"Федра - Сияйната" от Петър Пламенов на 27 ноември в Зала 2 - Театър "Азарян", НДК

"Федра - Сияйната" от Петър Пламенов

По древногръцкия мит за Федра и Тезей

Режисьор: Бойка Велкова
Сценография и костюми: Бояна Бъчварова
Музика: Теодосий Спасов
Хореография: Филип Миланов

Съорганизатор: Театър "Азарян"

Действащи лица и изпълнители:

Федра – Бойка Велкова
Тезей – Пламен Манасиев
Иполит – Михаил Сървански
Агатон – Петър Силви Петров / Севар Иванов
Диотима – Петя Силянова

27 ноември 2022, неделя, 19.00 часа, Зала 2 - Театър "Азарян", НДК

Билети: https://www.tickets.ndk.bg/content.

Спектакълът е носител на награда "Икар" 2021 за оригинална музика на Теодосий Спасов и "Аскеер" 2022 за поддържаща мъжка роля на Севар Иванов.

Древните гърци вярват, че любовта надарява душата с криле… Щом обикне, тя проглежда за истината, припомня си Небето, откъдето е дошла, закопнява за вечната светлина и се научава да лети. Митът за Федра е един от най-вълнуващите въображението ни разкази, веднъж заради необичайната тема „любовното отмъщение“ и съпротивата срещу всевластието на Афродита, и втори път защото откровено се повдига въпросът: ако любовта не е само страст, но и същност на битието, защо за човека се превръща в изпитание на съдбата? Ако любовта не е нашето спасение, в какво лежи то?

Според древния стих: „Да обичаш, значи да виждаш красотата и да не се боиш от светлината ѝ“.

„Федра” поначало е разказ за същността на любовта. Без темата за любовта историята за сестрата на Ариадна и героя Тезей е невъзможно да бъде разказана справедливо и по някакъв начин напълно почтено. Тук откриваме една велика любовна трагедия и именно тя привлича съзнанието към проблема как от благодат и милост любовта се превръща в страховито изпитание. Тайната на Ерос е тайната на небето – сгъстената, наситена, преизпълнена с дух синева и същевременно самата празнота, натрупващата се непостижима далечина. Ерос е вечно будно, зрящо око, чийто поглед обгръща света и непрестанно го държи във фокуса си. Навярно това е най-мащабното понятие за любов, което побира и подчинява всички останали в собствената си стихия. Ужасяващ и прекрасен „сладкодъхав” Ерос, една от изначалните четири космогонични потенции наред с Хаос, Гея и Тартар, обладава силата да тържествува над всичко, както свидетелства Хезиод: 

„още и Ерос – между боговете безсмъртни най-хубав,
Той обезсилва телата, надвива в гърдите на всички
хора и всички безсмъртни ума и съвета разумен.” 
•    
Ἔρος, ὃς κάλλιστος ἐν ἀθανάτοισι θεοῖσι,
λυσιμελής, πάντων δὲ θεῶν πάντων τ᾽ ἀνθρώπων
δάμναται ἐν στήθεσσι νόον καὶ ἐπίφρονα βουλήν.

Любовта равнополага Бог и човек в това лъчезарно „безумие”, т.е. в съ-принадлежността и съ-отдадеността на възхитата и красотата. Или по-скоро в покореността пред неподдаващото се на разумно осмисляне, постижимо само по пътя на съзерцанието-опиянение, на екстаза пред саморъзгръщащата се удивителна прелест на абсолютното. Платон съвсем целенасочено и детайлно ще опише в „Пир” всички състояния на Ерос (митологическите му превъплъщения) и целия му ейдетически път от представата, че е най-старият, първият от всички богове, Бога-първосъздател, през схващането, че съществуват два ероса - Небесен и Земен, и единият е насочен към достойнствата на разума, а другият към хитростите на съблазънта; или пък Ерос, като носталгия по изгубената цялост в мита за андрогина, като своеобразно изцеление на изначалната рана в човешката природа и преоткриване на изначалното съвършенство; последния, най-младия капризен бог-хлапе, та до копнежно-неистовия неутолим даймон, задвижващ духа, роден от мигновеното олимпийско заслепение на бога на сръчността, богатството и схватливостта Порос, и отритнатата, нелепа и неуместна богиня на бедността и недоимъка Пения, която се прокраднала неканена на божествения пир. Това му е необходимо не просто, за да представи архаичните митове, които да отрече, а по-скоро неизчерпаемостта и необяснимостта на Ероса като откровение, насочено колкото навън към другия и света, които стават обект на обич, но и толкова навътре към себепознание и саморазпознаване. Енергията на Ероса изглежда е неудържима, бурна и поради това смутителна – обладаният от Бога не може да се скрие, присъствието му е толкова изразително, че не е само очевидно, но и предизвикващо внимание.

Петър Пламенов