"Федра" от Петър Пламенов на сцената на Театър "Азарян"

Режисура: Бойка Велкова

Сценография и костюми: Бояна Бъчварова
Музика: Теодосий Спасов
Хореография: Филип Миланов

 

 

Федра – Бойка Велкова
Тезей – Пламен Манасиев
Иполит – Михаил Сървански
Агатон – Севар Иванов
Диотима – Петя Силянова

 

 

Древните гърци вярват, че любовта надарява душата с криле... Щом обикне, тя проглежда за истината, припомня си Небето, откъдето е дошла, закопнява за вечната светлина и се научава да лети. Митът за Федра е един от най-вълнуващи въображението ни разкази, веднъж заради необичайната тема - „любовното отмъщение” и съпротивата срещу всевластието на Афродита, и втори път защото откровено се повдига въпроса: ако любовта не е само страст, но и същност на битието, защо за човека се превръща в изпитание на съдбата? Ако любовта не е нашето спасение, в какво лежи то? Според древния стих: „Да обичаш, значи да виждаш красотата и да не се боиш от светлината ѝ”.

 

„Федра” на старогръцки означава блестяща, сияйна. Всички в нейното семейство познават любовта и обичат, но всички те ще бъдат подложени на неподозирана проверка. Способен ли е днешният човек все още на велики чувства, умее ли да обича от все сърце или крие егоизма зад илюзиите си. И полетял, с нелепата дързост на Икар, сам неподозиращ за заслепението си, той се извисява в копнежа си до там, че губи восъчните си криле...

 

А Любовта иска от нас да стенем по-големи от самите себе си, иска трезвост и яснота. Способни ли сме, обаче, да обичаме повече от себе си, да въздигнем другия и да разпознаем в него самата необятност на всемира, да се признаем за победени, но щастливи... Истинската мъдрост, оказва се, е възможна в мига когато осъзнаем, че истината не спира до разума, а продължава и се ражда като смисъл в сърцето...

 

____________