа начело на любителската театрална трупа, през 1991-ва година Иван Боримечков получава подкрепление от прародината България. В лицето на професионалиста Петко Апостолов. Кой е той? Един професионален актьор и режисьор от Сливенския драматичен театър. Отначало е само художествен консултант, а после и режисира близо 10 спектакъла на тараклийска сцена. Незабравими сред тях ще останат "Грехът" - сценичната адаптация по драмата "Боряна" на Йордан Йовков, класическата комедия "Службогонци", поставена по повод 150-ата годишнина от рождението на автора й, народния поет Иван Вазов. И много други, разбира се...
"Ще кажа честно, че когато се запознах с бесарабските българи, почувствах, че се срещам с нещо, което ми е безкрайно близко, нещо, което аз цял живот съм носил в душата си - признава Петко Апостолов. - Това е образът на мъжествения, чистия, гордия, свободолюбивия, мъдрия образ на българина." И трябва да се отбележи, че неговата братска любов към бесарабските българи не остава несподелена. Защото той бива удостоен със званието "Почетен гражданин на Тараклия" - за неговите големи заслуги за издигане професионалното ниво на тараклийския театър.
• Театралните върхове
Но както над спокойната равнина се извисяват гордите планински върхове на Балкана, внушавайки възторжен трепет в сърцето, така и сред повече от 25-те постановки, играни от "Смешен петък" има и върхови постижения, които са били забелязани и оценени по достойнство. Оценени както от театралната критика, така и от публиката. През първите години най-голям успех има спектакълът "Бай Никола" - едно представление, съчетаващо фолклорните мотиви със съвременния делник на тараклийци. И зрителите - и стари, и млади - напускат зрителната зала с преизпълнени сърца. А Никола Шаган, Анна Гарановска, Нина Кара, Раиса Белиоглова, Васил Стоянов се раждат на сцената като актьори. И както за тях, така и за публиката всичко е ново и вълнуващо, защото е на родния им български език...
Следващият връх е постановката "Мързеливата булка", която донася на театъра "Смешен петък" званието "народен"; с тази пиеса колективът за пръв път гостува и в прародината - България! Друг успех - пиесата "Женско царство" на ненадминатия български комедиограф Стефан Л. Костов е сочена от актьора Иван Динев, а и от възторжения прием на публиката, като една от най-сполучливите постановки на "Смешен петък". Може би, защото героите в "Женско царство" живеят в същото объркано и сложно време като нашето...
Незабравим за публиката, както в Бесарабия, така и в България ще остане спектакълът "Куга бигахми от Българията", с който театърът от Тараклия се включи в кукерския празник "Песи ’91" в родопския градец Широка лъка. А след това зарадва и публиката в Казанлък, Нови пазар, Добрич и много добруджански села.
Но в професионално отношение сякаш безспорният връх в репертоара на тараклийската трупа е постановката "Грехът" по Йовковата "Боряна". През юли 2000-та година спектакълът е представен на театралния фестивал в град Унгени, организиран от Министерството на културата на Молдова. И журито му присъжда наградата за режисьорско решение на постановчика Петко Апостолов! Към това можем да добавим и ласкавия прием на "Грехът" и на добричка сцена, където тараклийските актьори играят в рамките на Дните на бесарабската култура, организирани в българска Добруджа.
Към постиженията на "Смешен петък" задължително трябва да прибавим и класическите заглавия "Службогонци" и "Милионерът", отново под режисурата на Петко Апостолов. Да не забравяме и факта, че много от тези гореспоменати театрални постановки са заснети и излъчени в ефира на Молдовската национална телевизия - в българската програма "На буджакска вълна"...
• Когато любителите се превръщат в професионалисти
Цели 20 години актьорите-любители от Тараклия обикалят със своите представления почти всички райони на Молдова, в които компактно живеят бесарабските българи. А също и съседна Украйна, както и майка България - земята на техните прадеди. И навсякъде пръскат, съгряват сърцата на публиката със своята любов. Онази любов, от която произлиза любителското изкуство; любовта, без която то не може да съществува. В замяна, трупата получава същото - обичта на благодарните зали, пълни със зрители. И така протича онзи ток на взаимността и близостта, който свързва чрез своите невидими, но крепки връзки милионите български души в огромния, но съкровен организъм, непризнаващ държавни граници и наричан БЪЛГАРИЯ...
Но идва юбилейната 2001-ва година. С активната подкрепа на председателя на уездния съвет Кирил Дарманчев, на кмета на Тараклия Стефан Цолов и неговия заместник Георги Танов на народния театър "Смешен петък" е даден професионален статут и той се превръща в Театър на бесарабските българи с 13 щатни бройки! Така е затворена страницата на любителската епоха и актьорите с много хъс и отговорност започват да пишат професионалната биография на своя театър... Напук на обстоятелствата, въпреки трудностите “Смешен петък” е народен театър с доказани възможности и аудитория. Една безценна културна придобивка за българите от Тараклия.
От Молдова.
От Украйна.
От България...
Автор:
Димитър Боримечков
Публикация:
21.03.2007 г. 21:11
Етикети:
Посетено:
1345
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/3/news/3693-teatarat-na-besarabskite-balgari