Свилен Стоянов - 40 години и 111 роли в Драматичен театър "Стоян Бъчваров"

◊ СВИЛЕН СТОЯНОВ - 40 ГОДИНИ НА ВАРНЕНСКА СЦЕНА

Драматичен театър "Стоян Бъчваров" и варненската културна общественост отбелязват 40-годишния творчески път на Свилен Стоянов на сцената на Варненския театър на 30 октомври с „Бащи, лъжи и още нещо” от Рей Куни, реж. Костадин Бандутов. Тази роля закръгля по своеобразен начин изминалото време - преди години, също в постановка на Костадин Бандутов, Свилен е изпълнявал ролята на сина, а сега се превъплъщава в образа на бащата Доктор Мортимър. 

Актьорът е обичан от варненци както заради изявите си на сцената, така и заради успехите си като художествен ръководител на Театрална формация „Феникс“, в която участват и млади хора в неравностойно положение. Един от най-заетите актьори на Варненския театър, само през този месец той играе, освен в „Бащи лъжи и още нещо“, също в „Тютюн“, „Амадеус“ и „Само за жени“.  С ролята, която репетира сега в предстоящата премиера на „Вечеря за глупаци“, пресъздадените от него образи стават 111. „Всички те са в моя любим, единствен и неповторим Варненски драматичен театър „Стоян Бъчваров“. Щастлив съм, че целият ми творчески път протича тук. Пожелавам на нашия театър да съхрани своята самобитност и оригиналност, да преведе във времето здравите послания от нашите предци, да пренесе традицията в съвременен изказ. Вярвам в бъдещето на Варненския театър“, категоричен е Свилен. Актьорът, който е познат на публиката и като блестящ рецитатор, също свири на цигулка и китара, композира песни за деца и възрастни, които изпълнява сам, пише поезия.

А запитате ли го, коя е предпочитаната му партньорка на сцената, той без съмнение ще отговори – Грациела Бъчварова: “С Грациела се запознах през 1977 г., когато консултирайки ме за ВИТИЗ, тя ме обнадежди с мили думи. Тогава бях вече приет, при това с много висок успех, в Медицинския университет, но театърът неустоимо ме привличаше. Завърших ВИТИЗ в класа на проф. Енчо Халачев и проф. Снежина Танковска, Варненският театър ме покани и така събрах любовта си към морето и театъра на едно място. Няма да забравя първото си участие в руската пиеса „Салют, динозаври“, в която играехме само ние двамата. От тогава пазя динозавърското в себе си и затова много обичам Грациела. След 20 години направихме нейния бенефис със „Скъпа Памела“ и сега, след още 20 години, аз продължавам да я обичам, тя е от хората, с които споделям и на чиято преценка се доверявам. Пожелавам ѝ да е жива и здрава, да бъде винаги с нас и тя ще бъде.“

◊ СВИЛЕН СТОЯНОВ

Свилен Стоянов е роден на 5 октомври 1957 година в Шумен, завършва ВИТИЗ със специалност Актьорство за драматичен театър в класа на проф. Енчо Халачев и Снежина Танковска през 1981 г. Веднага е поканен от ръководството на Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров“, в чийто състав се изявява и досега.

Изгражда образите на:

Лизандър от "Сън в лятна нощ" на У. Шекспир, реж. Симеон Димитров;   

Момчето от "Биволът" на Иван Радоев, реж. Цветан Цветков;

Пианистът от "Оркестърът" на Ануи, реж. Проф.Г.Островски;

Труфалдино от "Слуга на двама господари" на Карло Голдони, реж. Бойко Богданов; 

Джакс от "Фрагменти" на М. Шийзгал, реж. Руси Карабалиев; 

Вестникар от "Къща" на Антон Страшимиров, реж.Бойко Богданов; 

Едмънд от "Едмънд" на Дейвид Мамет, реж. Костадин Бандутов; 

Дабижа от "Хранениците на Йорда" от Кръстьо Дренски, реж. К. Бандутов; 

Джон Смит от "Между два стола" на Рей Куни, реж. К. Бандутов; 

Жан от "Госпожица Юлия" на Август Стриндберг, реж. Г. Кайцанов;

Франки от "Лъжа на разума" на Д. Мамет, реж. Нейджъл Майстър; 

Язон от "Златното руно" на Радой Ралин, реж. В. Николов; 

Лезли от "Бащи, лъжи и още нещо" на Р. Куни, реж. К. Бандутов;

Лигурио от "Мандрагора" на Н. Макиавели, реж. Б. Богданов;

Симеон от "Пир по време на демокрацията" от Стоян Цанев, реж. Борис Панкин; 

Лазар от "Църква за вълци" на Петър Анастасов, реж. Николай Ламбрев; 

