Балет „Арабеск“ представя "Сидхарта"

◊ ПОКАНА

На 11 ноември от 19.00 часа на сцената на Музикалния театър

Балет „Арабеск“ представя

"Сидхарта"

Идея и хореография - Мила Искренова

Сценография и костюми -  Свила Величкова

Видеопроекции – Никола Налбантов

Съзерцавах с часове, с дни, вечери подред една избеляла от времето снимка на Херман Хесе, с очила и шапка на главата...  ...Исках да проникна зад очилата, под шапката и да прозра какво е движело мисълта на автора на „Сидхарта“...

Да видя света като него - ако не през очите, то поне през очилата му - да пренеса виденията му за Изтока в бъдещия спектакъл и да го направя главно действащо лице в него.

Спектакълът не разказва повестта, а представя визиите на Херман Хесе и неговата гледна точка за Изтока. Срещата на двете различни цивилизации внася в музиката, танцовия език и образността множество културно-исторически кодове. Присъстват главните герои: Сидхарта, Буда, Говинда, Камала, саманите, Реката, символизираща живота, и Лодкарят, които се преливат в постоянно менящи се образи...

Херман Хесе пише „ Сидхарта“ в началото на миналия век, в тревожно и много подобно на нашето време. Мислещите хора са силно резигнирани от политическите събития , тълпите са в подем. Повестта излиза през 1922 г., а година след това Хесе се отказва от германско поданство в знак на разочарование от германското общество и най-вече от германската политика. Периодът между двете световни войни изпълва европейските интелектуалци с мрачни предчувствия за бъдещето на света. Със силата на една невероятно поетична медитация„ "Сидхарта“ хвърля духовен мост във времето и пространството в търсене на изход  за човечеството.... Това прави идеите на Хесе силно актуални в съвременния разтърсван от противоречия свят.

„И за Херман Хесе може да се каже това, което е казано за творчеството на Хорхе Луис Борхес - прозата му е „постскриптум към целия корпус на литературата". Нещо повече, Хесе се насочва в своите творчески търсения не просто от желанието да коментира или да продължи опита на предходни култури, той вижда своята мисия в откриването, проникването и пресъздаването на един духовен свят, където „имат равни дялове Европа и Азия, Ведите и Библията, Буда и Гьоте..."

Лазар Копринаров

„... Малко е да се каже, че Мила Искренова е “хореографирала” Сидхарта. Тя е създала комплексен трипластов спектакъл от литература, музика и танц, който е в модерната традиция на танцовата драма. Такава, каквато я създават още през 80-те години Били Форсайт, Иржи Килиан, Кулберг, Морис Бежар...Това е не само хореографска импресия по музика или сюжет (впрочем сюжетно е силно да се каже, че “Сидхарта” е “разказан”, той е сценично преживян).

...Спектакълът “Сидхарта” е театрално събитие, което има право на дълъг живот.

Той не е екзотична приумица на хореографката Мила Искренова , а съвременна форма на театър, с какъвто всяка култура и всеки театър могат да се гордеят.

Леа Коен, “Защо Сидхарта, защо днес?"

„... Без съмнение, впечатляващият авторски спектакъл на Мила Искренова „Сидхарта”, вдъхновен от едноименната творба на писателя Херман Хесе – е сред най-мощните сценични събития в европейското културно пространство в началото на 2017. ...„Сидхарта” е просветление. Магия на образи, рисуващи във въздуха цветна и зашеметяваща картина извън гравитацията – танц не на тела, а на светли енергии, красиво издигащи се над кошмарната бездна с греховете на ХХ век, но също така и пулсираща с ужасите на съвременността, за които час по-скоро ни трябва спасение.

„Сидхарта” е едно от възможните спасения. За тези, които умеят да заживеят в духовността като антидот на силно депремиращата реалност.“

Патриция Николова, „Сидхарта” – танцова магия отвъд времето и пространството

„... Тъкмо Мила Искренова с нейните великолепни интуиции ме научи на това фрагментарно, накъсано мислене. Мислене, което създава среда. При него не излиза музикална форма, а образи и внушения. Неща, много по-важни от правилно написаната и правилно подредената музика. Онази, на която ни учеха в Музикалната академия.“ – призна композиторът Георги Арнаудов