Гупър от "Котка върху нажежен ламаринен покрив" на Тенеси Уилямс, реж. Красимир Спасов;

Тоффало от "Рибарски свади" на Карло Голдони, реж. Димитър Стоянов; 

Велимир от "Д-р" на Бранислав Нушич, реж. Д. Стоянов;

Чушкаров от "Двубой" на Иван Вазов, реж. Коста Бандутов; 

Редосеялко от "Човекоядката"на Иван Радоев, реж. Д. Стоянов;

Адвокат Илчев в "Член 223" от Ст. Л. Костов, реж. Александър Илинденов; 

Маноло в "Странната двойка" от Нийл Саймън, реж. Андрей Аврамов; 

Министър Никола Балтов в „Службогонци” от Иван Вазов, реж. Пламен Панев; 

Обен в „Дамски шивач” от Жорж Фейдо, реж. Румен Велев; 

Горилков в „Големанов” от Ст. Л. Костов, реж. Александър Илинденов; 

Земен дух във „Фауст” от Й. В. фон Гьоте, реж. Лилия Абаджиева (2010); 

Доктора в „Урбулешка трагедия” от Душан Ковачевич, реж. Димитър Стоянов (2011); 

Браканбъри в „Ричард III” от У. Шекспир, реж. Пламен Марков (2011); 

Тенорио в „Дон Жуан или Любовта към геометрията” по М. Фриш, Ж.-Б. Молиер, С. Дали, Л. Пирандело и Ж. Юлгар, реж. Георги Михалков (2012; 

Телегин във „Вуйчо Ваньо” от А. П. Чехов, реж. Пламен Марков (2012); 

Шарл в „Оскар” от Жан Ален, реж. Борислав Чакринов (2013); 

Слович в "Глупаци" от Нийл Саймън, реж. Георги Михалков (2014);

Пандолф във "Всичко наопаки или Наопаки всичко" по Молиер, реж. Пламен Марков (2014);

Микин в "Доходно място" от Ал. Островски, реж. Крис Шарков (2015);

Пенчо в „Криворазбраната цивилизация“ от Добри Войников, реж. Стоян Радев Ге. К. (2015);

Той в „Прелестите на изневярата“ от В. Красногоров, реж. Костадин Бандутов (2016);

Ралф/Дойкатавъв „Влюбеният Шекспир“ от Ли Хол, по сценарий на Марк Норман и Том Стопард, реж. Пламен Марков (2017);

Де Тревил в мюзикъла „Тримата мускетари“ от М. Дунаевски, реж. Николай Априлов (2017);

Д-р Мортимър в „Бащи, лъжи и още нещо“ от Рей Куни, реж. Костадин Бандутов (2017);

Пъдпъдъкът Харалампи в „Приключения опасни със герои сладкогласни“ от Н. Йорданов и Х. Агасян, реж. Костадин Бандутов (2018)

Шамраев в „Магьосническо езеро“ по „Чайка“ от А. П. Чехов, реж. Стоян Радев Ге.К. (2018)

Той в „Само за жени“ от Дарио Фо, реж. Костадин Бандутов (2019)

Татко Пиер в „Тютюн“ по Д. Димов, реж. Бина Харалампиева (2021)

Джузепе Боно в „Амадеус“ от П. Шафър, реж. Стайко Мурджев (2021)

Снима се в "Снимки за спомен" реж. Р. Сурджийски, сериен филм "Октопод" - 7 епизод, реж. Л. Пирели и др. Преподавател по сценична реч във ВСУ "Ч. Храбър" от 2003 г. Издава 3 албума с песни за деца и един за възрастни „Песенни вълшебства", "Звъннали чудеса", „Време експрес“, "От извор вълшебна вода". Автор е на стихосбирката "Разминаване", изд „Компас“, 1995. Създател и худ. ръководител на Театрална формация „Феникс“ за млади хора, вкл. в неравностойно положение с продукция 11 театрални постановки и 2 документални филма.

Награди: Годишна награда на клуб „Отворено общество“ за принос в областта на културата на Варна (2020); MediaAwards – Независими награди за култура (2019); Почетен знак за заслуги към Варна Златен (2016); Почетен знак с лента на кмета (2005); Златен юбилеен медал на Върховния съвет на Тракийските дружества в България по повод 160 г. капитан Петко войвода (2005); Голямата награда „Владимир Трендафилов“ на Националния поетичен конкурс – Шумен (2000); Втора награда за актьорско майсторство на VІІІ Национален преглед на българския театър за ролята на Вестникаря от "Къща" на А. Страшимиров, реж. Б. Богданов (1989); Лауреат на рецитаторския конкурс "Яхонтов" (Петербург -1981) и др.